Р Е Ш Е Н И Е

№ 120

гр.Габрово, 4.09.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на трети септември две хиляди и деветнадесета година  в състав:         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

 

при секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и в присъствието на прокурора ЖЕНИ ШИКОВА като разгледа докладваното от съдията РАЧЕВ Адм. Д. № 154 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по искова молба с вх. № 942/18.06.2019г. по описа на Административен съд – гр. Габрово на „*******“ ЕООД Габрово, ул. № *, с ЕИК *******, чрез адв. Й.Й. против Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” – София, ул. Гурко № 5.

            Претендира се обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 300.- лева, законната лихва, върху претендираната сума, считано от влизане в сила на решението по АНД 12 по описа на Районен съд – Габрово за 2019г. – 22.032019г. до 7.06.2019г. /дата преди завеждане на исковата молба/ в размер 6,50 лева, законната лихва върху главницата от датата на завеждането на исковата молба до  пълното изплащане на задължението, както и присъждане на деловодните разноски по настоящото производство. Вредата, чието репариране се претендира, представлявала разходи за адвокатски услуги по договор за правна защита и съдействие  от 21.12.2018г. за представителство по АНД № 12/2019г. по описа на Габровския районен съд.

            В съдебно заседание ищецът не се явява. Постъпило е писмено становище, адв. Й.Й., надлежно упълномощен, в което се излагат подробни доводи в подкрепа на исковата претенция.

            Ответникът по исковата молба – Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” – София, не се представлява в проведеното открито съдебно заседание, а чрез процесуалния си представител е депозирал отговор на искова молба на 26.07.2019г., в което развива доводите си, че исковата молба е неоснователна и недоказана.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово в заключението си твърди че искането е основателно и че същото следва да бъде уважено.

            Административен съд – Габрово, след като прецени допустимостта на исковата молба и изложените в нея доводи, както и данните по делото, приема за установено следното:

            Искът е процесуално допустим, подаден от надлежна страна, а разгледан по същество следва да бъде уважен по следните съображения:

            По жалба на ищеца в Районен съд – Габрово е образувано АНД № 12/2019 г.

            С Решение № 69/26.02.2019г. постановено по посоченото дело /влязло в сила на 21.03.2019г./ е отменено Наказателно постановление № 27-0000103 от 18.12.2018г. на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” – Габрово с което на дружеството-ищец е била наложена имуществена санкция в размер 500.- лева на основание чл. 178л, ал.10 от Закона за движение по пътищата. Жалбоподателят по посоченото дело /ищец в настоящото производство/ е ползвал адвокатска защита. По делото е приложен  посоченият по-горе договор да правна защита и съдействие, по същия е платен хонорар в размер 300.- лева. /л.17 от производството пред ГРС/

            Съгласно Тълкувателно постановление по т. 1 по ТД 2/2014 на Общото събрание на колегиите на ВАС и Гражданската колегия на ВКС, видът на акта, според критериите в АПК /т.е. индивидуален, общ или нормативен/ не е определящ за това дали вредите от наказателните постановления да се търсят по реда на ЗОДОВ. ЗОДОВ е приложим за вреди от отменени наказателни постановления, тъй като нормата на чл. 1 от закона изобщо не поставя изисквания какъв да е отмененият акт, стига той да е незаконосъобразен, да е акт на държавен или общински орган и да е резултат от административна дейност. Дейността по издаване на наказателни постановления е административна и това е достатъчно вредите от нея, да се търсят по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

            Налице са всички предпоставки сочещи основателност на предявения иск.

            С нарочен съдебен акт е отменено наказателно постановление, което както бе посочено представлява действие на администрацията. За да реализира защитата си срещу посоченото незаконосъобразно действие ищецът е сторил разходи, в случая за правна защита и съдействие. Налице е причинна връзка между незаконосъобразното действие на администрацията и понесените вреди. Вярно е, че в случая адвокатската защита не е задължителна, но не може да се очаква от всеки правен субект да познава позитивното право дотолкова, че да има способността да защитава сам интересите си в съда. Вярно е също, че процесуалния закон, по който е проведено успешното оспорване на наказателните постановления не предвижда възстановяване на направените разноски след отмяна на наказателното постановление. Тази законова празнота обаче не следва да се интерпретира като законова забрана да бъдат присъдени направените деловодни разноски. Приложимият към производствата по НАХД пред районните съдилища закон – НПК, със своя чл. 12 прокламира “равенство на страните в съдебното производство”. Съгласно чл. 189, ал.3  от същия кодекс, “когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец”. Прави впечатление, че осъденият поема всички разноски – както сторените от държавата в лицето на досъдебните органи и съда, така и от участващите в процеса граждански ищци и частни обвинители. Точно за да бъде спазен принципа на чл. 12 от НПК за равенство на страните, точно за да бъде опазено усещането за справедливост, което е върховен дълг на правораздавателните органи, оправданият подсъдим или лицето срещу което е било издадено отмененото впоследствие НП, следва да бъде обезщетен за всички разходи които е понесъл във връзка с производството. В подкрепа на този извод са другите два процесуални закона – ГПК и АПК. Сторените деловодни разноски от страната спечелила делото се присъждат в нейна полза още със съдебния акт, приключващ производството. Присъждането на тези разноски има обезщетителна функция – да бъде възстановено статуквото в патримониума, на спечелилата делото страна, към момента преди неговото провеждане. Заради това, че е била принудена да се защитава от незаконосъобразно поведение и в тази връзка е похарчила известни средства, те следва да й бъдат възстановени. При присъждането на деловодните разноски по тези два кодекса, никой никога не поставя въпроса, че адвокатската защита не е задължителна.

            Настоящият състав намира, че de lege ferenda законодателят следва да допълни чл. 189/НПК предвиждайки, присъждането на сторените от оправдания подсъдим разноски, в негова полза.

            Неоснователни са доводите на ответната агенция.

            Твърдението, че агенцията не е била надлежно поканена, тъй като подписът под нея се различавал с този положен в НК и АУАН, поради което поканата не можела да послужи за извънсъдебно решаване на спора, няма отношение към спора. Ако ответникът е имал съмнение в авторството на поканата е следвало да потърсят отговор на този въпрос след получаването й, а не в производството по настоящото дело.  

            Нещо повече - съгласно т.4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.4.2004г. на ВКС “При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове…” В случая, както бе посочено по-горе наказателното постановление е отменено с решение на Габровския районен съд, влязло в сила на 21.03.2019г. От този момент насетне агенцията е в забава и дори не е необходимо да бъде канена за да изпълни задължението си да обезщети кредитора си, възстановявайки статуквото на патримониума му, към момента преди да заплати адвокатското възнаграждение по посоченото по-горе АНД. В случая обаче ответната агенция е поканена да заплати дължимата сума с нарочна покана за доброволно плащане, връчена й на 10.05.2019г. До завеждането на настоящата искова молба ИА “АА” не заплатила на ищеца сумата, с която той е обеднял защитавайки се срещу незаконосъобразното наказателно постановление.

            С оглед изложеното претенцията да бъде присъдено обезщетение, както и разноските по настоящото производство се явява основателна.

            Основателно е и искането за присъждане на лихва върху главницата считано от датата на влизането в сила на отменителното решение по посоченото АНД до действителното й изплащане. Вярно е че сумата, чието възстановяване се иска представлява заплатени разноски по водено административнонаказателно дело, но в настоящото производство тази сума се явява дължимо обезщетение, лихва върху което се дължи  с оглед възприетото в ТР № 3 от 2004г. на ВКС и по съображенията относно момента на забавата изложени по-горе. Но претенцията за лихва следва да бъде уважена от момента на завеждане на настоящата искова молба. Това е така защото претенцията за предхождащия завеждането на иска период, следва да бъде посочена установена по размер. Нужно е ищецът да ангажира доказателства установяващи този размер, нещо което в настоящия случай не е сторено. Указания за това че следва да ангажира доказателства, относно размера на изтеклата до завеждането на исковата молба лихва, са дадени на ищеца с Разпореждане 434 от 25.06.2019г. постановено по настоящото дело, но същите не са изпълнени. По тези причини като недоказана, претенцията за лихва от момента на забавата до завеждането на иска /в случая до претендираната дата – 7.06.2019г. предхождаща завеждането на настоящия иск/ следва да бъде отхвърлена.   

            С оглед този резултат по делото, претенцията за присъждане на сторените по настоящото производство разноски в размер 325.- лева, следва да бъде уважена, пропорционално на уважената част от иска. По тези съображения същата се явява основателна за сумата 318,11 лева.

            Водим от горното, на основание чл.1 от ЗОДОВ и чл.203 и сл. от АПК, настоящия състав на Административен съд – Габрово

 

            РЕШИ:

 

            ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” – София, ул. Гурко № 5, да заплати на „*******“ ЕООД Габрово, ул. ******* № *, с ЕИК ******* сумата 300.- /триста/ лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, върху присъдената сума, считано от завеждането на исковата молба /18.06.2019г./ до пълното изплащане на задължението.

 

            ОТХВЪРЛЯ като недоказан искът на „*******“ ЕООД Габрово, ул. ******* № *, с ЕИК ******* против Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” – София, ул. Гурко № 5 за присъждане на законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за периода от 22.03.2019г. до 7.06.2019г. в размер 6.50 /шест лева и петдесет стотинки/.

 

            ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” – София, ул. Гурко № 5, да заплати на „*******“ ЕООД Габрово, ул. ******* № *, с ЕИК ******* сумата 318,11 /триста и осемнадесет лева и единадесет стотинки/ деловодни разноски по настоящото производство, пропорционално на уважената част от иска.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен от съобщаването му.

 

            Препис от настоящото да се изпрати на страните.

   

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: