Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

45

 

гр. Габрово, 18.03.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДГАБРОВО в публично заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ

                                                                                          ДАНИЕЛА ГИШИНА

 

при секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с участието на прокурор МИЛЧО ГЕНЖОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 25 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по жалба от М.П.В. ***, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, против Решение № 6 от 24.01.2019 година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 445 по описа за 2018 година. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 100.120 от 19.10.2018 година на Зам.-кмета на Община Севлиево, с което на М.В. за нарушение на чл. 3, ал. 5 от Наредба № 1 за обществения ред в Община Севлиево и на основание чл. 45 от същата Наредба е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева.

В жалбата се твърди, че обжалваното съдебно решение е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Развиват се доводи за липса на ясно посочено място на извършване на вмененото на В. нарушение; неяснота на описаната фактическа обстановка, неподкрепена от събраните пред въззивния съд гласни доказателства; липса на публичност на нарушението и липса на преценка на административнонаказващия орган относно предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество, с което НП да бъде отменено.

Касационната жалбоподателка в открито съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество.

             Ответната по жалбата страна Община Севлиево не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.

             Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за основателност на жалбата, като намира, че конфликтът има личен характер и не може да бъде квалифициран като нарушение на обществения ред или хулиганска проява, а на дееца е достатъчно да бъде отправено предупреждение.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. Последният споделя и правните изводи на първоинстанционния съд.

Наведените от касационната жалбоподателка оплаквания за допуснати нарушения още във фазата на съставяне на АУАН, както и при издаване на НП, съдът намира за неоснователни и недоказани. Правото на защита на наказаното лице не е било нарушено, тъй като и в АУАН, и в НП се съдържа ясно и точно описание на вмененото на дееца административно нарушение. Настоящият съдебен състав намира, че в АУАН и НП е посочено мястото на извършване на вмененото на В. административно нарушение, като обстоятелството дали то е било извършено в сградата или в близост на посоченото Народно читалище „Отец Паисий“ е неотносимо към съставомерността на деянието. Съдът намира, че действията, непристойни по своя характер, с които се нарушава общественият ред и се изразява явно неуважение към обществото, не е необходимо да са извършени на публично място. Достатъчно е след това тези действия да са станали достояние или могат да станат достояние и на други лица, както е в процесния случай. Мястото на извършване на деянието не е въздигнато в обективен признак на административното нарушение, видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от Наредба № 1 за обществения ред в Община Севлиево /текстът ѝ достъпен на интернет страницата на Община Севлиево – www.sevlievo.bg/ , според която е забранено непристойното поведение, с което се нарушава общественият ред и се изразява явно неуважение  към обществото, както и възпрепятстване дейността на служебните лица и спокойствието на гражданите. Непристойното поведение на наказаното лице се е изразявало в пререкание и отправяне на обидни думи към посочено в НП лице, с които действия се засяга както установеният ред, така и се изразява неуважение към личността.

Настоящият състав на касационната инстанция намира, че процесното нарушение е доказано от обективна и субективна страна и не представлява маловажен случай, към който да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН. Макар и нарушението да е извършено за първи път, със същото се накърняват отношения в сферата на обществения ред и правата на гражданите, и конкретното деяние не се характеризира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид.

Съдът намира, че при определяне размера на наказанието административнонаказващият орган е изпълнил разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и правилно е определил наказанието на М.В. в минимално предвидения от Наредбата /чл. 45/ размер – 50 /петдесет/ лева, доколкото липсва превес на отегчаващи вината обстоятелства и данни за поредност на нарушението.

Районен съд – Севлиево е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях. Изложеното води до извода, че решението на Районен съд – Севлиево следва да бъде оставено в сила.

 

             Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

             Р Е Ш И :

            

             ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6 от 24.01.2019 година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 445 по описа за 2018 година.  

 

             Решението е окончателно.           

 

                     

            

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

                     

                                                                                               2.