Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

115

 

гр. Габрово, 05.08.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА

при секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 167 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Производството е образувано по жалба на М.Л.Л. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № 19-0341-000118 от 30.05.2019 година, издадена от полицейски инспектор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, Районно управление - Севлиево.

В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение и противоречие с материалния и процесуалния закон, както и в несъответствие с целта на закона; развиват се доводи за липса на фактически основания за налагане на процесната мярка и издаване на заповедта без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение на случая. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание оспорващият се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, поддържа се жалбата, както и искането по същество.

Ответната страна полицейски инспектор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, Районно управление – Севлиево не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание; не се заявява становище по оспорването.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на Л. на 03.06.2019 година /л. 6/, а жалбата срещу заповедта е депозирана чрез административния орган на 14.06.2019 година /л. 2/.

             След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № 19-0341-000118 от 30.05.2019 година, издадена от полицейски инспектор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, Районно управление – Севлиево, на оспорващия М.Л.Л. *** на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена следната мярка: прекратяване на регистрацията на лек автомобил *** с рег. № ******за срок от 6 /шест/ месеца, като са свалени /отнети/ 2 /два/ броя регистрационни табели на посочения автомобил. В мотивите на заповедта е посочено, че Л. като собственик на описания лек автомобил е допуснал личният му автомобил да бъде управляван от лице, което не е правоспособен водач – на 30.05.2019 година автомобилът е управляван от Д.М.А.с посочен ЕГН, който не притежава СУМПС /неправоспособен/.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.

             По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.

             За установяване на нарушението, извършено от Д.А.в качеството му на водач на посочения в процесната заповед автомобил, е съставен АУАН серия Д, бланков № 860571 от 30.05.2019 година /л. 7/. В акта е описано, че на 30.05.2019 година в 05:07 часа на посочено място в гр. Севлиево Д.А.е управлявал описания процесен автомобил, като при извършената проверка било установено, че А. не притежава СУМПС, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК, необорени по надлежния ред от жалбоподателя в хода на производството пред настоящата инстанция.

В хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП /в относимата към случая редакция в сила от 03.01.2018 година/, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. По делото е безспорно установено, че на 30.05.2019 година Д.А.е управлявал автомобил, собственост на жалбоподателя М.Л., без да притежава СУМПС.

Правото на собственост на жалбоподателя върху процесното МПС се установява от представената от ответната страна разпечатка от системата за регистрация на МПС /л. 21-22/ и правилно за адресат на процесната ПАМ е посочен жалбоподателят като собственик на лекия автомобил. Субективното отношение на адресата на мярката към установеното нарушение, с оглед обяснението на жалбоподателя, дадено в съдебно заседание на 29.07.2019 година /протокол на л. 25-26/, че не е знаел, че Д.А.не притежава СУМПС, тъй като го е виждал да управлява автомобил, е ирелевантен за приложимостта и законосъобразността на мярката, в който смисъл са мотивите на Решение № 8753 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 476/2018 г., VII отд., още повече, че в същите тези обяснения жалбоподателят сочи, че сам е помолил А. да премести автомобила му, макар и да се е касаело за късо разстояние, тъй като бил употребил алкохол. Жалбоподателят е бил длъжен да се убеди, че предоставя автомобила си на правоспособен водач. Ирелевантно за настоящото производство е и обстоятелството дали деянието, извършено от А. ще е/е правилно квалифицирано, тъй като жалбоподателят не се е справил с доказателствената тежест като докаже, че А. притежава СУМПС, за което е без значение дали твърдяното от административния орган непритежаване на СУМПС от А. се дължи на това, че такова никога не му е било издавано, било е издадено, но не е за категорията, към която спада процесното МПС, с изтекъл срок на валидност е или е отнето и т.н. По делото липсват доказателства, че процесният  автомобил представлява съпружеска имуществена общност, а и това обстоятелство е ирелевантно за прилагането на ПАМ, в който смисъл е и трайната практика на ВАС - Решение № 7444 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12547/2018 г., VII отд.; Решение № 2019 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10299/2018 г., VIII отд.; Решение № 15515 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6946/2018 г., II отд. и др.  

В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок - 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ.

             По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 година на министъра на вътрешните работи /л. 10/ са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 3 са посочени областните дирекции на МВР, а със Заповед № 264з-1455 от 02.08.2018 година на Директора на ОД на МВР - Габрово /л. 8-9/ за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР - Габрово да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи, са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки посочените в заповедта длъжностни лица, включително полицейските инспектори в звената „Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР – Габрово /т. 1, 1.9 от заповедта/, т. е. издателят на оспорената пред съда заповед е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 2а.                        

             Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № 19-0341-000118 от 30.05.2019 година, издадена от полицейски инспектор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, Районно управление – Севлиево, е издадена от компетентен орган, както и в предвидената от закона /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/ писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материално-правните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

При този изход на спора съдът не присъжда разноски, тъй като такива не се дължат на оспорващата страна, а ответната страна не е заявила претенция за присъждане.

 

             Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,  съдът  

 

             Р Е Ш И :

       

             ОТХВЪРЛЯ жалбата М.Л.Л. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № 19-0341-000118 от 30.05.2019 година, издадена от полицейски инспектор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, Районно управление - Севлиево.

 

На основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП настоящото решение не подлежи на обжалване.

 

           

 

 

                                                                          АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: