Р Е Ш Е Н И Е

117

гр. Габрово, 12.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд- Габрово в открито съдебно заседА.е от втори август, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА

и секретар: Радина Церовска, постави за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм.д. № 124 на Административен съд Габрово по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ Жалба с вх. № СДА-01-811 от 28.05.2019 г., подадена от А.М.Н. ***, с ЕГН: **********, против Заповед № 886 от 13.05.2019 г., издадена от кмета на Община Габрово, с искане за постановяване на нейната отмяна.

С атакувА.я ИАА на основА.е чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 1, т. 6, т. 7, т. 9 и ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, чл. 15, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 2, във вр. с чл. 4, ал. 2, т. 9 и т. 11 от НУРУЖННОЖ се прекратява наемното правоотношение между Община Габрово и жалбоподателката. Мотивите за това са: - неплащане на наемната цена и - консумативни разноски за повече от 3 месеца; - изтичане на срока за настаняване; - отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. Мотивите са обективирани в решение на Комисията по чл. 7, ал. 1 от НУРЖННОЖ, проведено на 19.04.2019 г. – Протокол № 5.

Заповедта е връчена на адресата на 14.05.2019 г. В нея е указано, че подлежи на оспорване по административен ред пред директора на ОД на МВР Габрово и по съдебен ред в 14-дневен срок от съобщаването й по реда на АПК.

Жалбата до АСГ против заповедта е депозирана в Община Габрово на 22.05.2019 г., в рамките на 14-дневния срок за оспорване на ИАА, съгласно АПК. В нея Н. сочи, че заповедта е неоснователна и незаконосъобразна, без да визира конкретни основания.

Производството е по чл. 46, ал. 5 от ЗОбС и общия ред за оспорване на ИАА по АПК, към който специалната разпоредба препраща.

АСГ намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес в законния срок за обжалване и в необходимата форма, като оспореният ИАА подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява допустима, с оглед на което следва да се разгледа по същество относно нейната основателност в открито съдебно заседА.е, с конституиране и призоваване на стрА.те.

В проведеното по делото открито съдебно заседА.е жалбоподателката се явява лично и с адв. П.  Г. от ГАК, като двамата поддържат жалбата.

Ответната страна, редовно призована, се представлява от началник отдел „Правен“ при Община Габрово, служител с висше юридическо образование – Р.К., която оспорва депозираната жалба и моли за оставяне на същата без уважение. 

На основА.е чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извърши служебна проверка по отношение на изтъкнатите в жалбата съображения за незаконосъобразност, както и за наличието на всички основА.я за оспорване на процесния ИАА, посочени в чл. 146 от кодекса.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения: 

Процесното жилище съставлява апартамент, находящ се в гр. Габрово, кв. „*****“ № *, ет. *, ап. *, частна общинска собственост, актувано с АОС № 1127 от 11.01.2002 г.

Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОбС наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед, като в заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец. НастА.телната Заповед на жалбоподателката А.Н. ***, като това се явява и органът, издал и процесната Заповед за прекратяване на наемното правоотношение. Това е и органът, който има право да представлява общината при управление и разпореждане с общинско имущество, съгласно чл. 12, ал. 5 от ЗОбС и чл. 15, ал. 2 от НУРУЖННОЖ. Въз основа на така изложеното настоящият съдебен състав намира, че процесната Заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на неговата териториална, персонална и функционална компетентност.

Община Габрово е сключила договор за наем с жалбоподателката на 13.04.2016 г. за процесното жилище, в което Н. е настанена заедно с двете си непълнолетни деца, визирани в настанителната заповед от 14.08.2015 г. на кмета на Община Габрово. Срокът за настаняването им е една година, считано от датата на подписване на договора за наем. С настанителната Заповед са продължени вече съществуващите наемни отношения между страните, които са били преуреждА. със срочни договори за наем за процесното жилище. След изтичането на срока на наемното правоотношение към 13.04.2016 г. няма твърдения и данни, че същото е продължено с нов договор, респективно издаването на нова настанителна заповед. Отдаването под наем на общински жилища се урежда от специален режим – ЗОбС и НУРУЖННОЖ и за него не важи общата разпоредба на чл. 236 от ЗЗД, според която ако след изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. В тази връзка съдът намира, че е налице едно от посочените основА.я за прекратяване на наемното правоотношение – изтичане на срока за настаняване. То съответства на нормативно уреденото такова посредством нормата на чл. 46, ал. 1 т. 6 от ЗОбС, респективно чл. 15, ал. 1, т.2 от НУРУЖННОЖ.

Според чл. 46, ал. 4 от ЗОбС при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. Тази хипотеза обаче не е налице и това е именно второто основА.е за прекратяване на наемното правоотношение – отпадане на условията за настаняване на жалбоподателката в общинско жилище.

На 19.04.2019 г. е проведено заседание на Комисията по чл. 7, ал. 1 от общинската Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и настаняване в общински жилища /НУРУЖННОЖ/, приета с Решение № 207 от 9.11.2017 г. на Общински съвет Габрово. Това е комисията по картотекиране на граждА. с установена жилищна нужда в общината. Решенията й от тази дата са оформени в Протокол № 5 от същата. Комисията установява, че са налице в случая, по отношение на тази наемателка, обстоятелства, с оглед на които следва да се приеме, че тя не отговаря на условията за настаняване в общинско жилище.

По делото се установява, че за жалбоподателката не може да бъде издадено свидетелство за съдимост, тъй като такова се издава само на лица, за които не са съставяни бюлетини за съдимост, включително и по чл. 78а от НК. Освен това от направена от НАП справка е видно, че Н. има и непогасени публични задължения, които са просрочени. Освен това наемателката има и неразплатени и просрочени задължения за наем към общината, както и задължения към ВиК в големи размери, които не е заплащала с години. Към 19.04.2019 г. задълженията й в тази връзка към Община Габрово са в общ размер от 481.68 лв. /главница/ и това са неплатени наеми от месец май, 2017 г. при месечна наемна цена от 18.06 лв., т.е. налице е обстоятелството по чл. 15, ал. 1, т. 1 от НУРЖННОЖ – неплатена наемна цена и консумативни разноски за срок повече от три месеца. В заключение Комисията приема, че не са налице условията за настаняване в общинско жилище по чл. 4, ал. 2, т. 9 и т. 11 от общинската Наредба – наличие на просрочени публични задължения на наемателката Н. и осъждане на същата, без да е била реабилитирана.

Н. не оспорва наличието на тези факти. Защитната й теза е свързана не с липсата на посочените в процесната Заповед фактически и правни основА.я за нейното издаване, а с невъзможността да плаща редовно наема и задълженията си към ВиК, тъй като се грижи сама за двете си непълнолетни деца, които са ученици в основно училище и, съответно, в гимназия. Тези възражения обаче са неотносими към спора, тъй като те не са основание за пораждане на задължение за общината да й предостави жилище под наем от своя фонд. Освен това по делото са представени и доказателства за това, че А. М.Н. има задължения  към НАП към 19.04.2019 г., датата на издаване на процесния ИАА, видно от приложена в тази насока справка. Приложена е и справка от направена Проверка за издадени свидетелства за съдимост на името на жалбоподателката, от която е видно, че на същата не може да се издаде електронно свидетелство за съдимост съгласно Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, тъй като електронни свидетелства в тази връзка могат да бъдат издавани само на лица, за които не са издавА. бюлетини за съдимост и за наложени наказА.я по чл. 78а от НК.

Според разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС, преповторена в чл. 15, ал. 1, т. 1 от НУРУЖННОЖ, наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от три месеца. И двете хипотези в случая са налице, като неплащането е в много по-голям обем от минимално предвиденото. Тук също жалбоподателката не оспорва наличието на този факт, а и по делото допълнително са събрани. неоспорени доказателства в тази насока. Видно от изготвената от касиер при Община Габрово и приложена по делото Справка от 23.07.2019 г., жалбоподателката е спряла да заплаща месечния си наем от месец април, 2017 г. до издаването на процесната Заповед. По време на разглеждането на настоящото дело, но след издаването на процесната Заповед, Н. е заплатила 200.00 лв. от дължимия наем, но към настоящия момент остават дължими още 348. 50 лв. Също така от Писмо изх. № РД-01-3256 от 30.07.2019 г. на ВиК Габрово е видно, че до 29.07.2019 г. Н. има задължение към дружеството за ползвана вода в размер на 4032 лв., за което е заведено и изп. д. № 307 от 2012 г. при ДСИ. Задълженията за неплатена консумация на вода са от 2010 г. Заведени са и изпълнителни дела от 2013 г., 2016 г.2017 г., 2018 г., отново за същите по произход задължения, но от последващи периоди. Издадените ИЛ са присъединени към първоначално образуваното изпълнително дело № 307 от 2012 г. Налице са и текущи задължения, за които все още не са предприети мерки от страна на дружеството за образуване на изпълнително производство. Общото задължение към 29.07.2019 г. възлиза на 4 820.13 лв. Не са установени проблеми с измервателното средство, но въпреки това по инициатива на Н. водомерът й е бил сменен. В случай, че тя е спряла плащането към ВиК още преди близо седем години натрупването на такава голяма сума не е нещо необичайно. Прави впечатление, че отчетените потребени кубици вода по месечно са големи, но съдът не може да установи, че водомерът, с който са отчитА. те, е бил повреден, че те не са били действително разходвани. Освен това дори и да се приеме, че задължението е на половина или дори 1/3 от посоченото, то това е също достатъчно само на това основА.е да се прекрати наемното й правоотношение с Община Габрово.

Съдът приема, въз основа на така изложеното, че и основА.ята по така посочените нормативни разпоредби на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС и аналогичната й такава от чл. 15, ал. 1, т. 1 от НУРУЖННОЖ за прекратяване на наемното правоотношение са налице.

Налице са както фактически, така и правни основания за издаване  на процесната заповед и, респективно, за прекратяване на наемното правоотношение с жалбоподателката, възникнало и съществувало по повод ползвано от нея общинско жилище.

В заключение съдът намира, че издадената и оспорена Заповед се явява законосъобразна, издадена при налични и доказА. основА.я, спазване на процедурата по издаването й, съдържа необходимите реквизити. Неин автор е компетентен административен орган. По тази причина съдът следва да остави без уважение подадената против нея жалба.

 

 Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно, във вр. с ал.1 от АПК, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалба вх. № СДА-01-811 от 28.05.2019 г., подадена от А. М.Н. ***, ЕГН: **********, на Заповед № 886 от 13.05.2019 г., издадена от кмета на Община Габрово, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 1, т. 6, т. 7, т. 9 и ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, чл. 15, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 2, във вр. с чл. 4, ал. 2, т. 9 и т. 11 от НУРУЖННОЖ се прекратява наемното правоотношение между Община Габрово и жалбоподателката, поради това, че е налице: неплащане на наемната цена и консумативни разноски за повече от 3 месеца; изтичане на срока за настаняване; отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище, които мотивите са обективирани в решение на Комисията по чл. 7, ал. 1 от НУРЖННОЖ, проведено на 19.04.2019 г. – Протокол № 5, като неоснователно.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основА.е чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост.

 

Препис от съдебното решение да се връчи на стрА.те в едно със съобщението.

 

 

 

                                                                                    СЪДИЯ:

ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА