Р Е Ш Е Н И Е

№ 45

гр.Габрово, 22.03.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година  в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

 

при секретаря  Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия РАЧЕВ адм. д. № 360 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

         Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба вх. № 2153/28.12.2018г. по описа на Административен съд – гр. Габрово на А.Д.Х., с ЕГН **********,***, чрез адв. П.Д. ** № 38 А, сочен и като съдебен адрес, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 18-0341-000347 от 14.12.2018г. издадена от полицейски инспектор П.Г.П.при ОД на МВР – Габрово - РУ Севлиево.

         С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 12 месеца” на основание чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП. Видно от мотивите на обжалваната заповед, мярката е наложена заради това, че при извършена проверка на 14.12.2018г. е установено че Х. управлява собствения си лек автомобил 1) без да е правоспособен водач и 2) с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила.

         В жалбата и в изразеното становище по съществото на делото, се иска отмяна на обжалвания административен акт. Основен довод е, че заповедта за налагане на ПАМ следвало да бъде мотивирана, в случая липсвали мотиви които да обосновават налагане на мярка в максималния размер. Алтернативно се пледира изменение на обжалваната заповед и намаляване на срока на мярката до минималния предвиден в закона срок.

         Ответният административен орган - полицейски инспектор П.Г.П.при ОД на МВР – Габрово - РУ Севлиево оспорва жалбата. Излага доводи че са налице две самостоятелни основания за налагане на тази принудителна мярка, което изисквало налагане на максималния срок. До същия извод се стигало и като се обърне внимание на резултата за наличния алкохол в кръвта на водача – 1,46 промила, който не бил малък.

         Административен съд – Габрово, след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея доводи, както и данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна.

          

         На 14.12.2018г. е съставен АУАН № Д921393 от същата дата, за това, че С. управлява посоченото притежаваното от него МПС, под въздействието на алкохол – 1,46 промила, както и че не притежава СУМПС.

         Ответният полицейски инспектор при ОД на МВР – Габрово - РУ Севлиево е издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка  № 18-0341-000347 от 14.12.2018г., с която на основание чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложил ПАМ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 12 месеца. Заповедта е връчена на 14.12.2018г.

 

         На основание чл. 171 ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения се налагат принудителни административни мерки, като видът им за отделните видове нарушения е конкретизиран в правната норма.

         Съдът споделя твърдението на жалбоподателя, че в процесната заповед не са изложени мотиви, които да обосновават решението на административния орган да наложи мярката в размер не само различен от минимума, а равен на максималния предвиден в закона срок.

         Във всички случаи когато контролния орган налага мярка, различна от предвидения в закона минимум, той е длъжен да изложи мотиви, от които да стане ясно защо при индивидуализацията на конкретното ограничение е определил точно този размер. В случая това изискване не е изпълнено – определено е ограничение за срок равен на максимума предвиден в закона и липсват мотиви обосноваващи конкретния размер на мярката. Неизлагането на мотиви в този смисъл, опорочават конкретната ЗППАМ, което налага нейното изменение и определяне на срок равен на законовия минимум.

         Изложените от ответния полицейски инспектор доводи в съдебно заседание не санират така описания порок. От една страна мярката е наложена само заради шофиране след употреба на алкохол, видно от посоченото правно основание /чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП/ и мотивите за второ нарушение са неотносими. А от друга страна мотивите отнасящи се до количеството на установения алкохол в издишания въздух, следва да бъдат изложени в индивидуалния административен акт /ЗППАМ/, а не едва в пледоарията по време на устните състезания.

 

         Настоящият състав намира за необходимо да изложи и следното:

         Съгласно общата норма на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В съзвучие с този общ принцип нормата на чл. 171, ЗДвП прокламира че принудителни административни мерки се налагат с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Някои от тези мерки имат за задача постигането точно на така формулираните цели.  Такива са тези по чл. чл. 171, т.1, б. “а”, “б”, “в”, “г” “д” и т.н. /“до успешното полагане на проверовъчен изпит”, “до заплащане на дължимата глоба”, “до представяне на сключена валидна застраховка” и т.н./ Но има и такива като мярката по т.2а /по която е наложена настоящата ПАМ/, както и тези по т.1, б.”ж”, т.2 б.б. “и”, “л”, “м”, “н” и т.н., които изначално не си поставят постигане на посочените цели. Тези мерки имат само и единствено санкционен характер. Така например дори водачът да отстрани недостатъка, да преустанови административното нарушение което в случая е станало мигновено, или като само няколко  дни след констатирането му се е снабди валидно СУМПС /каквото е другото нарушение/, въпреки това нему или на собственика на автомобила /ако е различен от него правен субект/ ще се наложи да изтърпи санкция, прикрита като ПАМ за срок от шест месеца.  Настоящият състав на Административен съд – Габрово не възприема подобен законодателен прийом за административно-наказателна репресия, прикрита зад израза “принудителна административна мярка”. Дори да се приеме, че тези норми, /създадени предимно с изменението на закона с ДВ бр. 101/2016г./ имат за цел дисциплиниране на водачите на ППС, то тези откровени санкции следва да намерят своето място в глава Седма “Административнонаказателна отговорност”, а не в глава Шеста “Принудителни административни мерки”.

          Dura lex sed lex. Съобразявайки се с действащото право, съдът намира, че мярката е основателно наложена, но следва да бъде изменена съобразно изложеното по-оре в мотивите на настоящото решение.

          

         Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2, предл. „четвърто  от Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Габрово

 

         РЕ Ш И:

 

         ИЗМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 18-0341-000347 от 14.12.2018г. издадена от полицейски инспектор П.Г.П.при ОД на МВР – Габрово - РУ Севлиево, като намалява срока на прекратяване на регистрацията на посоченото ППС от дванадесет на шест месеца.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

         Препис от настоящото да се изпрати на страните.    

 

 

                                              СЪДИЯ: