Р Е Ш Е Н И Е

№ 186

гр. Габрово, 20.01.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в закрито съдебно заседание от двадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

като разгледа материалите по адм. дело № 212 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба по чл. 156 и сл. от ДОПК с вх. № СДА-01-1204 от 29.07.2019 г., подадена от „***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000418006395-091-001 от 12.04.2019 г., издаден от ***, началник сектор, възложил ревизията и ***, главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, при ТД на НАП – Велико Търново, с данъчно задължено лице - жалбоподателят. Актът е обжалван изцяло в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Велико Търново. Според РА се установява публично задължение за внасяне от страна на ревизираното лице в общ размер на 20 248.64 лв. /главница плюс лихва до 12.04.2019 г. – съставянето на РА/. Декларираната сума от страна на ревизираното лице е 9 174.88 лв., внесената – 6 780.16 лв. и остатъчната дължима сума /разлика между установена като дължима и реално внесена/ се равнява на 13 468.48 лв.

Задължението произхожда от установено по време на ревизията различие между декларирани на основание ЗДДС от лицето данни по справки – декларации /СД/ за следните ревизирани периоди:

1.Период от 1.01.2015 г. до 31.01.2015 г. с разлика от деклариран и установен данъчен кредит /ДК/ от 1 951.00 лв.;

2.Период от 1.02.2015 г. до 28.02.2015 г. – разлика между деклариран и установен ДК от 2 274.83 лв.;

3. Период от 1.03.2015 г. до 31.03.2015 г. – разлика между деклариран и установен ДК от 1 736.00 лв.;

4. Период от 1.04.2015 г. до 30.04.2015 г. – разлика между деклариран и установен ДК от 920.00 лв.;

Различията се дължат на посочени в РА фактури, издадени от „***“ ЕООД. През периода 1.01.2015 г. – 30.04.2015 г. този търговец доставя на ревизирания субект млечни продукти. Правоимащите органи не признават ДК по посочените в РД, РА и Решението фактури, издадени от този доставчик, тъй като считат, че липсват доказателства за осъществяване на реални доставки на стоките, отразени в тях.

За данъчни периоди м. 04 и м. 05.2014 г. са начислени лихви в размер на 0.36 лв. във вр. с внесен със закъснение  ДДС по СД за периоди м. 07 – м. 11/2014 г. и м. 02 – 08/2015 г., като е определен за внасяне декларирания от дружеството по справки-декларации /СД/ по ДДС в размер 2 880.24 лв. и лихви  - 1 183.16 лв.

По ЗКПО /корпоративен данък/ през 2012 г. дружеството е подало ГДД по чл. 92 от закона за същата година, в която е отразило счетоводен финансов резултат от 4 651.02 лв. След данъчно преобразуване резултатът за периода е данъчна печалба в размер на 7 581.64 лв. Декларираният корпоративен данък е 758.16 лв., внесеният е същата сума с дължима лихва. За периода дружеството е следвало да прави авансови вноски на база генерирана и отчетена печалба от предходния период, 2011 г. На основание чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ и чл. 9 от ЗКПО за невнесените в срок авансови вноски се начислява лихва в размер на 8.78 лв.

В жалбата си против РА, подадена до Директор ОДОП, ревизираното лице е възразило против констатациите, като смята, че с издаването му е нарушен материалния закон и процедурата по издаването му. Изпълнени са всички условия за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит. Не е налице основание за непризнаване на ДК по издадените от прекия му доставчик „***“ ЕООД фактури. Този доставчик е регистриран по ЗДДС по време на издаването им, регистриран е и жалбоподателят. Стоките са използвани за последващи облагаеми доставки. Издаден е данъчен документ – притежание на получателя на стоките. Правото на ДК е упражнено в текущия данъчен период или в един от последващите три. Също така по отношение на другия тип задължение за данъчни периоди м. 07, 08, 09, 10, 11 и 12/2014 г. и м. 05, 06, 07, и 08/ 2015 г. също няма основания за начисляване на допълнителни задължения към фиска, т. к. дължимите такива са своевременно начислени, декларирани и внесени.

С Решение № 85 от 5.07.2019 г. на така решаващия орган, в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, жалбата е разгледана по същество като редовна и допустима и е счетена за неснователна. РА е потвърден като законосъобразен.

Решението е връчено на адресата на 8.07.2019 г. Жалбата на последния против процесния РА е депозирана на 22.07.2019 г., в законния срок, поради което, като подадена от заинтересовано лице.

Твърденията, които жалбоподателят поддържа, се изразяват в следното:

1.По отношение доставките, фактурирани от „***“ ЕООД не са налице основания за непризнаване на ДК, тъй като документално същите са издържани изцяло, не е налице причина да се счита, че не са били налице реални доставки. Към датите на доставките доставчикът е бил регистриран по ЗДДС, което се отнася и до получателя и настоящ жалбоподател. Това, че при извършена насрещна проверка доставчикът не е открит, не е основание за непризнаване на ДК. В такива случай ревизираното лице е следвало да бъде уведомено за тази невъзможност и да се потърси неговото съдействие. Доставките са осчетоводени, платени, стоките са ползвани за дейността на дружеството, като те имат пряко отношение към тази дейност. Самите фактури играят ролята на сключени договори, тъй като законодателството не изисква обективирането на такива покупко-продажби в специална друга форма, въз основа само на тях за получателя на стоките възниква право на приспадане на ДК. За да се откаже право на такъв, в тежест на приходната администрация е да установи неправомерно поведение на страните по сделката.

2.По отношение установяванията по РА за останалите данъчни периоди по ЗДДС жалбоподателят твърди, че е внесъл задълженията си своевременно.

3.По отношение задължението по ЗКПО за невнесени своевременно авансови вноски РА също се оспорва.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят „***“ ЕООД, Габрово, се представлява от М.И. от ВТАК, който поддържа подадената жалба.

Ответната страна, Директор дирекция „ОДОП“ Велико Търново, се представлява от ст. Юрисконсулт У., която оспорва жалбата.

По делото е взела участие и Окръжна прокуратура Габрово, като същата се представлява от прокурор Н. Желева, встъпила по делото на основание чл. 159, ал. 1 от ДОПК, която намира жалбата за неоснователна.

Жалбата е редовна и допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Ревизионното производство е започнало с издаването на ЗВР № Р-04000418006395-020-001 от 23.10.2018 г. началник сектор ИС „Контрол“ при ТД на НАП - Велико Търново, Валентин Недялков, определен като орган по приходите на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед № 6 от 3.01.2017 г. на директор ТД на НАП - Велико Търново. ЗВР съдържа всички предвидени в чл. 113 от кодекса реквизити. Със ЗИЗВР от 15.11.2018 г. е заменено едното ревизиращо лице, поради направен от негова страна и уважен от директора на ТД на НАП отвод. РД и РА са издадени от определените в тези заповеди длъжностни лица, за следните задължения и периоди: 1.Корпоративен данък от 1.01.2009 г. до 31.12.2014 г. и 2. ДДС от 1.01.2010 г. до 31.08.2015 г. Тези задължения и периоди са обхванати именно и от РА.

Ревизията е приключила с РД от 5.04.2019 г., съставен от оправомощените длъжностни лица. Основна дейност на дружеството през ревизирания период е специализирана търговия на едро с хранителни стоки и по-специално с мляко и млечни продукти. Регистрирано е по ЗДДС на 18.04.2005 г. и дерегистрирано на 14.06.2016 г. В момента дружеството не осъществява дейност.

1.Във връзка с процесните фактически установявания и по-специално за задължението по непризнат ДК за помесечните периоди м. 01 – м.  04, 2015 г. са поискани писмени обяснения от доставчик на ревизираното лице – „***“ ЕООД, като се установява, че през този период от дружеството има закупувани стоки – кашкавал и краве сирене, тъй като това е основен предмет на дейност на дружеството. По повод твърдяни доставки от това дружество към ревизирания търговец са представени шест фактури:

№ 58 от 20.01.2015 г., с предмет – „кашкавал от краве мляко 8 кг, кашкавал от краве мляко 2 кг и краве сирене 8 кг“ на обща стойност – 9 755.01 лв., ДДС – 1 951 лв. и сума за плащане – 11 706.01 лв.;

№ 59 от 20.01.2015 г., с предмет – „кашкавал от краве мляко 0.250 кг, кашкавал от краве мляко 1 кг на обща стойност – 2 740.87 лв., ДДС – 548.17 лв. и сума за плащане – 3 289.04 лв.;

№ 82 от 28.02.2015 г., с предмет – „кашкавал от кр. мляко и кр. сирене на обща стойност – 8 633.28 лв., ДДС – 1 726.66 лв. и сума за плащане – 10 359.44 лв.;

№ 99 от 30.03.2015 г., с предмет – „краве сирене“ на обща стойност – 4 680.00 лв., ДДС – 936.00 лв. и сума за плащане – 5 616.00 лв.;

№ 112 от 8.04.2015 г., с предмет – „кашкавал от краве мляко и краве сирене“ на обща стойност – 3 600.00 лв., ДДС – 720.00 лв. и сума за плащане – 4 320 лв., с фискален бон за плащане в брой;

№ 113 от 29.04.2015 г., с предмет – „кашкавал от кр. мляко“ на обща стойност – 1 000.00 лв., ДДС – 200.00 лв. и сума за плащане – 1200.00 лв., с фискален бон за плащане в брой.

Тези фактури са представени от ревизираното дружество под формата на копия, като за тях е отразено, че стоките, описани в тях, са били превозени с товарен автомобил *** собственост на ***.

Налице са извлечения от банкови сметки на ревизираното дружество, в които фигурират направени преводи към доставчика по фактури №№ 58/20.01.2015 г. и 82/28.02.2015 г., за първата – 6 383.55 лв. и за втората – 9400.00 лв. /т.е. не е налице цялостно плащане и по двете/.

Според хронологичния регистър за цялата 2015 г. по сч. см. „Доставчици“ за този доставчик е отразена сума по фактури 41 290.99 лв. Съответно по сч. сметки „Каса“ и  „Разплащателна сметка“ за същия контрагент и за същия период е посочена сума от 32 474.05 лв.

От ревизираното дружество са изискани документи във връзка с осъществен транспорт по така посочените шест фактури, както и по фактура № 110 от 31.03.2015 г. на същия доставчик: договори за наем на превозното средство; документ за плащания по такива договори; заповеди за командировка; фактури за зареждане с гориво; счетоводни записвания и други документи, доказващи транспортирането на стоките по тези фактури от склад на доставчика до такъв на получателя. В тази връзка дружеството не спори, че превозното средство е на горепосоченото физическо лице, като се сочи, че автомобилът е бил ползван при нужда, за да не се препятства работата на фирмата. Транспортът на стоките е бил осъществяван от работник в дружеството – ***. За доставките са приложени и заверени копия от 6 бр. пътни листи, издадени от „***“ ЕООД, за извършен транспорт с така посоченото МПС и с водач – *** по маршрут Габрово – Русе и обратно. Товарният автомобил е бус с товароносимост 3,5 тона. На 20.01.2015 г. по издадените две фактури №№ 58 и 59 е бил извършен един общ курс.

Също така ф-ра № 108 от 7.04.2015. е отразена в дневник за продажби на „***“ ЕООД и не е отразена в дневника за покупки на „***“. Вместо това при ревизираното дружество е отразена ф-ра № 110 от 31.03.2015 г. на стойност 4000 лв. и ДДС – 800.00 лв., която пък издателят „***“ ЕООД не отразява  в регистрите си.

Ревизиращите органи считат, че осчетоводяването на процесните стоки не е достатъчно доказателство за наличието на реални доставки. В случая липсват достоверни данни за придобиването и движението на стоките, както и за реалното им доставяне по издадените фактури. Не е налице транзитна продажба. Стоките са родовоопределени вещи, чиято собственост се прехвърля с предаването им. За предаването им няма нормативен акт, който изисква нарочно съставяне на приемо-предавателни протоколи, нито наличието им е част от фактическия състав на възникването и придобиването на ДК. В случая обаче липсват данни за придобиване на стоките от страна на доставчика, както и правна и фактическа възможност той да се разпореди с тях. Не са налице доказателства, че доставчикът е разполагал с процесните стоки, поради което не е имал и възможност да ги предаде на получателя и да прехвърли собствеността им. Затова и ревизиращите органи намират, че доставка не е извършена реално, поради което не възниква право на приспадане на ДК за ревизирания субект. При привидните доставки знанието на получателя се предполага, тъй като той сам е участник в правоотношението.

В случая не е спорно, че липсата на реална доставка не води до възникване и упражняване на право на приспадане на ДК, а че има такава липса на реални доставки по процесните фактури.

2. На основание чл. 86, ал. 2 от ЗКПО, когато данъчната печалба за предходната година /в случая за 2011 г./ превишава данъчната печалба за годината, преди предходната /в случая за 2010 г./, месечната авансова вноска за април се определя като месечна авансова вноска, изчислена по реда на ал. 1 за периода от април до декември и се увеличава със сумата, определена по специална формула, съгласно която в случая тази вноска за дружеството е била 61.28 лв. Тази сума не е внесена в цялост, поради което е начислена лихва за забава от 8.78 лв.

3. Установяване на дължим ДДС за периоди от м. 07 до м. 11 / 2014 г. и от м. 02 до м. 8 / 2015 г.:

3.1. За данъчен период м. 07/2014 г. е подадена СД в срок с резултат – ДДС за внасяне в размер на 450.75 лв. Приспаднат е ДДС в размер на 273.78 лв. от ДДС за възстановяване за м. 06/2014 г. Остатъкът за ефективно внасяне в размер на 176.97 лв. не е внесен. За просрочието е начислена и лихва в размер на 83.39 лв. от 15.08.2014 г. до съставянето на РД.

3.2. За данъчен период м. 08/2014 г. е подадена СД в срок с резултат – ДДС за внасяне в размер на 110.48 лв. Сумата не е внесена от РЛ. За просрочието е начислена и лихва в размер на 51.07 лв. от 16.09.2014 г. до съставянето на РД.

3.3. За данъчен период м. 09/2014 г. е подадена СД в срок с резултат – ДДС за внасяне в размер на 25.42 лв. Сумата не е внесена от РЛ. За просрочието е начислена и лихва в размер на 11.55 лв. от 15.10.2014 г. до съставянето на РД.

3.4.  За данъчен период м. 10/2014 г. е подадена СД в срок с резултат – ДДС за внасяне в размер на 514.41 лв. Сумата не е внесена от РЛ. За просрочието е начислена и лихва в размер на 229.20 лв. от 15.11.2014 г. до съставянето на РД.

3.5.  За данъчен период м. 11/2014 г. е подадена СД в срок с резултат – ДДС за внасяне в размер на 78.87 лв. Сумата не е внесена от РЛ. За просрочието е начислена и лихва в размер на 34.46 лв. от 16.12.2014 г. до съставянето на РД.

3.6. За данъчен период м. 02/2015 г. е подадена СД в срок с резултат – ДДС за внасяне в размер на 298.87 лв. Приспаднатият ДДС е в размер на 225.25 лв. от ДДС за възстановяване м. 12/2014 г. и остатъкът за ефективно внасяне е 73.62 лв. Сумата не е внесена от РЛ.

На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 68, ал 1, т. 1, чл. 25, ал. 1 и чл. 6 от ЗДДС не се признава право на приспадане на ДК в размер на 2 274.83 лв. за данъчен период м.02/2015 г. по фактури, издадени от „Сердика България 2014“ ЕООД. След извършените корекции ревизията е установила ДДС за внасяне за периода в размер на 2 570.70 лв. Дължима е и лихва в размер на 1 060.77 лв.

3.7. За данъчен период м. 03/2015 г. е подадена СД в срок с резултат – ДДС за внасяне в размер на 37.93 лв. Сумата не е внесена от РЛ.

На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 68, ал 1, т. 1, чл. 25, ал. 1 и чл. 6 от ЗДДС не се признава право на приспадане на ДК в размер на 1 736.00 лв. за данъчен период м.03/2015 г. по фактури, издадени от „Сердика България 2014“ ЕООД. След извършените корекции ревизията е установила ДДС за внасяне за периода в размер на 1 773.93 лв. Дължима е и лихва в размер на 715.84 лв.

3.8. За данъчен период м. 04/2015 г. е подадена СД в срок с резултат – ДДС за внасяне в размер на 808.41 лв. Сумата не е внесена от РЛ.

На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 68, ал 1, т. 1, чл. 25, ал. 1 и чл. 6 от ЗДДС не се признава право на приспадане на ДК в размер на 920.00 лв. за данъчен период м.04/2015 г. по фактури, издадени от „Сердика България 2014“ ЕООД. След извършените корекции ревизията е установила ДДС за внасяне за периода в размер на 1 1 728.41 лв. Дължима е и лихва в размер на 683.05 лв.

3.9. За данъчен период м. 05/2015 г. е подадена СД в срок с резултат – ДДС за внасяне в размер на 288.44 лв. Сумата не е внесена от РЛ. За просрочието е начислена и лихва в размер на 111.42 лв. от 16.06.2015 г. до съставянето на РД.

3.10. За данъчен период м. 06/2015 г. е подадена СД в срок с резултат – ДДС за внасяне в размер на 92.26 лв. Сумата не е внесена от РЛ. За просрочието е начислена и лихва в размер на 36.41 лв. от 15.07.2015 г. до съставянето на РД.

3.11. За данъчен период м. 07/2015 г. е подадена СД в срок с резултат – ДДС за внасяне в размер на 206.34 лв. Сумата не е внесена от РЛ. За просрочието е начислена и лихва в размер на 76.26 лв. от 15.08.2015 г. до съставянето на РД.

3.12. За данъчен период м. 08/2015 г. е подадена СД в срок с резултат – ДДС за внасяне в размер на 237.83 лв. Сумата не е внесена от РЛ. За просрочието е начислена и лихва в размер на 85.85 лв. от 15.09.2015 г. до съставянето на РД.

 

В заключение в РД е направено предложение за установяване с РА на налични публични задължения на дружеството по видове и размери, периоди лихви за просрочие, изчислени към 5.04.2019 г. и отразени в подробна таблица, съставляваща Приложение към РД, като задължението за ревизирания период по двата вида данъчни задължения е 20 230.11 лв.; декларирана сума от същото – 9 174.88 лв.; внесена сума – 6 780.16 л.; дължима сума – 13 449.95 лв.

На 12.04.2019 г. е съставен процесният РА по отношение на „***“ ЕООД за задължения за корпоративен данък за периода от 1.01.2009 г. до 31.12.2014 г. и ДДС за периода от 1.01.2010 г. до 31.08.2015 г. С него са установени задълженията по основание и размер така, както са посочени подробно в РД.

Против РА е подадена жалба в законния срок до директора на дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, с която се оспорва в цялост същият. Конкретно жалбоподателят счита, че незаконосъобразно е отказано признаване правото на ДК по доставки, получени от „***“ ЕООД, като отказът е мотивиран с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС – липса на реална доставка. Ревизиращите органи не са доказали това обстоятелство, а всички изисквания за признаването на ДК са налице. Също така жалбоподателят твърди, че е внесъл своевременно и всички дължими и декларирани от него данъци за 2014 г. и 2015 г.

С Решение № 85 от 5.07.2019 г. на ответника, издадено в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, РА е потвърден в цялост. Мотивировката на административния орган е подробна и обоснована, налице са всички необходими реквизити. По конкретните пестеливо наведени, но достатъчни да се разбере волята на автора й, възражения в жалбата, решаващият орган е посочил:

1. Приема се, че обект на обжалване е РА, с който за данъчни периоди м. 01, 02, 03 и 04 / 2015 г. е отказано право на приспадане на ДК в размер на 6 881.83 лв., в резултат на което за тези данъчни периоди е определен ДДС за внасяне в размер на 6 656.58 лв. и лихва – 2 739.36 лв. 2. За данъчни периоди м. 04 и 05 / 2014 г. са начислени лихви в размер на 0.36 лв. във връзка със закъсняло внасяне на ДДС по СД; 3. За данъчни периоди м. 07, 08, 09, 10, 11 / 2014 г. и м. 02, 03, 04, 05, 06, 07 и 08 / 2015 г.  е определен за внасяне декларирания от дружеството по СД ДДС в размер на 2 880.24 лв. и лихви – 1 183.16 лв., а по ЗКПО за 2012 г. са начислени лихви за забава в размер на 8.78 лв. за невнесен в срок авансов корпоративен данък.

За непризнатия ДК по 7-те процесни фактури на „***“ ЕООД административният орган счита, че доставките не са реално извършени. Обосновава се с писмен отговор на жалбоподателя от 5.02.2019 г., в който е отразено, че в документите на ревизираното лице /РЛ/ не са открити договор за покупко-продажба на процесните стоки и анекси към такъв и оригинални документи за извършен транспорт /фактура, товарителница/. Не може да се установи дата, място и час на доставка на стоките в обект/ склад на получателя, нито МОЛ на предаване, кога и как е станало прехвърлянето на собствеността на стоките, складов/експедиционен документ за продадената стока, място и дата на натоварване и разтоварване, лица, извършвали товаренето. Не се спори, че между дружествата е бил налице обмен на паричен поток, като е анализирано какви суми е изплатил жалбоподателя на този доставчик, но плащанията не могат да се обвържат с процесните фактури, вкл. и с тези, за които са представени фискални бонове за плащане в брой. Така, напр., според ФБ такива плащания са направени по фактури №№ 112/08.04.2015 г.  и 113/29.04.2015 г., а според представен хронологичен регистър плащания в брой са били извършени по фактури №№ 98 и 99 /без дати/, като Ф № 98 не е изобщо налице сред процесните 7, издадени от „***“ ЕООД. В хронологичния регистър е отразена и фактура № 110/31.03.2015 т., която е една от процесните 7 броя, но тя не е представена от ревизираното лице. Тя не е включена и в дневниците за продажби на доставчика, докато друга такава под № 108/7.04.2015 г. е включена в тях, но пък не е отразена при жалбоподателя в дневника му за покупки. Към останалите шест фактури има складови/стокови разписки, които са подписани и подпечатани само за доставчик, но не и за приемащ.

По отношение на МПС, с което се твърди, че са превозвани стоките по тези фактури, не е представен договор за наем за същото, а то е собственост на посоченото по-горе 3-то лице. Самият превоз е извършван от работник на жалбоподателя – ***. Представени в тази връзка са само пътни листове, които са с нечетлив номер, не съдържат данни за датата на издаване, марка и модел на МПС, имена, дата и подпис на лицето, издало документа, време на излизане и прибиране от и в гаража, име и подпис на водача, начални и крайни показания на километропоказателя, данни за гориво и масло, имена на лицето, проверило и приело пътния лист.

При извършената насрещна проверка при доставчика са изискани документи, доказващи реалността на процесните доставки, но в отговор е получено само писмо, в което се сочи, че лицето, управлявало „***“ ЕООД вече не е управител на дружеството и няма нищо общо с него, а документите не били съхранявани в новия управител. Относно изисканите данни, които е следвало да са известни на това лице, т. к. то е управлявало тогава дружеството-доставчик, не е предоставена никаква информация. Изпратени са искания за представяне на документи и на сегашния управител на това дружество, но исканията са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като лицето не е могло да бъде открито на заявения адрес за кореспонденция.

Ревизиращите органи са извършили проверка и по отношение на лицето, сочено като водач на МПС по пътните листи, за които се твърди, че са издадени по повод превоза на процесните стоки – ***, като писмено от него е изискана посочена в Решението информация. В резултат лицето им е предоставило само СУМПС и писмен отговор, в който е отразено, че в периода от 1.01.2015 г. до 30.04.2015 г.  той е бил работник в дружеството - жалбоподател  и е транспортирал продукти, вкл. такива на „***“ ЕООД. Транспортът е осъществяван с бус, с горепосочения ДК№, собственост на трето лице. *** е контактувал с тогавашния управител на дружеството – доставчик, г-н Николов, който го информирал от къде трябва да вземе стоката, а товаренето и разтоварването е било извършвано от работници в склада, но ***не знае за кого са работили те. Лицето обаче не представя исканите от него документи: заповед за командировка, точен адрес на мястото, където е ставало товаренето и разтоварването; разрешително за транспорт на млечни произведения, издадено за въпросното МПС.

При проверка по отношение на собственика на буса, с който се твърди, че е извършен превоза на стоките – ***, се установява, че за това МПС има разрешение за превоз на суровини и храни, вкл. мляко и млечни продукти, но храните, изискващи хладилен режим, могат да се превозват с него само на територия на Община Габрово. Процесните стоки изискват такъв режим на съхранение, поради което с това МПС те не би следвало да се превозват от Русе до Габрово. Освен това в Удостоверението за регистрация на това МПС е вписана товароносимост от 1,5 т., а стоките по двете фактури от м. 01/2015 г. са били натоварени и превозени наведнъж, като общото им тегло е 2 926.77 кг, поради което не може да се приеме, че те могат да се превозват с това МПС.

Въпреки направената при доставчика насрещна проверка не е могло да се установи, че през процесния период той е разполагал с процесната стока, дали, кога и от кое място я е доставял самият той, с какъв транспорт.

По делото е приложен и РА на „***“ ЕООД, като ревизията е обхващала като период и процесния такъв през 2014 г. - 2015 г. В РА също е направен извод за липса на реално доставени стоки от РЛ на „***“ ЕООД и липса на основание за издаване на данъчни фактури за продажба и за начисляване на ДДС по доставките, поради което, независимо че реални доставки не са налице, посоченият във фактурите данък е дължим по силата на чл. 85 от ЗДДС.

В резултат решаващият орган прави извода, че доставчикът и получателят на процесните стоки по тези 7 фактури не са представили годни доказателства, които обичайно съпътства доставките на стоки – стокови разписки, които в случая не притежават всички реквизити /подписи и имена на приел и предал/; двустранно подписани документи, които да удостоверяват приемането и предаването на стоките. От доставчика не е потвърдено и издаването на процесните фактури, както и съставянето на други документи – такива за произход и складови разписки, нито специфични документи за извършване на търговия с животински продукти, съставени съгласно ЗВМД, ЗХ и подзаконовите НА по изпълнението им. В търговските документи е отразено единствено, че стоките са произведени в Република България, но липсва посочен ветеринарномедицински номер на предприятие-производител. Липсват изобщо доказателства за съществуването на процесните стоки, вкл. и при доставчика, за транспортирането им до конкретно място, товаренето и разтоварването им, съответно – предаването и приемането им, заскладяването им.  

Сочи се, че фактурите не са единствено необходими и достатъчни документи в рамките на търговския и счетоводен процес и не са в състояние, сами по себе си, да докажат реална доставка. В счетоводната документация на ревизираното лице липсва документален поток на сделките, който да позволи да се извърши съответната проверка и да се направят обосновани изводи. С оглед извършената ревизия и по отношение на доставчика се налага извод, че  в случая се цели създаване на привидност относно участието на прекия и предходния доставчици, както и на жалбоподателя по привидни сделки. По тази причина се счита, че ДК е начислен неправомерно, поради липса на годно данъчно събитие и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на такъв. Конкретно по отношение на фактура № 110/31.03.2015 г. е налице и основание по чл. 71, т. 1 от ЗДДС за непризнаване на такова право, т.к. такава не е представена и не се е намирала у ревизираното лице.

2. За данъчни периоди 04. и 05./2014 г.  са начислени лихви общо в размер на 0.36 лв. във връзка с внесен със закъснение ДДС по СД за тези периоди, а за данъчни периоди 07, 08, 09, 10 и 11 от 2014 г. и м. 02, 03, 04, 05, 06, 07 и 08 от 2015 г. е определен за внасяне деклариран от дружеството по СД за същите периоди ДДС в размер на 2 880.24 лв. и начислени лихви в размер на 1 183.16 лв.

            В жалбата се твърди, че задълженията, установени със СД, са внесени своевременно, но не се представят доказателства за това, поради което горестоящият административен орган намира, че и в тази част РА е правилен и следва да се потвърди.

            3. Не са изложени и конкретни възражения срещу определените като дължими лихви в размер на 8.78 лв. за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2012 г., дължими на основание чл. 83, ал. 2, във вр. с чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, поради което административният орган счита, че РА следва да се потвърди и в тази част.

В резултат ответникът е потвърдил в цялост процесния РА.

            В жалбата си РЛ не сочи основания, по-различни от изложените против РА до решаващия орган. Накратко – намира, че фактурата е достатъчен документ, който удостоверява наличието на реално изпълнение по сделка – доставка на фактурираните стоки на получателя. По отношение на другите два типа задължения жалбоподателят твърди, че РА е неправилен и незаконосъобразен, но не сочи, нито прилага доказателства за извършени своевременни плащания на ДДС и авансови вноски за корпоративен данък през процесните периоди.

            С Определение № 541 от 5.08.2019 г. съдът е указал на жалбоподателя, че в негова тежест е да докаже реалността на процесните доставки от 2015 г. по фактурите с доставчик– „***“ ЕООД; заплащане в цялост и в срок на задълженията по процесните СД и авансови вноски за корпоративен данък, за които в РА е отразено, че не са направени в срок и в цялост.

За установяване на спорни факти и обстоятелства съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза от едно вещо лице. Заключението е прието, не е оспорено от страните и следва да се цени като доказателство, в едно с цялата административна преписка по изготвянето на процесния РА, приложена по делото.

1. Според вещото лице в счетоводството на дружеството платежни документи за извършени плащания по ДДС за 2014 г. и 2015 г. не са налични. Видно от Главна книга на сметка 453 за 2014 г. и същата за 2015 г. за процесните периоди 05 - 12/2014 г. и 01 – 08/2015 г. не са извършвани плащания за ДДС за внасяне в бюджета. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ счетоводни регистри, каквито са главните книги, в които се отразяват стопанските операции въз основа на първичните и вторични счетоводни документи, както и финансови отчети, включително документи за данъчен контрол, одит и последващи финансови инспекции, се съхраняват 10 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят. Също така самите счетоводни документи, вкл. платежни такива, на основание чл. 13 от същия нормативен акт, след изтичането на срока за съхранението им се предават в Националния архивен фонд или в Националния осигурителен институт, а тези, които не подлежат на такова предаване могат  да се унищожават. Дори и да са били предадени или унищожени, платежните документи е следвало да се опишат като такива в приемо-предавателни протоколи, които са напуснали счетоводството на предприятието по съответния ред и начин. АСГ приема, че действително РЛ не притежава доказателства за своевременното и пълно заплащане на процесните задължения по ДДС и авансови вноски по ЗКПО, не е доказало, че ги е внесло своевременно. Вместо това преписката по РА съдържа доказателства за забава и неизпълнение: СД за всеки от процесните периоди и доказателства за плащания на така декларираните суми.

Вещото лице също потвърждава, че по подадените СД за процесните период за 2014 г. и 2015 г. са заявени суми от ДДС за внасяне, отразени по периоди в РА, но същите не са внесени изцяло, като помесечните задължения за всеки от процесните периоди, според експертизата, съвпада с отразеното в РД, съответно и с възприетото като дължими суми от ревизиращите органи. Нещо повече – вещото лице е изчислило като обща сума за внасяне за тези периоди 9 819.12. лв., от които за възстановяване и прихващане е отчело суми от по 282.30 лв. и остатък за внасяне – 9 536.82 лв., като разликата идва от невключени в РА за месец 01/2015 г. задължения. За 07 – 11/2014 г. и 02 – 08/2015 г. дължимите към бюджета суми са посочените в РА, не са били изплатени от задълженото лице, поради което същият правилно е бил потвърден в тази му част от решаващия орган и следва да бъде потвърден, на свой ред, в същата част и от съда, с оглед липсата на представени доказателства от страна на РЛ в обратната насока.

2. Безспорно се установява и това, че през 2012 г. ревизираното дружество не е правило авансови вноски на основание чл. 83, ал. 1 от ЗКПО, съгласно която нормативна разпоредба ДЗЛ правят авансови вноски за корпоративния данък на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година. Според чл. 84 от закона, месечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, формирали данъчна печалба за предходната година, съгласно редакцията на текста през 2012 г. С ГДД по чл. 92 от ЗКПО дружеството е декларирало печалба в размер на 1 671.71 лв., поради което е дължало авансови вноски през 2012 г., но не е внесло такива, съобразно задълженията си. Съгласно чл. 86, ал. 2 от закона когато данъчната печалба за предходната година /2011/ превишава данъчната печалба за годината преди предходната /2010, когато е била 0.00 лв./, месечната авансова вноска за април се определя, като месечната авансова вноска, изчислена по реда на ал. 1 за периода от 1 април до 31 декември, се увеличава със сумата, определена по зададена в закона формула. В тази връзка и на това основание за м. април, 2012 г. е изчислено задължение за такава авансова вноска в размер на 61.28 лв., а за останалите месеци до края на годината – по 15.32 лв. или общо за годината дължими такива вноски се равняват на 183.84 лв. От тях РЛ е заплатило минимална част – между 0.07 лв. до 4.51 лв., съгласно таблицата от РД на стр. 22 /л. 54 от делото/. Забавата за внасяне на задълженията се „санкционира“  със съответната лихва за забава, на основание чл. 175 от ДОПК, във вр. с чл. 1 от ЗЛВДТДПВ и чл. 9 от ЗКПО. Жалбоподателят не е оспорил по надлежен начин нито дължимостта на авансовите вноски, нито техния размер, нито е установил своевременното им цялостно плащане, поради което същите са останали дължими и се дължи и лихва за забава.

3. По отношение реалността на процесните доставки експертът сочи, че ревизираното дружество не води аналитична отчетност, която позволява да се проследи постъпването и движението на материалните запаси, каквито са получените стоки – движението им по артикули и количества за периода 1.01.2014 г. – 31.12.2015 г. Не са правени инвентаризации, поради което не може да се установи какви са наличностите – както общо, така и по отделни артикули. Освен това съпътстващи доставките и заскладяването на стоките документи, като пътни листове, товарителници, стокови разписки, не са представени в оригинал. Налице са само копия, приложени по делото, на които се базира и вещото лице. По отношение на горепосочената фактура № 110 от 31.03.2015 г. в заключението също е посочило, че тя не е налице – нито тя, нито други съпътстващи я документи. С процесните фактури се твърди, че са доставяни стоки – кашкавал от краве мляко и сирене в отразените в тях количества и средни цени. За фактура № 110 няма дори такава информация. Няма данни и за начални и крайни наличности по отделни артикули.

За покупки от „***“ ЕООД е открита самостоятелна партида по сч. см. 401 Доставчици, като фактурите са осчетоводени по нея с ползване на ДК, отразени са извършени плащания в брой и по банков път и е установено кредитно салдо – задължение в размер на 8 816.94 лв. За изписаните като продадени стоки има отразявания по сч. см. 411 Клиенти. В проведеното по делото о. с. з вещото лице изрично заявява, че не е възможно въз основа на водената аналитична счетоводна отчетност от РЛ  да се направи заключение, дали закупена с определени документи стока е реализирана, кога и с какви документи. Налице са фактури за покупки и продажби, но дали, кога и как закупени такива са били получени от жалбоподателя и реализирани на пазара – това не може да се установи. Не са представени документи и регистри за аналитично отчитане от наличната иначе складова програма, които да подкрепят процесните счетоводни записвания. В заключението също е посочено, че няма предоставени данни относно аналитичното отчитане на продадените стоки. Формата на осчетоводяване не осигурява надеждна информация относно синхронизирано аналитично и синтетично счетоводно отразяване в частта при завеждането и изписването на материалните запаси и прилагане на Счетоводен стандарт 2 за отчитането а стоково-материалните запаси. Също така при направено от експерта проследяване на реализацията на аналогични стоки от страна на жалбоподателя през 2015 г. се сочи, че не е налице информация за основанието за записване на взетите счетоводни операции, няма справка за от складов софтуер за реализираните продажби по периоди и отчетната стойност на продадените стоки.

По делото, във връзка с установяване реалността на доставките, са разпитани двама свидетели – ***, бивш управител на „***“ ЕООД и ***, работник при жалбоподателя, осъществяващ функции на шофьор.

От направената от съда служебна справка в ТР е видно, че действително г-н *** е бил управител на „***“ ЕООД през 2015 година, когато РЛ твърди, че са били осъществени процесните доставки. Този свидетел сочи, че управител на „***“ по време на търговските взаимоотношение с дружеството, е бил „*** /другият свидетел/, което определено не отговаря на истината. Видно от направена от съда справка от 2013 г. до края на м.10/2015 г. „***“ ЕООД е била управлявана от ***, а след това  - от настоящия си управител – И.Т.Л.. Няма данни между двете дружества да е бил сключен писмен договор за доставки, не са представяни заявки за доставяне на стоки, протоколи за приемане и предаване на такива, складови разписки. *** заявява, че *** имала дългосрочни отношения с *** и в тази връзка той бил подписвал документи, като стокови разписки, търговски документи, фактури, приемо-предавателни протоколи, но освен фактурите, по отношение на процесните стоки друга документация не е приложена към преписката, а и жалбоподателят допълнително не представя такава. В деня на товаренето на стоката *** „изваждал“ тези документи. Самият той не е произвеждал млечни продукти и храни, а закупувал такива, но не са налице доказателства за подобни покупки, по които *** да е получател, няма данни да е получавал реално такива стоки, да ги е заскладявал. Тези обстоятелства са подробно описани и анализирани в РА, съставен на „***“ ЕООД, приложен по делото.  Свидетелят сочи, че фирмата му се намирала в помещения на друг търговец – „***, но не е представен договор за наем или договор, удостоверяващ друг начин на ползване на тези помещения. От една страна свидетелят сочи, че със „***“ АД имали договор за ишлеме, какъвто не се представя и той плащал на литър мляко или на кг продукция, като имали и договор за наем на склад. От друга, веднага след това сочи, че с тази фирма „нямали отношения“, което се явява противоречие в показанията на този свидетел. *** сочи, че на портала имало книга, в която се записвало дата и час, както и превозно средство, което влизало и товарело стоката и описанието на същата, но извадка от такава книга не е представена за процесния период. Също така свидетелят заявява, че преди доставката се правели заявки 2-3 дни предварително, но и такива документи не са приложени. Освен счетоводител *** г. нямала друг нает персонал, вкл. и лица, които да товарят и разтоварват стоките. Няма данни това да е правено и от работници на ***, тъй като, видно от показанията на свидетеля М. ***, той сам управлявал товарния си автомобил, когато трябвало да отиде до Русе, за да вземе стока от *** и не е участвал в такава дейност. Плащането на стоките най-често ставало по касов път, като доставчикът разполагал със собствен касов апарат на място, в предприятието. В момента този свидетел не работи чрез ***, но продължавал да работи с „***“, с когото заявява, че били „дружки“ и си „помагали взаимно“.

Другият свидетел – посоченият от ***, сочи, че в момента е шофьор при *** от близо три години. Преди това работил във ***, пак като такъв за около 10 години. През 2015 г- ходил с различни товарни превозни средства до Русе за стока. Припознава подписите, поставени на приложените по делото пътни листи, съпровождащи процесните фактури. ***“ познава като фирма, намирала се в Русе, в друго предприятие – „***“ - млекозавод, където държала складови помещения. Вилимира закупувала от там сирене и кашкавал. И този свидетел посочва, че не може принципно да се излезе от портала с натоварен камион или бус без документи – фактури, пътни листове. Управителят на фирмата, за която работел, г-жа ***, му казвала кога да тръгне за стока. На място товаро-разтоварната работа във фабриката в Русе се вършела от 5-6 работника. В случая не става ясно чии са били те. Когато получавал стоката, той подписвал стокова разписка като „приел“. Плащането ставало в самото предприятие. След това стоката разтоварвал в Габрово, на ул. „***, в хладилни складове, като документите представял в офиса на ***, на *** – счетоводител и склададжия.

По спорните доставки наличните в преписката документи са изцяло под формата на ксерокопия, като оригинали не са налице и са в следния вид и със следното съдържание:

Фактура № 58 от 20.01.2015 г. има подпис и печат само на доставчик. Към нея е приложен документ за произход № 328 от същата дата на доставчика с посочен получател – ***, в който са изброени стоките по фактурата, с отразени количества, партиден №, условия и срок за съхранение. Издадена е и Складова разписка /трудно четима/, отново само с подпис и печат на доставчик. Към фактурата не е приложен платежен документ, удостоверяващ дата и място на плащане, платена сума, платец и получател, както и основание за направеното плащане.

Фактура № 59 от 20.01.2015 г. е оформена по аналогичен начин, със същите съпътстващи я документи – търговски документ за произход и складова разписка. Същото се отнася и за фактури № 82 от 28.02.2015 г.; № 99 от 30.03.2015 г.; № 112 от 8.04.2015 г.; № 113 от 29.04.2015 г. Нито един от тези документи не е доказателство, че *** действително е получила реално описаните в тях стоки. Видно от писмо от 21.02.2019 г. /л. 140/ фактура № 110 от 31.03.2015 г. не е открита в счетоводството на РЛ и не се представя със същото.

По делото са приложени и няколко пътни листове, в което е отбелязано само кой ги издава /в случая те са издадени от името на РЛ/, съдържат единствено подпис на самия водач, който той разпознава в о.с.з. като свой, данни за ДК № на превозното средство, маршрут, обозначен само с наименованията на населените места „Габрово-Русе, Русе-Габрово“, часове на тръгване и пристигане и пробег в км. От тези документи не става ясно по никакъв начин какво е било превозвано с това МПС и конкретно от къде и за къде е закарано – в кой склад, на какъв адрес, поради което съдът не може да обвърже приложените пътни листи с процесните доставки, още по-малко да реши, че те доказват реализацията им. Реално с посоченото МПС е можело да се превози всякаква стока, за всякакви правни субекти или дори такава изобщо да не е била превозвана. Видно от преписката по делото и заключението на вещото лице реалната доставка на процесните стоки по тези фактури действително не може да се докаже по несъмнен начин. Не са налице данни конкретно за получаването на стоката по тези фактури от РЛ, заскладяването и реализацията й. Няма, например, двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, складови разписки за получаването й в склад на ***, аналитична счетоводна отчетност, от която да е видно дали, как и кога е реализирана стоката, получена по дадена конкретна фактура.

Твърди се, че процесните стоки са били превозвани с транспортно средство, собственост на трето лице – ***“, товарен автомобил с ДК ***, което обаче е регистрирано за превоз на безалкохолни напитки, пиво, вина, високоалкохолни напитки, кафе, чай и какао, не и за мляко и млечни продукти, което е видно от Удостоверението за регистрацията му /л. 200/. Отделно от това в Забележка в това Удостоверение е посочено, че храните, изискващи хладилен режим на съхранение, могат да се превозват само на територията на община Габрово – т.е. не могат да се превозват по маршрута Русе-Габрово и обратно, а млечните храни, като кашкавал и сирене, несъмнено изискват такъв хладилен режим на съхранение. Също така разпоредбата на чл. 7, ал. 3, т. 18 от ЗВМД регламентира, че в БАБХ се водят публични регистри на транспортните средства, с които се превозват суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, но в случая няма данни такава регистрация да е налице по отношение на това превозно средство. Според чл. 247 от същия нормативен акт на интернет страницата на ОДБХ се поддържа публичен национален електронен регистър на транспортните средства за превозване на суровини и храни от животински произход, като част от информацията, която следва да се посочи, е вид на суровините и храните от животински произход, които могат да се превозват с транспортното средство. Няма данни и тази разпоредба да е била приложена в периода 01-04/2015 г. по отношение на процесния автомобил. В разрез с изискването на чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗВМД в горепосочените „търговски документи“ не е посочен ветеринарномедицински регистрационен номер на производител, какъвто се изисква при  сделки с продукти от животински произход. Няма спор, че „***“ ЕООД не е производител, няма и доказателства, че е била такъв. АСГ не приема за доказано, в тази връзка, че с това превозно средство действително са били превозвани фактурираните стоки.

Счетоводните регистри следва да съдържат информация, която е записана в тях на база първични и вторични счетоводни документи, съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗСч. Затова и всяка стопанска операция следва да е реално документирана с такива, за да се счита тя за документално обоснована. В случая не са налице такива документи за самата стопанска операция по получаване на стоките при РЛ. Едностранно издадената и подписана от доставчик фактура не установява това обстоятелство, когато не е подкрепена с други доказателства, удостоверяващи именно получаването, като фактически акт, от насрещната страна. Доставчикът няма представа дали, кога и какво е постъпило реално при получателя. След като няма подписани приемо-предавателни протоколи, той би могъл евентуално най-много да установи, че е натоварил стока на някакво превозно средство и я е предал на някакво физическо лице, за което дори сам не разполага с доказателства кого и на какво основание представлява то.

Видно от РА от 13.07.2016 г., съставен на „***“ ЕООД, съставляващ официален и неоспорен по делото документ, фактури №№ 58 и 59 от 20.01.2015 г.; 82 от 28.02.2015 г.; 99 от 30.03.2015 г.; 108 от 7.04.2015 г.; 112 от 8.04.2015 г., 113 от 29.04.2015 г. с получател „***“ ЕООД, не са включени в дневника за доставки на доставчика. В писмен отговор на сочения като доставчик на самото дружество ***, от 30.10.2015 г. /л.289/, е посочено, че последното не е извършвало продажби към *** и не е издавало каквито и да било документи за доставка на стоки и услуги към него. От направена в *** насрещна проверка не се установява наличието на такива доставки. В тази връзка се оказва неустановено наличието на възможност за доставка на процесните стоки от страна на „***“ към настоящото РЛ.   

 Както нееднократно в своите съдебни актове ВАС е посочвал, че фактурата установява възникването на облигационни взаимоотношения между страните по една доставка и може да замести липсата на сключен между тях договор, но не доказва реалното осъществяване на доставката. Затова е необходимо освен фактурирането на доставката на стоки, да са представени безспорни доказателства, че тя е осъществена, като законодателят не въвежда конкретно задължителни документи за установяване на това обстоятелство. В случая представените писмени документи, с които жалбоподателят твърди, че се доказва реалността на доставките, освен че не са безспорни, съдържат редица несъответствия относно вида и количеството на стоката и неясноти , които не са преодолени с други безспорни доказателства…. РЛ върху което пада тежестта да докаже реалността на доставките не ангажира доказателства за оборване на констатациите на приходната администрация и доказване на реално извършени доставки.“ - Решение № 14680 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6233/2019 г., I о. и др. В случая също наличните документи не установяват реалното транспортиране на фактурираните от „***“ ЕООД стоки, доставката им, складирането и съхранението им, както и реализацията им в последствие. От така изложеното съдът намира, че РА е обоснован и доказан и в тази си част. Жалбоподателят не е оборил твърденията и доказателствата. Съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. За да е начислен правомерно такъв, то следва да е било налице реално осъществено данъчно събитие, в случая – реална облагаема доставка на стоки, което в случая не се установява. По тази причина и правилно на РЛ е отказано правото на ДК.

Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че жалбата против процесния Ревизионен акт е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

С оглед изхода от правния спор и като взе предвид, че процесуалният представител на насрещната страна е направил своевременно искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, каквото на основание чл. 161, ал. 1, изр. второ и трето от ДОПК се явява дължимо, АСГ следва да присъди в полза на ответната страна такова на стойност 934.05 лв., изчислено на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

С оглед на така изложеното и на посочените фактически и правни основания, както и на основание чл. 160 от ДОПК, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБА вх. № СДА-01-1204 от 29.07.2019 г., подадена от „***“ ЕООД, със седалище гр. ***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000418006395-091-001 от 12.04.2019 г., издаден от ***, началник сектор, възложил ревизията ***, главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, при ТД на НАП – Велико Търново, за задължение в размер на 13 468. 48 лв., потвърден с Решение № 85 от 5.07.2019 г. на директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ І Велико Търново.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, със седалище гр. *** да заплати на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. Велико Търново сумата от 934.05 лв., съставляваща деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

 

Препис от Решението да се връчи на страните в едно със съобщенията за изготвянето му.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му чрез касационна жалба, подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд.             

 

 

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ:    

                                                                                     /ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/