Р Е Ш Е Н И Е

№ 39

гр. Габрово, 13.04.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от двадесет и първи февруари, две хиляди и двадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

като разгледа материалите по адм. дело № 223 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1265 от 15.08.2019 г., подадена от „***“ ЕООД, Трявна, с ЕИК: ***, против „неизпълнение от ДФ „Земеделие“ процедура по обжалване на тяхно Решение № 07/312/02190/301/04/01 от 7.04.2017 г.“.

По делото в последствие е постъпила и Молба от 24.09.2019 г. от „***“ ЕООД /л.478 и сл./, в която дружеството изрично сочи, че обжалва Решение № 07/312/02190/301/04/01 за налагане на финансова корекция от 7.04.2017 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – Ж. Ж., получено от жалбоподателя на 10.04.2017 г., както и изрично сочи сам той.  Освен отмяната му като незаконосъобразно се претендира и неговата нищожност, т. к. връченият документ е без подпис. С такова оплакване административните актове /АА/ могат да се оспорват безсрочно. Решението е обжалвано по административен ред пред МЗХГ, но въпреки подадената жалба финансовите корекции са били наложени. На 3.05.2017 г. на дружеството повторно е връчен същият АА, но вече с положен върху него подпис. Според жалбоподателя такава процедура не е предвидена в закона, но повторно изпратеното Решение е със същия сериен номер, като първоначално издаденото неподписано такова. Повторно издаденото Решение също е обжалвано пред МЗХГ, но отново отговор не е получен. Жалбоподателят твърди, че неправомерно от ДФ „Земеделие“ са задържали втората жалба и не са я препратили в МЗГХ своевременно, като са счели, че чрез препращането на първата от 26.04.2017 г. са изпълнили това си задължение. Жалбите до МЗХ против процесния ИАА са подадени в законния срок, но органът не се е произнесъл по тях, а втората не е била придвижена изобщо от ДФЗ.

Жалбоподателят излага и мотиви за незаконосъобразност на ИАА /процесното Решение/. Затова и искането, формулирано в края на молбата, е за отмяна на процесното Решение като незаконосъобразно. С оглед направеното оплакване на стр. втора от допълнителната молба съдът счита, че се иска алтернативно и прогласяване на неговата нищожност, която претенция, за разлика от искането за отмяна поради незаконосъобразност, не е обвързана със срок за оспорване.

Поради така изложеното АСГ приема, че обект на оспорване, посочен от самия жалбоподател, е Решение № 07/312/02190/301/04/01 за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ Живко Живков на 7.04.2017 г., като се иска прогласяване на неговата нищожност, респективно отмяната му като незаконосъобразно.

Оплакванията на жалбоподателя са следните:

На жалбоподателя като бенефициент е наложена неправомерно финансова санкция върху получена от него безвъзмездна финансова помощ. Не всяка неточност или пропуск при изпълнението на договора може да застраши устойчивостта на операциите с финансови средства от ЕС, а само тези, които водят до значителното й изменение. ДФЗ не е направил анализ дали е налице значително изменение на операцията, не е определил количествено изражение на финансовите последици. Не е налице причинена вреда на бюджета на ЕС. Не е доказано нарушение, извършено от жалбоподателя, което да може да се определи като нередност по смисъла на правото на ЕС и националното законодателство. Дори и да се приеме, че е налице такава, то тя има формален характер и не води до каквито и да било финансови загуби за бюджета. Също така в Решението неправилно е определен размерът на наложената санкция и тя не съответства на Методиката за определяне на санкциите, утвърдена от изп. Директор на ДФЗ – посочената такава, спрямо която е определен размерът на наложената санкция, като подзаконов нормативен акт, не е издадена от компетентен орган, поради което се явява нищожна /Решение № 8020 от 29.05.2019 г. на ВАС, по адм. д. № 1757/2019 г., 5-чл. състав, първа колегия/, което прави наложената санкция неправомерна и незаконосъобразна.

С процесния ИАА дружество „***“ ООД, Трявна, с представляващ П.П.В., е уведомено за определена му финансова корекция в размер на 13 793.99 лв., с остатък за възстановяване - 10 302.39 лв., която сума подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчване на Решението. С Писмо № 01-2600/67от 9.01.2017 г. ДФЗ е открил производство по налагане на финансова корекция на основание на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ във връзка със следните констатации: При извършване на проверка на място след плащане е установено неспазване на разпоредбите на т. 4.12 от договор № 07/312/02190 от 1.06.2012 г., чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007 – 2013 г. Проверката е направена в периода 22.12.2016 г. – 28.12.2016 г.  и е установила, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели на базата, на които проектът е одобрен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. За приключилата 2015 г. са реализирани приходи от нощувки в размер на 5400 лв., което представлява 34% от приходите заложени по този бизнес план. Затова се налага санкция по проекта в размер на 5% от сумата на отпуснатата финансова помощ, съгласно т.30 от Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013, утвърдена от изп. директор на ДФЗ и публикувана на интернет страницата на фонда. Така изчислената финансова корекция възлиза на 10 302.39 лв.

В Решението се съдържат мотиви по подадено от настоящия жалбоподател възражение. Според тях точка 4.12 от договора за подпомагане изрично фиксира задължение на бенефициента да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблица за одобрените инвестиционни разходи. Съгласно §.1, т. 19 от Наредба № 29/11.08.208 г., проектът е заявлението за подпомагане с всички съпътстващи го документи и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР, вкл. одобреният бизнес план. С чл. 46, ал. 1 от Наредбата е регламентирано, че в случай, че ползвателят на помощта не изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащането на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатените суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с него. Това е предвидено и в т. 8.1 от договора. В такива случаи Фондът прилага санкциите по чл. 46 и 47 от Наредба № 29/2008 г. В случая е установено неизпълнение в голяма степен на финансовите показатели на одобрения бизнес план по проекта, което не съответства на целите, дейностите и изискванията на мярка 312, определени в чл. 2 от тази Наредба, като то се явява и нарушение на т. 4.12 от Договор № 07/312/02190 от 1.06.2012 г. Именно така представеният бизнес план и доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е станало основание да бъде одобрен проекта на дружеството за субсидиране от страна на ДФЗ. Освен това към възражението не са представени доказателства за наличие на форсмажорни  или изключителни обстоятелства по смисъла на §.1, т. 27 от ДР на Наредба № 29/2008 г. По тези съображения ДФЗ не приема представените възражения и определя финансова корекция в размер на 10 302.39 лв.

По делото не се спори, че адресата на Решението го е получил на 10.04.2017 г. В МЗХ е регистрирана жалба против него на 26.04.2017 г. Други две жалби са регистрирани в Министерството на 30.05.2017 г. и на 16.07.2019 г., но от приложения регистър /л.495/ не става ясно коя от тях по кой ИАА е подадена, тъй като не е отразено наименование на акта, номер и дата на издаването му. От допълнително изискана от съда информация и отговор с изх. № от 13.08.2019 г. на МЗХ /л.503/ става ясно, че в Министерството е входирана жалба на дружеството против процесния ИАА на 16.07.2017 г., като се счита, че това е втора жалба, а оригиналната първа такава е от 26.04.2017 г. против същия административен акт. В това писмо главният секретар на МЗХ посочва, че решението за налагане на финансова корекция може да се обжалва пред съд по реда на АПК, според предвиждането на специалния закон – чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ. От приемането на закона разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от същия предвижда: „Решението по ал. 1 може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 – 7“ – министъра на МЗХ не е компетентен да разгледа тази жалба.

Съгласно чл. 88, ал. 1 и 2 от АПК, жалбата се оставя без разглеждане, когато: т.1. са неподведомствени на по-горестоящия административен орган. В тези случаи жалбата се препраща на компетентния орган, а в останалите случаи производството се прекратява от по-горестоящия административен орган. В случая компетентният да я разгледа е бил съдът, а не министърът на МЗХ или друг административен орган. Обжалването на издаденото от ДФЗ Решение не може да се осъществи по административен ред, поради липса на законово предвиждане за това. ЗУСЕСИФ предвижда изрично обжалване „пред съд по реда на АПК“. С чл. 88, ал. 2 от АПК е създадено процесуално задължение за препращане на жалбата на компетентния административен орган, но не и на компетентния съд. Поради това преклузивният 14-дневен срок за подаване на жалба до съда не може да се смята за спазен с подаването на жалба на датата 26.04.2017 г. до некомпетентен административен орган. Подадената до съда жалба на 15.08.2019 г. е процесуално недопустима поради просрочие и не подлежи на разглеждане на основание чл. 159, т. 5 от АПК. В този смисъл: Определение № 2985 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12954/2009 г., VI о.

Дори и срокът за обжалване на процесното Решение да бъде удължен на основание чл. 140 от АПК, /което според настоящият съдебен състав е неприложимо/ отново се счита, че подадената близо две години и половина след изтичане на срока за обжалването му жалба до АСГ се явява просрочена и недопустима.

Дори и да се приеме, че министърът на МЗХ е бил компетентен да разгледа жалба против Решение на изпълнителния директор на ДФЗ по чл. 73 от ЗУСЕСИФ /което съдът не споделя/, то непроизнасянето му в срок съставлява мълчалив отказ и жалбоподателят е имал правото да подаде жалбата си против Решението на административния орган до съда, но и за това е налице предвиден преклузивен срок в чл. 149, ал. 3 от АПК, който също отдавна е изтекъл. Сроковете за обжалване са преклузивни и погасяват самото право на жалба против административен акт, тъй като целта е да се постигне сигурност в правния мир и административни актове, против които не са подадени жалби или протести в законово определените срокове, следва да се считат за законосъобразни и да породят целените правни последици. В случай, че засегнат с тях правен субект не е съгласен с постановеното в тези актове, то за него законодателят е предвидил възможност за защита, но тя следва да се реализира в рамките на тези срокове, след което се презумира, че адресатът е съгласен, актът– законосъобразен и пораждащ правни последици.

По тези причини и на основание чл. 159, т. 5 от АПК АСГ намира жалбата против процесното Решение за недопустима по отношение искането на жалбоподателя за отмяната му като незаконосъобразно. Затова и в тази част тя следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Единствено възражението за нищожност следва да се разгледа от съда, тъй като съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК то не се преклудира с изтичането на определен срок.

За да бъде нищожен един административен акт, той следва да е засегнат от един или няколко порока, но не всеки порок влече неговата нищожност. За да има такава последица, то следва накърняването на законността да е изключително силно, да засяга устоите на конституционно установения и доразвит от текущото законодателство административно-правен ред, да е налице същностно накърняване на установения ред на държавно управление. Поради това радикално нарушаване на установения правен ред, административни актове не пораждат абсолютно никакви правни последици, те са едно „правно нищо“ в юридическата действителност. Поради изключително силното засягане на правния ред, те не пораждат правните последици, които следва да бъдат отменени, такива изобщо липсват. С цел постигане на по-голяма сигурност би могло да се поиска обявяването на нищожност на съответния административен акт, което би съставлявало официална констатация, че актът, радикално нарушаващ законността, не е породил последици. 

Съгласно чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Процесното Решение е издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. Подпомагането на жалбоподателя е реализирано въз основа на сключен Договор № 07/312/02190 от 1.06.2012 г. сключен между „***“ ЕООД – ползвател на безвъзмездна финансова помощ и Държавен фонд „Земеделие“, представляван от изпълнителния си директор. Същият държавен орган е одобрил също и разходите по проекта. По делото няма и спор, че именно авторът на процесното Решение е органът, одобрил проекта на жалбоподателя, включващ и неговия бизнес план, въз основа на което одобрение дружеството е получило финансиране. В тази връзка АСГ счита, че процесният ИАА е издаден от компетентен орган, в изпълнение от предоставените му в закона правомощия.

Липсата на подпис върху един административен акт не прави същия нищожен, той е просто недовършен. Върху него във всеки един момент може да се положи подпис на автора и ако той е компетентен орган, АА се счита за завършен и действителен. Процесното Решение носи подписа на изпълнителния директор на Фонда – Ж. Ж.. Няма спор, че същият е назначен на тази длъжност на 15 февруари 2017 година и към датата на издаването на процесния ИАА е заемал същата. Освен това на заинтересованите лица често се изпраща само препис от ИАА, на който препис не са поставени подписи, но такива са налице на оригиналния акт. По делото приложеният процесен ИАА е подписан. Не води до нищожност и повторното изпращане на същия ИАА на адресата му и в този случай е нормално той да има същото съдържание, вкл. и номер и дата, като този, който му е бил съобщен първия път.

В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че процесното Решение не страда от такива съществени пороци, които да са основание за прогласяване на неговата нищожност. Същото е издадено, както бе посочено, от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, отговаря на изискванията на законодателя за форма и съдържание на акта, издаден е при спазване на основните принципи и изисквания на материалния и процесуален закон. Конкретни нарушения на материалното право биха били основания за отмяната му като незаконосъобразен или евентуално за неговото изменентие, но, както бе мотивирано по-горе, е преклудирана възможността това да се установи и, съответно, да се пристъпи към отмяна на акта. По тази причина искането на жалбоподателя за прогласяване на нищожност на процесното Решение следва да се остави без уважение, като недоказано и неоснователно.

 

С оглед гореизложеното и на горепосочените нормативни основания, както и на основание чл. 172 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима Жалба с вх. № СДА-01-1265 от 15.08.2019 г., подадена от „***“ ЕООД, Трявна, с ЕИК: ***, против Решение № 07/312/02190/301/04/01 от 7.04.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София, с което на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 10 302.39 лв. за установено неспазване на т. 4.12 от Договор № 07/312/02190 от 1.06.20102 г., сключен между страните по настоящото дело, чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 – „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007 – 2013 г., в частта й, в която същото Решение се оспорва като незаконосъобразно.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на същия административен акт в частта му, в която с жалбата е поискано обявяване на неговата нищожност, като неоснователно.

 

Препис от Решението да се изпрати на страните в едно със съобщението.

 

Решението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена в 7-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд Габрово до Върховен Административен съд в прекратителната му част и в 14-дневен срок, с касационна жалба, подадена по същия ред, в останалата му част.

             

 

 

 

СЪДИЯ:    

/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/