Р Е Ш Е Н И Е  175

гр. Габрово, 17.12.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември ................. през две хиляди и деветнадесета година  в състав :                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ

при секретаря  …...ЕЛКА СТАНЧЕВА............. и в присъствието на прокурора ..... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д №209 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :      

 

Производството е по реда на чл. 53 от ЗКИР във връзка с чл. 145 и чл. 21 от АПК.

Делото е образувано по жалба на М.Д.К. *** против обективираното в Писмо изх. №20- 39203- 10.06.2019г. на Началник СГКК Габрово изменение в Кадастралния регистър на недвижимите имоти, с което на основание чл. 53а, т. 1 от ЗКИР са записани данни за собственост върху самостоятелен обект- сграда с идентификатор 14218.518.278.8, а именно заличаването на жалбоподателя като собственик на посочения имот.

В жалбата се излага, че обжалваната Заповед била издадена при противоречие с материално правните разпоредби. В случая следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, която припокривала съдържанието на чл. 41, ал. 6 от ЗКИР. Административният орган бил решил, че цитираните в административния акт съдебни решения били основание за отписване на жалбоподателката от КРНИ по партидата на имота, което становище на АО било според жалбоподателя незаконосъобразно. Това било така, тъй като при отхвърляне на ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС не се формирала сила на пресъдено нещо по отношение притежаване на собствеността върху имота от ответника /лицето, по чието заявление бил издаден атакувания акт/. Цитираното съдебно решение не представлявало титул за собственост в полза на заявителя в административното производство. В тази насока, в подкрепа на изложената позиция в жалбата се цитира съдебна практика.

Заявено е искане за отмяна на оспорения административен акт Писмо изх. №20- 39203- 10.06.2019г. на Началник СГКК Габрово, с което жалбоподателката М.Д.К. е заличена от КРНИ като собственик на недвижим имот с №**********, като се претендират и сторените по делото разноски. 

Ответникът по жалба– Началник на СГКК Габрово, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и излага съображения за законосъобразност на извършеното от административния орган действие по заличаване на жалбоподателя като собственик на процесния имот.

Иска се от Съда да отхвърли жалбата и се присъдят направените по делото разноски.

Заинтересованата страна– ************ Габрово, чрез надлежно упълномощен пр. представител- адвокат оспорва жалбата. Заявява искане същата като незаконосъобразна да бъде отхвърлена и присъждане на разноски.

Заинтересованите страни- Р.И.Ш., Л.И.Ш., Х.Р.Л., М.С.Л., А.С.Л., П.Г.Г., М.Р.Л., К.Г.Н., М.К.Н., Р.К.Б., Г.Г.Г.В., Д.Г.Г.В. редовно призовани, не се явяват по делото, като не вземат становище по така подадената жалба.

Съдът като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Не се оспорва факта че към 10.06.2019 г. жалбоподателката и посочените по- горе заинтересовани лица- Р.И.Ш., Л.И.Ш., Х.Р.Л., М.С.Л., А.С.Л., П.Г.Г., М.Р.Л., К.Г.Н., М.К.Н., Р.К.Б., Г.Г.Г.В., Д.Г.Г.В. са били вписани като собственици на сграда с идентификатор ***********.

Със Заявление вх.№ 01-145427 от 02.04.2019г., подадено от заинтересованото лице ********** Габрово с ЕИК********, е поискано от СГКК Габрово заличаването от кадастралния регистър за имот с идентификатор *********** на жалбоподателя, вписан като собственик на имота с документ за собственост, както и на останалите заинтересовани страниР.И.Ш., Л.И.Ш., Х.Р.Л., М.С.Л., А.С.Л., П.Г.Г., М.Р.Л., К.Г.Н., М.К.Н., Р.К.Б., Г.Г.Г.В., Д.Г.Г.В., също вписани като собственици на имота. Като основание за исканата промяна са посочени приложените към Заявлението Решение №382 от 23.06.2005г. по гр.д. №249/2005г. по описа на РС Габрово, Решение №275/26.07.2006г. по В.гр.д.№275/2005г. на ОС Габрово и Решение №216/26.05.2008г. по гр.д.№1723/2007г. на ВКС в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от Л.И.Ш., Р.И.Ш., К.Г.Н., П.Г.Г., С. Р.Л., М.Р.Л. и М.Д.К. срещу ******** за предаване владението на 10/12 ид.ч. от масивна сграда /парокотелно/ със застроена площ 122кв.м./123кв.м./ в УПИ ****** от кв. *** по плана на гр. Габрово 45 част при граници, подробно посочени в съдебното решение.

Съобразявайки заявените съдебни решения, административният орган удовлетворил искането на заявителя ********* Габрово с ЕИК*******, като е заличил от кадастралния регистър за имот с идентификатор ********** жалбоподателя М.Д., вписана като собственик на имота с документ за собственост, както и на останалите заинтересовани страниР.И.Ш., Л.И.Ш., Х.Р.Л., М.С.Л., А.С.Л., П.Г.Г., М.Р.Л., К.Г.Н., М.К.Н., Р.К.Б., Г.Г.Г.В., Д.Г.Г.В., също вписани като собственици на имота.

При така изложената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като се обжалва административен акт – извършено действие по вписване в кадастралния регистър, което по смисъла на чл. 21 от АПК притежава белезите на индивидуален административен акт - изразено с действие волеизявление на административен орган, подадена е от субект имащ правен интерес от обжалване, а именно заличеното от кадастралния регистър лице за сграда с идентификатор *******.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Кадастърът представлява съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите, за носителите на правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти, нанесени в кадастралните карти и записани в кадастралните регистри. Измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се допуска в случаите и при условията на чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗКИР (изм. ДВ бр.49/ 13.06.2014 г.) и чл. 53а от ЗКИР.

Съгласно чл. 53, ал.1 от ЗКИР, измененията в КРНИ се извършват при следните хипотези: т. 1. Възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на вписване; т. 2. Отпадане на основанието за извършено вписване, в случаите на ал.2 и чл. 41, ал.6, т. 3 констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните. Според ал. 2 на същия текст, при наличие на противопоставими права на собственост, съответно на друго вещно право на повече от едно лице за един и същ имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Тези изменения се правят, без да е необходимо за целта да се издава заповед - чл. 53а от ЗКИР.

Без Заповед, измененията се правят и при изпълнение на влязло в сила съдебно решение - т. 1 от чл. 53а от ЗКИР. Те съставляват индивидуални административни актове по арг. от чл. 21 от АПК и се съобщават на всички заинтересовани страни в тридневен срок от извършването им на основание чл. 53, ал.3 от ЗКИР.

Именно при действието на новата норма на чл. 53а от ЗКИР е допуснато оспореното вписване, като административният орган правилно е счел, че след като има влязло в сила съдебно решение, той е задължен да впише данните за посочените лица и документи. Вписването на същите е извършено въз основа на редовен от външна страна документ - влязло в сила съдебно решение. Проверката на СГКК по реда на чл. 53 от ЗКИР се ограничава до това дали актът има необходимата форма и съдържание, т.е. дали съдържа достатъчно данни за идентификацията на страните и имота, а не дали е годен да удостовери надлежно придобито право на собственост.

С вписването на тези данни се осигурява публичност и противопоставимост на заявените права на собственост или други вещни права върху имота. Оповестяването на противопоставимите вещни права улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите лица да се запознаят с документите, които ги удостоверяват, и при наличие на правен интерес да ги атакуват пред съда. В рамките на спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички засегнати от изменението в КР лица и спорът да бъде решен със сила на присъдено нещо. Такъв спор пред СГКК не може да бъде заявен, нито пък тя има право да откаже изменение под предлог, че е налице спор за материално право. В тези случаи изменението в КККР се извършва задължително след като има влязло в сила съдебно решение без право на преценка от страна на административния орган, който следва единствено и само да уведоми заинтересованите лица за извършеното изменение по реда на чл. 53, ал.3 от ЗКИР. Това е сторил и ответникът по делото, издател на оспорения административен акт, поради което оспореното изменение не е незаконосъобразно по същество.

В процедурата по изменение на кадастрален регистър с искане за вписване на дадено лице като собственик на заявен имот, последното следва да докаже с валидни от външна страна документи права на собственост върху претендирания имот. В случая настоящия съдебен състав намира, че заявителя- заинтересованото лице ******* Габрово е доказало собственост върху имота. Към Заявлението за вписване са приложени Решение 382/23.06.2005г. по гр.д. №249/2005г. по описа на Районен съд Габрово, Решение №242 от 26.07.2006г. по гр.д.№275/2005г. по описа на Окръжен съд Габрово и Решение №216/26.05.2008г. по гр.д.№1723/2007г. на ВКС, с което се оставя в сила Решението на ГОС в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от Л.И.Ш., Р.И.Ш., К.Г.Н., П.Г.Г., С.Р.Л., М.Р.Л. и М.Д.К. срещу „********** за предаване владението на 10/12ид.ч. от масивна сграда /паркотелно/ със застроена площ 122кв.м./123кв.м./ изградена в УПИ *******от кв. ***** по плана на гр. Габрово, 45 част, при граници подробно описани в цитирания по- горе съдебен акт. С него са били отречени права на собственост на ищците, включително и жалбоподателя по настоящото дело върху имота, като в мотивите изрично са били признати такива на ********* Габрово, като заявителя е негов правоприемник. Предвид горното съдебният акт, въз основа на който е отхвърлен предявения иск по чл. 108 от ЗС има сила на присъдено нещо по отношение на претендираното от жалбоподателя Д. право на собственост върху имота и има и изпълнителна сила.

Съобразявайки посочените и приложени към Заявлението Решения на ГРС, ГОС и ВКС административният орган е извършил законосъобразно, в съответствие с материалния закон, вписване в кадастралния регистър, като е отписал жалбоподателя като собственик на сграда с идентификатор *********.

Извършеното действие по вписване не е и процесуално незаконосъобразно поради това, че жалбоподателя М.Д. не е бил уведомен за образуваното административно производство, защото законът не задължава административния орган да уведомява заинтересованите граждани за започване на производството, а само за извършеното изменение. Касае се за опростена административна процедура, при която се извършва формална проверка за редовността от външна страна на представените документи.

В чл. 53а е предвидено, че измененията в КККР се извършва без издаване на Заповед в случаите по чл. 52 и чл. 53, както и при изпълнение на вляло в сила съдебно решение. След като чл. 53а обхваща освен посоченото в него и предходните два члена, то настоящият състав приема, че и в случаите на чл. 53а следва да се прилага нормата на ал.3 от чл. 53 от ЗКИР. Жалбоподателят е бил уведомен за извършеното вписване като по този начин е имал възможност да упражни ефективно правото си на защита в съдебната фаза на процеса.

С изменението на ЗКИР /изм. ДВ бр.49/13.06.2014 г./ е създадена нова разпоредба чл. 53а, която изрично определя, че измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и чл. 53, както и при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. След промените в ЗКИР, приети с ЗИЗЗКИР, ДВ, бр.49/2014 г., изрично се допуска този вид промени в кадастралния регистър да се извършват без издаване на нарочна заповед и без провеждане на специалното административно производство по чл. 54 от ЗКИР, в което се съставя комбинирана скица и се издава заповед.

При служебната проверка за законосъобразност на оспорения административен акт по чл. 168, ал.1 от АПК Съдът намира, че същият е постановен от компетентен орган, при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

По отношение на разноските.

Ответникът по делото Началник СГКК Габрово е била представляван по делото от пр. представител- адвокат, като своевременно е заявено искане на присъждане на разноски, при положение че оспорването бива отхвърлено. Пр. представител- адвокат е представлявал и заинтересованата страна „********** Габрово, като също е заявено искане на присъждане на разноски. 

Предвид изхода от делото и на основание чл. 143, ал.4 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляващи платено по банков път адвокатско възнаграждение. С оглед факта, че оспорването е отхвърлено и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК заинтересованата страна „*********** Габрово има качеството на страна, за която административният акт е благоприятен, като по тази причина има право на разноски. Такива в случая са възнаграждението за адвокат, които следва да бъдат възстановени на заинтересованата страна от жалбоподателя. Процесуалния представител и на ответника и на заинтересованата страна „********** Габрово претендират за разноски- възнаграждение за адвокат в мининален размер за подобен вид дела съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорване по жалбата на М.Д.К. ЕГН********** *** против обективираното в Писмо изх. №20- 39203- 10.06.2019г. на Началник СГКК Габрово изменение в Кадастралния регистър на недвижимите имоти, с което на основание чл. 53а, т.1 от ЗКИР са записани данни за собственост върху сграда с идентификатор **********, а именно заличаването на жалбоподателя като собственик на посочения имот, както и на посочените съсобственици и вписване като собственик на „********** Габрово, като неоснователна.

ОСЪЖДА М.Д.К. *** да заплати на АГКК София направените по делото разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляващи платено по банков път адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА М.Д.К. *** да заплати на ********** Габрово направените по делото разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляващи платено по банков път адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните, чрез изпращане на препис от същото на основание чл. 138, ал.1 АПК.

 

 

 

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете