Р Е Ш Е Н И Е

№ 44

гр.Габрово, 30.03.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година  в състав:      

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

 

при секретаря  Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдията РАЧЕВ адм. д. № 322 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

         Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба с вх. № 1829/9.12.2019 г. по описа на Административен съд - Габрово на ****************, представлявана от кмета на общината Т. Х. против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-0800/2404#3 от 11.11.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие.

         В жалбата, в становищата по делото, включително и по съществото на спора, жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, изразява позиция за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, тъй като: -не били налице условията за издаването му, поради това, че АУПДВ бил издаден без да е постановен административен акт за прекратяване на поетия ангажимент, което било задължителна предпоставка за издаване на АУПДВ; -Регламент /ЕС/ № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 г. на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони /Наричан по-долу Регламент 65/ и Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор /Наричан по-долу Регламент 1122/, на които се е позовал административния орган, не били в сила считано от 31.12.2014г.; -с изменението на Закона за подпомагане на земеделските производители публикувано в ДВ бр.12 от 2015г. бил създаден чл.38б, с който общинските администрации изрично се лишавали от качеството „земеделски производители“, поради което ************, съобразявайки се новосъздадената норма не следвало да подава заявление за подпомагане за 2015г. Претендира се отмяна на АУПДВ и присъждане на деловодните разноски.

         Ответният административен орган, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. В подробни писмени бележки изразява позиция, че обжалваният АУПДВ е законосъобразен. Развива съображения, че са били налице условията за издаване на процесния АУПДВ. Изменението на ЗПЗП от 2015г. не отменяло задълженията на Община Габрово да подава заявления всяка година в рамките на поетия ангажимент и в частност за 2015г. Приложимата Наредба № 11 от 3.04.2008г. не въвеждала такова изискване. Моли отхвърляне на оспорването, присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

         Съдът за да се произнесе съобрази следното:

         Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

         Между страните няма спор по фактите, а именно:

         -*********** е поела многогодишен ангажимент по мярка 211 “ Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” с подаване на заявление за подпомагане с УИН 07/190613/35588 за кампания 2013г. За тази първа година от поетия ангажимент Общината е получила 16165,47лв.

         -За втората година от поетия ангажимент /2014г./ ************* е подала заявление за подпомшане с УИН 07/240614/37247. За 2014г отново е изплатена сума в същия размер 16165,47лв.

         -За кампания 2015г. *********** не е подала заявление за подпомагане.

         Спорът е по правото – дали при тези факти, административният орган е постановил законосъобразен АУПДВ за сума равна на 75 % от получената субсидия.

         1.Съдът намира за неоснователен довода на жалбоподателя, че оспореният е АУПДВ е материално незаконосъобразен, поради това че същият е основан на правни норми, които към момента на издаването му са отменени. Обжалваният АУПДВ е издаден на основание на чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП, чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, така и на основание чл.5, §1 и §2 от Регламент 65 и чл. 80, §1 и §2 от Регламент 1122. Вярно е, че с чл.43 на Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие Регламенти (ЕО) № 1122/2009 и (ЕС) № 65/2011 се отменят, считано от 1 януари 2015 г. Но с параграф 2 на същия чл. 43 изрично е предвидено, че „Въпреки това тези регламенти продължават да се прилагат спрямо:

а) заявленията за помощи за директни плащания, подадени по отношение на премийни периоди с начало преди 1 януари 2015 г.;

б) исканията за плащане, подадени във връзка с 2014 г.; както и

в) системата за контрол и административните санкции по отношение на задълженията на земеделските стопани за кръстосано съответствие съгласно членове 85у и 103щ от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета“. Следователно посочените в АУПДВ норми от Регламенти (ЕО) № 1122/2009 и (ЕС) № 65/2011 са приложими към настоящия случай, към момента на постановяване на АУПДВ, поради което административнят орган законосъобразно се е позовал на същите.

         2.Основателно е възражението на жалбоподателя, че в случая е нарушена процедурата по издаването на АУПДВ. За да се стигне до издаването му, необходима предпоставка е прекратяването на поетия ангажимент с влязъл в сила административен акт. Редакцията на чл. 14 от Наредба № 11/2008г. действала към 2015 /годината за която ************ не е подала заявление за подпомагане/ и до 7.02.2017г. изрично предвижда, че „ДФ "Земеделие" прекратява многогодишния ангажимент по тази наредба на земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент.“ С изменението на чл.14 от Наредба № 11/2008г. в сила от 7.02.2017г. е компилирано съдържанието на предишните ал.1 и ал.2, в настоящата ал.1 от текста. Вярно е, че в новия текст липсва изрично изявление, че ДФЗ прекратява ангажимента, но административен акт в този смисъл е несъмнено необходим – прекратяването на ангажимента не настъпва автоматично. Ако са налице условията за прекратяване на ангажимента, то необходимо е изрично изявление на ДФЗ в тази насока. Този властнически акт, следва да придобие стабилитет и едва тогава е възможно да се премине към издаване на АУПДВ. Прекратяването на ангажимента с влязъл в сила административен акт е необходимата предпоставка за законосъобразното издаване на АУПДВ.

         Безспорно, в случая, описаната процедура не е проведена – липсва акт, с който поетият ангажимент е прекратен, поради което оспорения АУПДВ следва да бъде отменен.

         В този смисъл е безпротиворечивата практика на ВАС на РБ. Така например Решение № 6233/14.05.2018г. по АД 1209/2017г.; Решение № 6050/ 10.05.2018г. по АД 1702/2017г.; Решение №  10183/ 2.07.2019г. по АД 2201/ 2019г.; Решение № 14898/4.12.2018г. по АД 7743/2019г.; Решение № 4088/20.03.209г. по АД 14353/2018г. и редица други.

         3.Основателно е и възражението на *********-жалбоподател, че същата не е следвало да подава заявление за подпомагане за кампания 2015г. поради новосъздадения с публикацията в ДВ бр.12/2015г. чл.38б от ЗПЗП.

         Към 2013г., когато ********** е поела многогодишния ангажимент, не са съществували нормативни пречки, общински администрации и техни поделения да бъдат възприемани за активни земеделски стопани с оглед приложението на мерките и схемите за директни плащания, относно стопанисваните от тях земеделски земи. Съобразявайки се с действащото към този момент право, а именно че общините са допустими бенефициери, ********* е подала заявление за подпомагане за 2013 и 2014 и добросъвестно е получила полагащите й се плащания.

         Със създаването на чл. 38б от ЗПЗП общинските администрации и техните поделения са изключени като възможен бенефициер. С влизането в сила на сочената законодателна промяна /17.02.2015/ на общините е отнето качеството активни земеделски стопани, следователно те престават да бъдат възможен бенефициер. Както основателно възразява, общината-жалбоподател след това изменение, за нея не е възникнало задължение да подава заявление за подпомагане, тъй като от този момент на сетне тя няма право да получава плащания по схемите и мерките за подпомагане на земеделските стопани. Ако бе депозирала подобно заявление, от една страна би декларирала невярно обстоятелство – че е земеделски стопанин, а от друга страна би претендирала заплащане на суми, които след посоченото измененеие ЗПЗП, не й се дължат.

         При липса на твърдяното нарушение, ************ не дължи връщане на допустимо получените от нея суми или на част от тях.

         Изложеното налага извода, че и на това основание обжалваният АУПДВ следва да бъде отменен, явяващо се отделно и независимо от основанията за отмяната му, посочени по-горе в т.2 

 

         С оглед този резултат, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени, сторените деловодни разноски в размер 250.- лева, от които държавна такса в размер 50.- и юрисконсултско възнаграждение в размер 200.- лева, което е съобразено с чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Габрово

 

         Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-0800/2404#3 от 11.11.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”, София да заплати на ********** с Булстат ************* сумата 250.- /двеста и петдесет/ лева, деловодни разноски.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването на страните, че същото е изготвено.  

 

         Препис от настоящото да се изпрати на страните.

    

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: