Р Е Ш Е Н И Е

№ 64

гр. Габрово, 15.06.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд- Габрово в открито съдебно заседание от тридесет и първи май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:И.  ЦОНКОВ

                                                                                                ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА

                                                                                                ГАЛИН  КОСЕВ

и секретар: Радина Бурмова, постави за разглеждане докладваното от съдия Тодорова адм.д. № 107 на Административен съд Габрово по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Производството е по чл.185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на „Индустриална стопанска асоциация /стопанска камара/, Габрово, с ЕИК: 000217712, чрез управителя си Н.Н.Х., против разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на Община Габрово, приета с Решение № 29 от 26.02.2015 г. на Общински съвет /ОбС/ Габрово.

Според оспорените подзаконови нормативни разпоредби /чл. 15, ал. 1/ размерът на таксата за битови отпадъци се определя:

1.За жилищни недвижими имоти, собственост на граждани и предприятия – пропорционално върху данъчната оценка, определена по норми, съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ.

2.За нежилищни имоти – в левове, според количеството битови отпадъци, в зависимост от броя и видовете на съдовете за събиране на отпадъците, на база разходите по чл. 14, ал. 1, т. 1, 2 и 3.

Лицата по чл. 13 подават за целта декларация по образец до края на предходната година. За придобитите през годината имоти декларацията се подава в двумесечен срок от датата на придобиването им.

Според ал. 2 когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, т. 2 за всеки отделен имот, размерът на таксата се определя пропорционално върху данъчната оценка на имота.

Според жалбоподателя разпоредбите са незаконосъобразни поради противоречието им с материалния и процесуалния закон, изразяващо се в следното:

            1. При приемането на подзаконовия нормативен акт не е спазена процедурата по чл. 26 и чл. 28 от ЗНА – проектът му не е публикуван на интернет страницата на общината, заедно с мотивите, съответно – доклада, като по този начин на заинтересованите лица не е предоставена възможността в най-малко 14- дневен срок да представят своите предложения и становища. Така проектът не е бил подложен на обществено обсъждане. Предложение за приемането на наредбата на първо четене е публикувано на интернет страницата на общината на 14.01.2017 г., но то не съдържа мотиви с минимално изискуемото съдържание по чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Проектът на наредбата е публикуван, заедно с предложението на вносителя, но към него не са приложени мотиви и доклад със законово предвиденото съдържание. Дори и да се приеме, че с публикуването на проекта на 14.01.2015 г. обществеността е била информирана за предстоящото приемане на нормативния акт, то липсата на мотиви реално препятства общественото обсъждане, т.к. заинтересованите не са имали възможността да се запознаят със съображенията на съставителя и по- конкретно с тези, отнасящи се до регламентиране на начина, по който се определя такса битови отпадъци /ТБО/. Не е предоставен минималния изискуем от закона срок за обсъждания и предложения по чл. 26, ал. 2 от ЗНА, като този срок е времето от публикуването на проекта с мотивите до внасянето му за разглеждане от компетентния орган. В случая проектът на наредбата е бил публикуван на 14.01.2015 г. и е внесен в ОбС на 16.01.2015 г., като е бил включен в дневния ред на заседанието му, проведено на 29.01.2015 г.

            2. Навеждат се доводи за противоречие на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от наредбата с чл. 67 от ЗМДТ. Според тази законова разпоредба размерът на ТБО се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, като ал. 2 допуска, когато не може  това количество да бъде установено, то размерът да се определи в левове на  на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. В тези текстове е определена задължителна поредност при предлагането на способите за определяне размера на ТБО, като задължително е обследването на възможността за приложение на първата опция – размерът на таксата да зависи от количеството отпадъци. Подзаконовата разпоредба не е съобразена с тази задължителна поредност на алтернативите, а директно и без мотиви въвежда начин за определяне размера на таксата, който не се интересува от количеството реално произведени отпадъци. ОбС Габрово не излага мотиви, от които да е видно, че такъв подход е невъзможно да се реализира. Така определянето на този висок налог е несправедливо, на територията на общината липсват причини, препятстващи приложението на критерия „Количество битови отпадъци“, който критерий по настоящем се прилага вече в редица общини.

3. Липсата на мотиви към разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от наредбата не дава възможност на заинтересованите лица да разберат какви са били съображенията на нормотвореца за разделение на групите субекти и начина за определяне на таксата за всеки един от тях.

Оспорването е съобщено по реда на чл. 181, ал. 1 и 2, чрез публикация в „Държавен вестник и на Интернет страницата на ВАС. Към него няма присъединяване на други лица. На основание чл. 192 от АПК делото се гледа и с участието на Прокурор от Окръжна прокуратура Габрово.

Наредбата е приложена към делото в цялост. С Определение № 296 от 24.04.2017 г. на съда по настоящото дело на Общински Съвет Габрово е указано да установи, че при приемането на процесната наредба, респективно на процесните текстове, които се оспорват, са спазени законовите изисквания за провеждане на процедурата по изготвяне и приемане на правната норма и съответствието й с материалния закон и по-конкретно – че проектът с мотивите към него е публикуван и заинтересованите субекти са имали законовопредвидената възможност да подават допълнения, възражения и предложения към проекта, както и за това, че нормотворческият орган е изследвал възможността ТБО да се определи на база реално количество потребени отпадъци и че това е установено като невъзможно, поради което е подходил с друг критерий, на базата на който е предвидил определянето на този размер.   

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощен процесуален представител адв. Х., поддържа депозираната жалба.

Ответната страна – ОбС Габрово, оспорва жалбата чрез процесуалния си представител адв. Д.. 

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово е на становище, че жалбата е мотивирана и основателна, поради което намира, че тя следва да бъде уважена.

Съдът извърши проверка за наличието на съдържащите се в протеста мотиви за отмяна на процесната нормативна разпоредба и провери служебно за наличие на всички основания, измежду посочените в чл. 146, във вр. с чл. 196 от АПК, за прогласяване на неговата нищожност, както и всички законови основания за отмяната му, вкл. и неупоменати от страните.

За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът взе предвид от фактическа и правна страна следното:

Като собственик на недвижим имот, намиращ се на територията на Община Габрово, жалбоподателят има правен интерес от оспорването на процесните нормативни текстове.

На 16.01.2015 г. до ОбС Габрово е отправено предложение от Кмета на Община Габрово за приемане на процесната наредба, като в предложението не се съдържат мотиви относно начина на определяне ТБО и липсата на обективна възможност таксата да се определи на база реално потребено количество отпадъци.

С Решение № 13 от 29.01.2015 г. на ОбС Габрово процесната наредба е приета на първо четене.

Следва отправяне на второ Предложение от 13.02.2015 г. на Кмета на Община Габрово, адресирано до Общински съвет Габрово /л.385-386/ за приемане текста на наредбата на второ четене, което съвпада с първото от 16.01., с. г. С него административният орган се мотивира с това, че действащата до този момент общинска наредба, която регламентира този вид обществени отношения, следва да бъде съществено изменена, за да отговори на промените на националното законодателство и на европейските актове и изисквания. Цели се едно общо цялостно актуализиране на нормативния акт. Твърди се, че проектът, който се предлага, е съобразен с действащия към момента ЗМДТ и с европейското законодателство. Конкретно за определяне размера на ТБО не се споменава нищо и не са налице каквито и да било мотиви, вкл. и такива, от които да е видно по какви причини се предлага точно този начин на определяне на стойността на таксата – с основа, изчислена на база данъчната оценка на имота за жилищни недвижими имоти на граждани и предприятия, както и дали и по какви причини се явява невъзможно общината да изчислява стойността на тази такса въз основа реалното количество на потребените отпадъци.

Към преписката са приложени протоколи от разглеждане на наредбата от заседания на комисиите към ОбС, но същите са бланкови, в тях са отразени единствено разглежданите въпроси. Те не отразяват становища, мнения или препоръки и не заместват изискването за поставяне на проекта на обществено обсъждане от адресатите на процесната наредба.

Процесната наредба е приета с Решение № 29 от 26.02.2015 г. на ОбС Габрово /л.255/ и е била изменена  в последствие два пъти, като текстът на процесните текстове към момента на подаването на жалбата и на обявяването на съдебните прения и на делото за решаване е този, цитиран по-горе в настоящия съдебен акт. Същата е публикувана в Информационен бюлетин на ОБС и Община Габрово на 26.03.2015 г., но публикацията е последващ елемент, след приемането на нормативния акт и тя има отношение към момента, от който той става достояние до адресатите си и задължителен за спазване. В случая обаче с §.2 от ПЗР на наредбата е предвидено същата да влезе в сила от 15.03.2015 г., а с Решение № 30 от 5.03.2015 г. на колективния орган на местно самоуправление този срок се променя на 15.04.2015 г. С нея се отменя действалата до влизането й в сила Наредба, приета с Решение № 254 от 23.12.2008 г. на ОбС Габрово.

Приложеното по делото в о.с.з. Предложение на кмета на Община Габрово за изменение и допълнение на Наредба за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на Община Габрово от 11.09.2013 г. е неотносимо към правния спор, т.к. то касае отменена наредба, а не процесната такава. Отменената наредба съставлява самостоятелен подзаконов нормативен акт, различен от сега оспорения и процедурата по неговото приемане и изменение не оказва влияние на законосъобразността по предложението, обсъждането и приемането на настоящата наредба.

По делото не са представени като доказателства извадки от публикуване на предложението на кмета за приемане на наредбата на първо и второ четене заедно с мотивите / доклада за това в местната преса, на интернет страницата на общината или по друг начин. В приложените разпечатки на Информационния бюлетин на общината са публикувани единствено дневен ред на съответните заседания на ОбС Габрово, както и неговите решения.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА, в редакцията й към януари – март, 2015 г., изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

Разпоредбата на чл. 28 от същия нормативен акт, отново в редакцията й към същия период на предлагане, обсъждане и приемане на наредбата, изисква проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, да се внесат за обсъждане и приемане от компетентния орган, като мотивите, съответно докладът, съдържат:

1.  причините, които налагат приемането;

2.  целите, които се поставят;

3.  финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба;

4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива;

5.  анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган.

В случая ГАС споделя становището на жалбоподателя, че към проекта на наредбата не са приложени мотиви /доклад/, който отговаря на тези изисквания и има такова съдържание. Обяснени са само причините, налагащи приемането на нова наредба на мястото на действалата до момента такава със същия обхват. Посочена е и цел, която се поставя. По отношение на останалите необходими реквизити съдебният състав намира, че същите не се съдържат в предложенията за приемане на наредбата на първо и второ четене. Не е упоменато какви финансови средства ще бъдат необходими за прилагането на новата уредба, нито са посочени очакваните резултати от приложението. Налице е едно общо твърдение, че проектът е съобразен с действащия към момента ЗМДТ и с „Европейското законодателство“, но не е направен анализ в тази насока, не е посочено с кои разпоредби на българското и европейско законодателство е правено сравнение и то издържа на мерките за съответствие. Така установените факти навеждат на извода за нарушение на чл. 28 от ЗНА. В тази връзка е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 26 от същия нормативен акт, т.к. при липса на реквизити към мотивите /доклада/ на предложението, няма как те да бъдат публикувани според изискванията на ал. 2 от правната норма. С нарушението на процедурата по приемането на наредбата е нарушен и чл. 26, ал. 1 от ЗНА, според който изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Липсата на тези реквизити прави проекта необоснован, а препятстването на възможността гражданите и юридическите лица – адресати на новата наредба, да се запознаят обстойно с мотивите /доклада/ към предложението, като след това им се предостави минимум 14-дневен срок да изразяват становища и предложения по проекта, нарушават изискванията за откритост и съгласуваност. Тези нарушения са съществени и сами по себе си са основание за отмяна на оспорените текстове от подзаконовия нормативен акт.

ГАС намира, че са налице и противоречията с материалния закон, в случая – със ЗМДТ, поради което е налице още едно основание за уважаване на жалбата.

Според чл. 62 от закона таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксите, за разлика от данъците, са средства, които се заплащат от задължените лица, за ползването на конкретна услуга, която следва да има определена стойност. Затова и законодателят обвързва техния размер с цената на конкретната услуга. В случая са посочени видовете услуги, чиято стойност съставлява цялостната цена на ТБО. Данъчната оценка не може да бъде в тази връзка основата, на която следва да се изчислява дължимата такса. Тя има отношение само към определяне на данъка за недвижими имоти, а данъците, за разлика от таксите, съставляват безвъзмездни публични вземания, чийто размер не зависи от разходите, които публичният субект прави за предоставянето на някакъв тип услуга на гражданите и техните организации.

По тази причина и законодателят е регламентирал в чл. 67 от ЗМДТ, че размерът на ТБО се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, т.к. именно тяхното събиране, извозване и обезвреждане съставлява услугата, която осъществява общината и който има фиксирана стойност. Според ал. 2 когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. За да се стигне до приложението на тази разпоредба обаче следва да се докаже, че действително е обективно невъзможно установяването на количеството на битовите отпадъци. Въпреки дадените в тази насока от съда указания, ответникът не е провел такова доказване, поради което и тази разпоредба не следва да се приеме като приложима, поради неустановяване на фактическия състав на нейната хипотеза.

Освен това оспорените текстове на наредбата не са приведени в съответствие със сега действащата редакция на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, според която когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. При установяване на противоречие на подзаконов нормативен акт с нормативен акт от по-висок ранг следва да се имат предвид и последващите изменения на горестоящия, т.к. е недопустимо да съществуват паралелно два отделни нормативни текста, регламентиращи едни и същи по вид обществени отношения по коренно различен начин, като единият следва да бъде съобразен с другия по силата на йерархичната съподчиненост на нормативните актове. Съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В случая е приложима тази забранителна разпоредба на ЗМДТ и противоречащата й такава от процесната наредба се явява неприложима, дори и без да бъде изменяна. За целите на правната сигурност обаче и тъй като нормотворческият орган на местно самоуправление не е привел оспорените разпоредби в съответствие със законовите такива е необходимо да бъдат отменени със съдебен акт противоречащите на закона норми от по-нисък ранг.

Правната норма на чл. 15, ал. ,1, т. 1 от наредбата на първо място се намира в противоречие с цитираните разпоредби на ЗМДТ. На следващо място, остава немотивирано и неоправдано, в нарушение на закона и основните правни принципи, решението, че размерът на ТБО се определя за жилищните недвижими имоти, собственост на граждани и предприятия, пропорционално върху данъчната оценка. Не става ясно по каква причина само за тази категория имоти този ред за определяне на таксата е първи и единствен, а за нежилищните имоти в т. 2 се допуска определяне на същото задължение „според количеството битови отпадъци, в зависимост от броя и вида на съдовете за събирането им…, като лицата подават декларация по образец в тази връзка.“. Няма изложена и доказана причина за направата на такова разграничение между задълженията само на база предназначение на имота. Логично е да се предположи, че след като има начин и ред за определяне на таксата за нежилищните имоти на база потребеното количество отпадъци, то подходът може и следва да се приложи и към жилищните имоти.

По отношение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 от наредбата е налице съответствие с изискванията на ЗМДТ за определяне на таксата, съобразно количеството битови отпадъци, но и в този случай е налице горепосоченото съществено процесуално нарушение на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА, което налага отмяната на този текст.

Разпоредбата на чл. 15, ал. 2, предвиждаща, че когато не може да се определи количеството битови отпадъци по ал. 1, т. 2 за всеки отделен имот, размерът на таксата се определя пропорционално върху данъчната оценка на имота също следва да бъде отменена отново поради съществено противоречие с вече посочените процесуални разпоредби, както и поради несъответствието й със сега действаща норма на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, която изрично препятства възможността основата за изчисляването на този вид такса да бъде данъчната оценка на имотите.

Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба против процесните разпоредби на общинската наредба се явява мотивирана и законосъобразна, поради което следва да бъде уважена.

Жалбоподателят е направил искане за присъждане на направените в хода на съдебното производство разноски още в депозираната от него жалба, които в случаят се равняват на 20.00 /двадесет/ лв. заплатена такса за обнародване в ДВ и 10.00 /десет/ лв. заплатена ДТ за разглеждане на делото, като жалбоподател – юридическо лице с нестопанска цел. Същите следва да му бъдат присъдени на основание чл. 143, ал. 1, във вр. с чл. 196 от Административно процесуалния кодекс.

 

Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. трето от АПК, Административен съд Габрово

 

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ  по жалба на Сдружение с нестопанска цел „Индустриална стопанска асоциация /стопанска камара/, Габрово, с ЕИК: 000217712, с вх. № СДА-01-412 от 27.03.2017 г. по описа на същия съд, разпоредбите на чл. 15, ал.1 и ал. 2 от Наредба за определянето на местните такси, цени на услуги и права на територията на Община Габрово, приета с Решение № 29 от 26.02.2015 г., изм. с Решение № 31 от 5.03.2015 г., доп. с Решение № 52 от 26.03.2015 г. на Общински съвет Габрово.

ОСЪЖДА Общински съвет Габрово да изплати на Сдружение с нестопанска цел „Индустриална стопанска асоциация /стопанска камара/, Габрово, с ЕИК: 000217712, направените от него разноски във връзка с разглеждането на делото пред настоящата съдебна инстанция в размер на 30.00 /тридесет/ лв., съставляващи 20.00 /двадесет/ лв. такса за обнародване на съобщение за образуване и насрочване на настоящото дело в Държавен вестник и 10.00 /десет/ лв. държавна такса за разглеждане на жалбата от съда.

 

След влизане в сила на съдебното решение, на основание чл. 194 от АПК, същото да се обнародва по реда, по който е обнародвана наредбата, в която се съдържа процесните отменени нейни текстове и в 14- дневен срок в Административен съд Габрово да се изпрати информация и доказателства за изпълнението на този ангажимент от страна на Общински съвет Габрово.

 

Решението подлежи на обжалване на основание чл. 210 и по реда на чл. 211 и сл. от АПК в 14- дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд Габрово пред Върховен административен съд.

 

Препис от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.

 

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                                1.

 

 

                                                                                                2.