Р Е Ш Е Н И Е

23

гр. Габрово, 6.03.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Габрово в открито съдебно заседание от осми февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА

и секретар: Радина Церовска, постави за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм.д. № 346 на Административен съд Габрово по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по настоящото административно дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ Искова молба с вх. № СДА-01-2028 от 5.12.2018 г., подадена от Р.М.Г. ***, с ЕГН: **********, чрез адв. А.И. от САК, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, в качеството й на ответник. Стойността на предявения иск е 250.00 /двеста и петдесет/ лв.

Фактическото основание на исковата претенция се изразява в следното:

Началник сектор в Районно управление – Севлиево при ОД на МВР – Габрово е издал Наказателно постановление № 17-0341-000793 от 3.10.2017 г. против ищеца за извършени две административни нарушения, за всяко от които е наложена санкция.  Това НП е оспорено по съдебен ред пред Районен съд /РС/ – Севлиево, който със свое Решение № 10 от 30.01.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 474 от 2017 г. е отменил същото в едната му част, за нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП и е потвърдил постановлението в останалата му част за второто деяние. Решението е било обжалвано пред АС – Габрово, който с Решение № 134 от 19.04.2018 г. по к.н.а.х.д. № 80 от 2018 г. го е оставил в сила.

За да предотврати неблагоприятните последици на държавната репресия, следващи се от това НП, ищецът се е възползвал от законово гарантираното си право на адвокатска защита при воденето на този съдебен спор. За обжалването на НП и процесуално представителство е заплатил хонорар в размер на 500.00 лв., като намаляването на патримониума му с тази сума той намира, че е в пряка връзка с така издаденото и в последствие отменено като незаконосъобразно НП. Г. намира, че направените от него разходи по организирането на съдебната му защита съставляват присъщ и законосъобразен разход за обезпечаването на успешен изход от правния спор и имат характера на имуществени вреди, причинени и следващи се от незаконосъобразно упражняване на функции и правомощия на АНО от структурата на ОД на МВР - Габрово.

Въз основа на изложените фактически и правни твърдения ищецът моли съдът да осъди ответната страна да му заплати така причинените му имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от завеждането на исковата молба, до пълното заплащане на исковата претенция, както и да му бъдат присъдени разноските, направени от него, във връзка с настоящото производство.

С Писмено отгоор вх. № СДА-01-165 от 30.01.2019 г. по описа на ГАС, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът, представляван от Директор ОД на МВР - Габрово, чрез упълномощен юрисконсулт Изабела Савчева, намира, че искът е недопустим, тъй като такъв може да се предяви само след отмяна на административен акт по съответния ред, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК. В случая НП е отменено само частично. Алтернативно страната прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар в административно-наказателното производство на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и в настоящото административно производство. Ответникът намира, че исканото възнаграждение не е съобразено с размера на минималните адвокатски хонорари за този вид представителство в процеса. Глобата, предвидена в НП, е в размер на 200.00 лв., касае се за административно дело с определен материален интерес, а разноските по размер не съответстват на сложността на спора от фактическа и правна страна и в двете дела.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, но адв. И. депозира писмени бележки по съществото на правния спор.

Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Савчева, която оспорва иска.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово прокурор Ал. Александров, намира, че искът е неоснователен, т. к. не е отпаднала административно-наказателната отговорност на ищеца.

По отношение допустимостта, вкл. с оглед направеното конкретно възражение от ответника във връзка с частичната отмяна на процесното НП съдът отчита, че предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон, трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на комулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Законодателят не предвижда ред за присъждане на "разноски" в производствата по ЗАНН, но искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване. Затова и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. След като едно от условията на АПК за образуване на производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити или е преценил, че така шансът му да да се защити е по-голям, то заплатеният на адвоката хонорар за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията /в настоящия случай наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него.

В редица съдебни актове се приема безусловно, че предпоставка по чл. 204, ал. 1 от АПК са не само отменените изцяло като незаконосъобразни актове на администрацията, но и изменените и частично отменени такива. В този смисъл:  Решение № 3755 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13200/2015 г., III о.; Решение № 15984 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9533/2018 г., III о.; Решение № 9292 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5620/2016 г., III о.; Определение № 13126 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12158/2017 г., III о. и др. „Вярно е, че разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК не сочи изрично частично отменените и изменени административни актове и наказателни постановения, но безспорно тези актове в една част са признати по съответния ред за незаконосъобразни и отменени, в съответната част или изменени. Следователно, ако разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК се тълкува ограничително, в смисъл, че е допустима само искова претенция за вреди при цялостна отмяна на административен акт или наказателно постановление, би се стигнало до ограничаване на правото на иск с условия, които не са предвидени изрично в закона. Затова неправилно АС е приел като условие за допустимост на исковата претенция само наличието на изцяло отменен административен акт или наказателно постановление. При тълкуване на чл. 204, ал. 1 от АПК следва да се приеме, че наличието на изменено наказателно постановление по съответния ред осъществява условието за допустимост на искова претенция за вреди от незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл определение № 6256/26.05.2016 г. по адм. дело № 5312/2016 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение.“ - Определение № 8233 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6525/2017 г., VIII о. Следва да се добави, че съобразни правилата на ГПК частичното уважаване на претенцията води и до частично присъждане на направени по делото разноски, което е едно по-справедливо решение. В заключение АСГ не приема тезата на ответника, че искът е недопустим само поради това, че се базира на неизцяло, а на частично отменено НП.

Настоящият състав на ГАС отчита, че искът е предявен от дееспособен правен субект- физическо лице, против юридическото лице /ОД на МВР - Габрово/, от чието име е издадено процесното НП, с което ищецът свързва претърпените от него имуществени вреди. Предпоставките за завеждане на иск по чл. 1 от ЗОДОВ и развиване на процедура по чл. 203 и сл. от АПК са отменен акт на администрацията /респективно прогласен за нищожен такъв/ и/или незаконосъобразно действие или бездействие; претендирана вреда, посочена като вид и размер и налична причинно- следствена връзка между вредата и отменения акт, респ. неправомерно действие или бездействие, които предпоставки в случая са налице. Налице са и останалите реквизити на искова молба по чл. 127, ал. 1 от ГПК - посочени са страни, размер на претенцията, произхода й /конкретен незаконосъобразен акт на определена администрация, издаден от служители при същата, който е отменен/.

С оглед на гореизложеното ГАС намира, че настоящото производство е допустимо за разглеждане по настоящия ред. Исковата молба съдържа всички изискуеми по ГПК реквизити - страни, искова претенция, мотиви, предпоставки.

Накратко фактологията по случая се изразява в следното:

Против ищеца Р.М.Г. е било издадено посоченото в исковата  молба НП № 16-0341-000626 от 15.08.2016 г. с автор – Началник Секторкъм ОД на МВР– Габрово, РУ - Севлиево, като с него са му били наложени две административни санкции – глоби, за две отделни нарушения на ЗДвП, като за едното от тях - по чл. 175, ал. 2, във вр. с ч. 175, ал. 1, т. 4 от този нормативен акт, кумулативно му е наложено и второ наказание – лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца.

За да осъществи правото си на защита, Г. е подал жалба против така издаденото му НП. С Решение № 10 от 30.01.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 474 от 2017 г. РС Севлиево това НП е било отменено частично, за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за което на ищеца е била наложена глоба в размер на 200.00 лв., съответно - потвърдено в останалата му част за нарушението по чл. 103 от ЗДвП, за което му е наложена глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 10 месеца.

РУ Полиция подава касационна жалба против отменителната част от първоинстанционния съдебен акт. Такава жалба подава и ищецът, но против частта, с която РСС потвърждава процесното НП. С Решение № 134 от 19.04.2018 г., постановено по к.а.н.х.д. № 80 от 2018 г. на АСГ първоинстанционното решение е оставено в сила.

По горепосоченото административнонаказателно дело жалбоподателят и настоящ ищец е договорил за правна защита и съдействие адвокатски хонорар на адв. Кремена Трифонова на стойност 500.00 лв., видно от приложен ДПЗС от 15.10.2017 г. /л.32 от н.а.х.д./. Сумата е платена в брой, видно от вписаното в този договор и това вписване има силата на разписка за нейното получаване. Разписката е свидетелстващ документ, удостоверяващ извършеното действие и този документ не е оспорен по настоящото дело. Адв. Трифонова е осъществила и процесуално представителство на страната, като е изготвила жалбата против процесното НП, явила се е лично в съда на проведеното открито съдебно заседание. Пред първа инстанция делото е проведено в едно такова заседание.

Пред касационната инстанция ищецът отново е ползвал адвокатските услуги на адв. Трифонова, която е изготвила касационна жалба и писмена защита, а делото е проведено също в едно открито съдебно заседание, на което процесуалният представител на Г. не се е явил.

С оглед обстоятелството частична отмяна на НП ищецът е поискал така изплатения от него хонорар за адвокатсска защита и съдействие да му бъде възстановен на половина, в размер на 250.00 лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка от правна страна настоящият съдебен състав приема следното:

На основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно един от елементите на отговорността е наличието на причинна връзка между незаконосъобразния акт /в случая НП/, посочен по- горе и твърдяната вреда. Съдът следва да уточни, че в рамките на настоящото дело се гледа претенция за причинена имуществена щета, с произход– непозволено увреждане, а не процесуално искане за заплащане на разноски по дело в рамките на самото дело. Нито в ЗАНН, нито в НПК е предвидена такава възможност, поради което и към настоящия момент съдилищата не разглеждат такива претенции в рамките на самия наказателен или административно-наказателен процес. А в рамките на спора с материално-правно основание чл. 1 от ЗОДОВ се разглежда гражданско-правен спор за претендирана от и причинена на ищеца вреда. Следователно в случая е нужно да се установи, дали реално има такава и конкретно – дали е намалял неговия патримониум в следствие неправомерно издаден акт от административен орган, като единственото изискване е това намаление, тази вреда, да е била причинена преди завеждането на иска, за да не бъде същият преждевременно заведен.

По отношение претенцията за репариране равностойността на заплатения по административно-наказателното съдебно производство адвокатски хонорар съдът намира, че същият е основателен и доказан изцяло по размер и основание. За осъщественото процесуално представителство /“защита по КАНД…“/ ищецът е заплатил сумата от 500.00 лв. Вредата е причинена във връзка с издаденото и частично отменено в последствие като незаконосъобразно НП.

Според чл. 25, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно. Според чл. 36, ал. 1 от същия нормативен акт адвокатът има право на възнаграждение за положения от него труд. Размерът на възнаграждението за всеки отделен случай на представителство и правна помощ се определя посредством договор. Принципната дължимост на това възнаграждение е законово регламентирана. Правната помощ е платена по силата на самия закон. Дори и да не е уговорено възнаграждение, то на основание чл. 36, ал. 3 от ЗАдв. при липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента, адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая обаче е налице както изрична договорка между страните, така и изпълнение на същата посредством така направеното плащане, който факт не е оспорен, тъй както не е оспорен приложения ДПЗС по административнонаказателното дело.

В гражданското и административното съдебно производство не се допуска реализиране на отговорност за разноски в отделно исково производство, т. к. при тях е налице специален ред за претендирането им, регламентиран в закона- редът по ГПК, респ. АПК, за присъждане на разноски по граждански /административни/ дела. Не така обаче стои въпросът в наказателния и административно- наказателния процес. Нито в общия закон /ЗАНН/, нито в специалния такъв е регламентиран въпросът с присъждане на направените по делото разноски, а такива могат да бъдат и на значителна стойност. Липсата на специален ред за присъждане на разноски в специалния процесуален закон не означава, че такива са недължими, а само това, че е налице празнина в този закон, която следва да се запълни съобразно правилата за това, като способ в тази връзка е именно предявяването на претенция по ЗОДОВ. В противен случай би се стигнало до ангажиране отговорността на държавата за неосигуряване на ефективна правна защита на субектите, които са възпрепятствани да потърсят специализирана адвокатска помощ при определена категория дела само затова, защото разходите няма да им бъдат възстановени. Подобно решение е неблагоприятно и за администрацията, която при това положение ще бъде подкрепяна в осъществявана от нея незаконосъобразна дейност, след като не търпи негативите от собствената си такава, а подобна последица не следва да се допуска, особено с помощта на правораздавателните органи. Едно съдебно решение, независимо от вида на производството, винаги се явява санкция за една от страните за неоснователно предизвикания от нея правен спор.  

Настоящият съдебен състав споделя това виждане, т.к. същото изхожда от общия принцип на справедливостта, като висш социален човешки принцип, въз основа на който е изградена и цялата действаща правна система, за чието спазване съдилищата трябва да следят винаги при решаването на правните спорове. Претендирането на тези разноски по гражданско правен път не е заобикаляне на закона /т.к. законът не съдържа забрана за репарирането на тези вреди/, а попълване на негова съществена празнота- липса на регламент за произнасяне относно разноските, които следва да се възстановят като имуществена вреда- намаляване на патримониума на субекта поради издадения незаконосъобразен акт. 

По тези причини и ВАС е решил вече по единен и задължителен начин проблема за присъждане на разноски, направени по административно-наказателни дела, като с ТР № 1 от 15.03.2017 г., по т. д. № 2 от 2016 г. е приел, че: „При предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.“.

С ТР № 1 от 11.12.2018 г. на ВКС по т.д. № 1 от 2017 г. на ОСГК е прието, че при иск по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. АСГ намира, че същият принцип и въз основа мотивите изложени в това ТР следва се приложи и при присъждането на обезщетение за вреди от незаконосъобразно НП, отменено като такова по съответния ред. Стига обаче да са налице основания за направата на извода за прекомерност на договорения и изплатен адвокатски хонорар. По този повод настоящият съдебен състав намира следното:

Размерът на договорения и изплатен адвокатски хонорар по административно наказателното производство е изчисляван на база чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в сила към 2016 - 2017 г./, според който текст за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая възнаграждението е договорено и заплатено на стойност 500.00 лв. С НП са наложени две глоби от по 200.00 лв., като общият им размер не надхвърля 1000.00 лв. и минималното възнаграждение за процесуално представителство е 300.00 лв. Това е минималният размер по чл. 8, т. 1 от същата Наредба. Минималният размер обаче не е задължителния такъв за договаряне. Сумата от 500.00 лв. е изплатена за процесуално представителство на ищеца за двете съдебни инстанции, вкл. за изготвяне на жалба и на касационна жалба. За изготвяне на касационна жалба разпоредбата на чл. 15 от Наредбата предвижда допълнително заплащане в размер на ¾ от възнагражденията по чл. 13, което за минималната сума от 400.00 лв. прави 300.00 лв. само за изготвянето на тази жалба или общо минималният размер за процесуално представителство пред РС и за изготвяне на касационната жалба е 600.00 лв, което надхвърля договореното и заплатено възнаграждение. Съдът взе предвид и разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Наредбата, според която възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане. В заключение АСГ намира, че договореният хонорар от общо 500.00 лв. за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции, с включено изготвяне и на касационна жалба, не е прекомерен. С оглед изхода от административно-наказателното дело – частична отмяна на НП, самият ищец е намалил на половина исковата си претенция, като търси осъждане на ответника за 250.00 лв. Тази сума съдът намира за дължима и справедлива, поради което тя следва да се присъди в полза на ищеца Г..

С оглед гореизложените мотиви АСГ намира, че предявената искова молба е основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена.  

В исковата молба ищецът претендира за законна лихва от датата на предявяване на иска. Няма причини по този въпрос да не се прилага и в момента т.4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, според което при незаконни актове на администрацията /какъвто е НП/ началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. Това ТР не е изгубило своето значение, т.к. в материално правната уредба, касаеща регламентиране на задълженията за вреди, причинени от неправомерна административна дейност, не са настъпили изменения в насока, налагаща промяна на тази задължителна съдебна практика. Въпреки това ищецът е поискал присъждане на лихва от датата на завеждане на иска, поради което АСГ следва да се съобрази с претенцията му с оглед забраната за произнасяне свръхпетитум да я уважи така, както е предявена.  

Г. претендира и за присъждане на разноски по настоящото дело, съставляващи договорено и заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв., и платената ДТ по сметката на АСГ в размер на 10.00 лв. В тази връзка по делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 4.12.2018 г., по силата на който е договорено и изплатено адвокатско възнаграждение за съдебно представителство на ищеца на стойност от 300.00 лв., като в същия е посочено, че плащането е направено изцяло и в брой при подписването му. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК тези разноски се дължат от ответника. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията при интерес до 1000 лв. е 300 лв. Без значение какъв е точният размер на исковата претенция, това е минимално допустимото възнаграждение, а в случая договореното и заплатено такова възлиза на точно тази стойност, поради което на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 310.00 лв. – 300.00 /триста/ лв. за адвокатски хонорар и 10.00 лв. заплатена от ищеца държавна такса.

 

Воден от горното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Габрово да заплати на Р.М.Г. ***, с ЕГН: **********, сумата от 250.00 /двеста и петдесет/ лв., съставляваща причинена му вреда – последица от незаконосъобразно издадено и частично отменено като такова с влязъл в сила съдебен акт наказателно постановление17-0341-000793 от 3.10.2017 г. издадено от Началник Сектор към ОД на МВР – Габрово, РУ – Севлиево, против ищеца, в едно с с лихвата за забава върху тази сума от 4.12.2018 г. /завеждане на иска/ до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Габрово да заплати на Р.М.Г. ***, с ЕГН: **********, сумата от 310.00 /триста и десет/ лв. направени по настоящото дело разноски, съставляващи 300.00 лв. заплатен адвокатски хонорар и 10.00 лв. заплатена държавна такса.  

 

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Габрово пред Върховен административен съд.

 

Препис от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.

 

 

 

СЪДИЯ:

ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА