Р Е Ш Е Н И Е

112

гр. Габрово, 7.08.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Административен съд Габрово в открито съдебно заседание от двадесет и шести юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА

и секретар: Радина Церовска, постави за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм.д. № 129 на Административен съд Габрово по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ Искова молба с вх. № СДА-01-885 от 31.05.2019 г., подадена от Е.М.П. ***, с ЕГН: **********, чрез адв. С.Т., против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен, в качеството й на ответник. Стойността на предявения иск е 300.00 /триста/ лв. /имуществени вреди/.

Фактическото основание на исковата претенция се изразява в следното:

С Електронен фиш /ЕФ/ серия К, № 1847851 г., издаден от ответника ОД на МВР - Плевен, на ищеца е наложено административно наказание – глоба, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2 от ЗДвП.

За да предотврати неблагоприятните последици на държавната репресия, следващи се от този ЕФ, ищецът е подал жалба против него и се е възползвал от законово гарантираното си право на адвокатска защита при воденето на този съдебен спор. С Решение № 931 от 26.11.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 1422 от 2018 г. на Районен съд Плевен този ЕФ е отменен като незаконосъобразен. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 27.12.2018 г.

За обжалването на ЕФ и процесуално представителство ищецът е заплатил хонорар в размер на 300.00 лв., като намаляването на патримониума му с тази сума той намира, че е в пряка връзка с така издадения и в последствие отменен като незаконосъобразен фиш. В резултат на това ищецът счита, че направените от него разходи по организирането на съдебната му защита пред съда съставляват присъщ и законосъобразен разход за обезпечаването на успешен изход от правния спор и имат характера на имуществени вреди, причинени и следващи се от незаконосъобразно упражняване на функции и правомощия на АНО, представляван от ОД на МВР - Плевен.

Въз основа на така изложените фактически и правни твърдения ищецът моли съдът да осъди ответната страна да му заплати така причинените му имуществени вреди.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от адвокат С.Т. от ГАК, който поддържа исковата молба.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово, прокурор Александров, намира, че искът е основателен, поради което следва да бъде уважен.

По отношение допустимостта на производството съдът отчита, че предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон, трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Законодателят не предвижда ред за присъждане на "разноски" в производствата по ЗАНН, но искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване. Затова и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. След като едно от условията на АПК за образуване на производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е актът на администрацията да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити или е преценил, че така шансът му да се защити е по-голям, то заплатеният на адвоката хонорар за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията /в настоящия случай електронен фиш/ и е непосредствена последица от него. Въпросът за допустимостта на производството и споровете в тази връзка в практиката е решен с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, съгласно което  при предявени пред административните съдилища искове по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления и изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Това решение е задължително за съдилищата и решава както въпросът за допустимост на исковата молба, така и спорът за основателност на иска при наличието на доказани предпоставки за това. По отношение на ЕФ следва по аналогия да се приложат същите правила за тълкуване и прилагане на закона, тъй като при тях същността на акта не е по-различна от тази на НП, разликата е основно в производството по издаването на фиша, което е опростено.

Настоящият състав на ГАС отчита, че искът е предявен от дееспособен правен субект, физическо лице, против юридическото лице – ОД на МВР - Плевен, от чието име е издаден процесният ЕФ, с което ищецът свързва претърпените от него имуществени вреди. Предпоставките за завеждане на иск по чл. 1 от ЗОДОВ и развиване на процедура по чл. 203 и сл. от АПК са отменен акт на администрацията /респективно прогласен за нищожен такъв/ и/или незаконосъобразно действие или бездействие; претендирана вреда, посочена като вид и размер и налична причинно-следствена връзка между вредата и отменения акт, респ. неправомерно действие или бездействие, които предпоставки в случая са налице. Налице са тези и останалите реквизити на искова молба по чл. 127, ал. 1 от ГПК - посочени са страни, размер на претенцията, произхода й /конкретен незаконосъобразен акт на определена администрация, издаден от служители при същата, който е отменен/.

С оглед на гореизложеното ГАС намира, че настоящото производство е допустимо за разглеждане по настоящия ред. Исковата молба съдържа всички изискуеми по ГПК реквизити- страни, искова претенция, мотиви, предпоставки, доказателства.

Накратко фактологията по случая се изразява в следното:

Против ищцата ищеца Е.М.П. *** е бил издаден посоченият в исковата молба ЕФ за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, с което на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от същия нормативен акт му е наложена глоба.

За да осъществи правото си на защита, Върбанов е подал жалба против така издаденото постановление. По делото той е бил представляван от адв. С.Т. от ГАК по силата на пълномощно, приложено към жалбата. Освен пълномощното, по делото на РС Плевен е представен и договор за правна защита и съдействие от 14.06.2018 г., по силата на който ищецът се задължава да заплати на процесуалния си представител за оказаната му правна услуга сумата от 300.00 лв., която сума, видно от съдържаща се в договора разписка, е изплатена изцяло в брой на същата дата. Договорът не е оспорен от страни по настоящото адм. дело, нито от участвалите в административно наказателното производство по оспорване на ЕФ. Адв. Т. е взел участие в проведените три открити съдебни заседания, на които са представени писмени доказателства, били са разпитвани свидетели. С Решение № 931 от 26.11.2018 г., влязло в законна сила на 27.12.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 1422 от 2018 г. на РС Плевен, този ЕФ е бил отменен. Исковата молба, с която е инициирано настоящото производство, е депозирана в АСГ на 31.05.2019 г.

С оглед на така установената фактическа обстановка от правна страна настоящият съдебен състав приема следното:

На основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно един от елементите на отговорността е наличието на причинна връзка между незаконосъобразния акт /в случая ЕФ/, посочен по-горе и твърдяната вреда. Съдът следва да уточни, че в рамките на настоящото дело се гледа претенция за причинена имуществена щета, с произход – непозволено увреждане, а не процесуално искане за заплащане на разноски по дело в рамките на самото дело. Нито в ЗАНН, нито в НПК е предвидена такава възможност, поради което и към настоящия момент съдилищата не разглеждат такива претенции в рамките на самия наказателен или административно-наказателен процес. А в рамките на спора с материално-правно основание чл. 1 от ЗОДОВ се разглежда гражданско-правен спор за претендирана от и причинена на ищеца вреда. Следователно в случая е нужно да се установи, дали реално има такава и конкретно – дали е намалял неговия патримониум в следствие неправомерно издаден акт от административен орган, като единственото изискване е това намаление, тази вреда, да е била причинена преди завеждането на иска, за да не бъде същият преждевременно заведен.

По отношение претенцията за репариране равностойността на заплатения по административно-наказателното съдебно производство адвокатски хонорар съдът намира, че същата е основателна и доказана по размер и основание. За осъщественото процесуално представителство /защита по НАД № 1422/2018 г. пред РС - Плевен/ ищецът е заплатил сумата от 300.00 лв. Вредата е причинена във връзка с издаден и отменен в последствие като незаконосъобразен ЕФ. Решението на първоинстанционният съд не е обект на контрол за законосъобразност пред настоящата инстанция. АСГ само констатира, че по повод такова н.а.х.д. ищецът е инициирал производството и е наел адвокат, на когото е заплатил съответния хонорар и решението е било в негова полза, като е влязло в законна сила. Според чл. 25, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно. Съгласно чл. 36, ал. 1 от същия нормативен акт адвокатът има право на възнаграждение за положения от него труд. Размерът на възнаграждението за всеки отделен случай на представителство и правна помощ се определя посредством договор. Принципната дължимост на това възнаграждение е законово регламентирана. Правната помощ е платена услуга по силата на самия закон. Заплащането й в крайна сметка следва да остане в тежест на този, който неправилно е предизвикал правния спор, наличието на който е наложило този разход, а в случая това е АНО, издал неправомерния ЕФ.

В гражданското и административното съдебно производство не се допуска реализиране на отговорност за разноски в отделно исково производство, т. к. при тях е налице специален ред за претендирането им, регламентиран в закона - редът по ГПК, респ. АПК, за присъждане на разноски по граждански /административни/ дела. Не така обаче стои въпросът в наказателния и административно- наказателния процес. Нито в общия закон /ЗАНН/, нито в специалния такъв е регламентиран въпросът с присъждане на направените по делото разноски, а такива могат да бъдат и на значителна стойност. Липсата на специален ред за присъждане на разноски в специалния процесуален закон не означава, че такива са недължими, а само това, че е налице празнина в този закон, която следва да се запълни съобразно правилата за това, като способ в тази връзка е именно предявяването на претенция по ЗОДОВ. В противен случай би се стигнало до ангажиране отговорността на държавата за неосигуряване на ефективна правна защита на субектите, които са възпрепятствани да потърсят специализирана адвокатска помощ при определена категория дела само затова, защото разходите няма да им бъдат възстановени. Подобно решение е неблагоприятно и за администрацията, която при това положение ще бъде подкрепяна в осъществявана от нея незаконосъобразна дейност, след като не търпи негативите от собствената си такава, а подобна последица не следва да се допуска, особено с помощта на правораздавателните органи. Едно съдебно решение, независимо от вида на производството, винаги се явява санкция за една от страните за неоснователно предизвикания от нея правен спор.  

Настоящият съдебен състав споделя това виждане, т.к. същото изхожда от общия принцип на справедливостта, като висш социален и човешки принцип, въз основа на който е изградена цялата действаща правна система, за чието спазване съдилищата трябва да следят винаги при решаването на правните спорове. Претендирането на тези разноски по гражданско правен път не е заобикаляне на закона /т.к. законът не съдържа забрана за репарирането на тези вреди/, а попълване на негова съществена празнота - липса на регламент за произнасяне относно разноските, които следва да се възстановят като имуществена вреда - намаляване на патримониума на субекта поради издадения незаконосъобразен акт. 

По тези причини и ВАС е решил вече по единен и задължителен начин проблема за присъждане на разноски, направени по административно-наказателни дела, като с ТР № 1 от 15.03.2017 г., по т. д. № 2 от 2016 г. е приел, че: „При предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.“. Както вече бе отразено по-горе същото правило следва да се приложи и по отношение на ЕФ, които, по подобие на НП, също съставляват акт на администрацията, властническо едностранно волеизявление с репресивен характер.

Размерът на договорения и изплатен адвокатски хонорар по административно наказателното производство се изчислява на база чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според който текст за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес при такъв интерес до 1000 лв. възнагражденията са 300 лв. Вярно е, че така регламентираните с Наредбата минимални размери не са задължителни за договаряне между страните, но те са един ориентир относно това, кое съставлява справедливо възнаграждение, като се отчитат и други фактори, като вида на съответното дело, неговата фактическа и правна сложност, броят на откритите съдебни заседания, фактическото участие на процесуалния представител на страната в процеса. Следва да се има предвид и това, че делото е било разглеждано на три открити съдебни заседания, а съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 8 от Наредбата при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. В случая възнаграждението е договорено и заплатено на стойност под минималния му размер. Следва да се има предвид и това, че ответникът не го оспорва.

С оглед гореизложените мотиви АСГ намира, че предявената искова молба е основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена в цялост.  

Ищецът П. претендира и за присъждане на разноски по настоящото дело, съставляващи договорено и заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв., както и платената ДТ по сметката на АСГ в размер на 10.00 лв. В тази връзка по делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 13.12.2018 г., по силата на който е договорено и изплатено адвокатско възнаграждение за съдебно представителство на ищеца на стойност от 400.00 лв., като в същия е посочено, че плащането е направено изцяло и в брой при подписването му. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК тези разноски се дължат от ответника. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията при интерес до 1000 лв. е 300 лв., като договорената и изплатена в случая сума не е много по-висока от този минимум, а освен това и ответникът не я оспорва като прекомерна. Така договореният и платен от ищеца хонорар е дължим, на основание чл. 78, ал. 1от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Според чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

 

Воден от горното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, във вр. с чл. 144, чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Плевен да заплати на Е.М.П. ***, ЕГН: **********, сумата от 300.00 /триста/ лв., съставляваща причинена му вреда – последица от незаконосъобразно издаден и отменен като такъв с влязъл в сила съдебен акт Електронен фиш серия К, № 1847851 на Областна дирекция на МВР – Плевен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Плевен да заплати на Е.М.П. ***, ЕГН: **********, сумата от 410.00 /триста и десет/ лв., съставляваща направени по настоящото дело разноски – 400.00 /четиристотин/ лв. договорен и заплатен адвокатски хонорар и 10.00 /десет/ лв. заплатена държавна такса.  

 

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Габрово пред Върховен административен съд.

 

Препис от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.

 

 

 

 

СЪДИЯ:

ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА