Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 46

 

гр. Габрово, 03.04.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДГАБРОВО в публично заседание на пети март две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА

при секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело 254 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 53б, ал. 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.

Производството е образувано по жалба на Х.Х.Т. *** против Заповед № 18-8821-26.08.2019 година на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Габрово по отношение на поземлен имот № 65927.70.74.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществени противоречия с материалноправните разпоредби на ЗКИР, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените разпоредби и несъответствие с целта на закона. Оспорващият счита, че без каквото и да било основание се извършва изменение на южната гранична линия на процесния имот, изразяващо се в заличаване в кадастралния регистър на правото на собственост върху 136 кв.м. от имота, тъй като не е налице нито една от трите предпоставки по чл. 51, ал. 1, т. 1-3 от ЗКИР. Твърди се, че не е налице явна фактическа грешка /ЯФГ/ по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, тъй като тази хипотеза касае изключително и само границите на поземлени имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, какъвто настоящият случай не е; изменението, поискано от Община Севлиево, не е в съответствие с документа за собственост, поради което е налице спор за материално право с Общината. Оспорващият сочи, че Община Севлиево като заявител не е претендирала пълни или ограничени вещни права на собственост върху процесния имот, нито се легитимира с титул за собственост, за да е налице валидно сезиране на административния орган с искане за изменение на кадастралната карта /КК/, т.е. Общината не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 54, ал. 1 във връзка с § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР и липсва правен интерес от исканото изменение – налице е нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на акта. Оспорващият сочи, че не е бил уведомен за започналото административно производство, поради което не е могъл да установи фактическа обстановка и обоснове правни изводи, различни от тези в процесната заповед, поради което е налице нарушение на чл. 26 и чл. 35 от АПК. Развиват се доводи, че е налице спор за материално право с Община Севлиево, тъй като последната не е собственик на засегнатите 136 кв.м. от процесния имот и няма правен интерес да иска заличаване на вписаната собственост на имота. Оспорващият счита, че заповедта е немотивирана, тъй като липсват посочени фактически основания за издаването ѝ; не е ясно коя от хипотезите на ЯФГ по дефиницията на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР е имал предвид административният орган; според чл. 81, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 година за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри производството по изменение на КК и КР е следвало да бъде прекратено до отстраняване на ЯФГ. Прави се искане за отмяна на заповедта в оспорената част.

В открито съдебно заседание оспорващият Х.Х.Т. се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество по съображения, подробно развити в депозирана по делото писмена защита /л. 289-290/. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, във връзка с което се представя списък на разноските /л. 283/.  

             Началникът на СГКК – Габрово – ответник в настоящото производство – се явява лично и се представлява в откритото съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването като неоснователно, по съображения, развити в депозирана по делото писмена защита /л. 292/. Претендира се присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

             Заинтересованата страна Община Севлиево се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат /л. 221-222/, оспорва се жалбата, в писмена молба /л. 245-248/ се развиват доводи по същество и се прави искане за отхвърляне на оспорването, претендира се присъждане на разноски съгласно списък и придружаващи документи /л. 249-251/, прави се възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.

            Заинтересованата страна Й.П.И. се явява лично в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата, по същество заявява искане за отхвърляне на оспорването.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.  

             След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            Жалбоподателят Х.Х.Т. и заинтересованата страна Й.П.И. се легитимират като собственици на процесния ПИ № 65927.70.74 по КК на гр. Севлиево, видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 18 от 25.01.2008 година. 

             Производството пред административния орган е започнало по подадено от Община Севлиево заявление до СГКК – гр. Габрово с вх. № 01-204445 от 10.05.2019 година /л. 39/. От приложените към заявлението материали по чл. 81, ал. 7 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 година за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, изготвени от правоспособно лице, се установява, че е направено искане за отстраняване на ЯФГ – нанасяне на улица, обслужваща имоти в местност ******. Според обяснителната записка при съвместяване на данните от КК и плана на новообразуваните имоти е установена контактна зона, конкретно за процесния имот е посочено, че се застъпва с ПИ № 65927.70.55, представляващ полски път, публична общинска собственост от КК на гр. Севлиево, за който са направени геодезически измервания.

            Съгласно Протокол № 62 от 07.06.2019 година комисия, назначена със заповед на Изпълнителния директор на АГКК, е приела представените материали за отстраняване на ЯФГ в контактната зона между поземлените имоти, възстановени по  реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и поземлени имоти по Плана на новообразуваните имоти за местност ******, община Севлиево, област Габрово, като е решила извадката от КК в частта контактна зона и списъкът на засегнатите имоти да бъдат изпратени на Министерство на земеделието, храните и горите за съгласуване и вземане на решения за обезщетяване на собственици по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ /л. 77-79/.

            С писмо изх. № РД-12-02-203-1 от 14.06.2019 година Областна дирекция „Земеделие“ – Габрово е съгласувала изпратените материали.

             След така развилото се административно производство, Началникът на СГКК – гр. Габрово издава процесната Заповед № 18-8821-26.08.2019 година, с която е одобрено изменението в КК и КР на гр. Севлиево, като са нанесени нови обекти в КК и КР и са променени границите на съществуващи обекти в КК и КР, като за процесния ПИ № 65927.70.74 е посочено, че преди промяната имотът е с площ от 4948 кв.м., а след промяната става с площ 4812 кв.м. Видно от таблицата за отстраняване на контактната зона, разликата между площта след отстраняване на контактната зона и площта от цифровия модел преди контактната зона е в размер на 136 кв.м., като е предвидено имотът да се преконфигурира по направеното геодезическо заснемане на полски път ПИ № 69527.70.55, а в таблицата за изчисляване размера на дължимото обезщетение е посочено, че на обезщетяване подлежи площ от 136 кв.м.

            Заповедта е съобщена на адресатите по реда на чл. 53б, ал. 7 от ЗКИР, конкретно на жалбоподателя това е станало на 30.08.2019 година /л. 203/ и по предприето в срок оспорване е образувано настоящото производство.

Съгласно чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти по чл. 51, ал. 1, т. 3 /изменение при установяване на ЯФГ/ се извършват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър, когато изменението засяга до 50 поземлени имота, от което следва, че процесната заповед е издадена от Началника на СГКК – Габрово при наличие на материална, териториална и времева компетентност.

ЗКИР като специален закон не регламентира изисквания към реквизитите, които следва да съдържа акт от вида на процесния, но приложение намира разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, според т. 4 от която административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, т.е. мотиви, които обуславят постановения от органа правен резултат в разпоредителната част на акта. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл. 53б, ал. 5, т. 1 във връзка с чл. 53б, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, а като фактическо основание може да се приеме единствено посочването, че заповедта е издадена по посоченото заявление от Община Севлиево, но липсва посочване на каквито и да било други факти, обосноваващи правното основание за изменение на КК и КР поради наличие на ЯФГ, което изменение се изразява в нанасяне на нов обект в КККР и промяна в границите и площта на други обекти. Непосочването на фактическите основания за издаването на административния акт е особено съществено формално и процесуално нарушение, препятстващо както защитата на негативно засегнатите от акта лица, така и извършването на съдебен контрол за законосъобразност на акта. Едва в първото по делото заседание процесуалният представител на ответната страна заявява, че е налице втората хипотеза на ЯФГ по легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, и се позовава на обяснителната записка към проекта, т.е. несъответствие в границите на съществуващите на местността /терена/ трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31.

Доколкото в съдебната теория и практика е прието, че е допустимо мотивите към административния акт да се съдържат в подготвителни по издаването на акта документи, съставени с оглед предстоящото издаване на административният акт, като в този случай изложените в тях мотиви се считат за такива и по издаването на административният акт, следва да се посочи, че, видно от Възлагателно писмо изх. № ДД-4-А-05.458 от 08.02.2019 година /л. 252/, констатирано е припокриване на имоти от селищна територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с имоти, възстановени по реда на чл. 14 от ЗСПЗЗ; застъпването засяга имоти от КВС, които следва да се коригират като се нанесе съществуващ път с идентификатор 65927.410.9507 – улица „****** – Вишните“ /идентификатор по КККР 65927.88.78/, така както съществува на място с действителните параметри на пътя. Посочено е, че улицата се явява единствен подход, разделящ урбанизираната и земеделската територии. Измежду засегнатите имоти е посочен процесният ПИ № 65927.70.74, както и част от полски път – 70.55. В Уведомление до адресатите на заповедта /л. 192-193/ също е посочено, че одобреното с процесната заповед изменение се състои в нанасяне на съществуващата на терена улица „****** – Вишните“, която осигурява достъп до имотите в североизточната част на плана на новообразуваните имоти  за кадастрални райони 541 и 410, местност ******. Видно от графичните материали, имотът на жалбоподателя не се засяга от промените в път с идентификатор 65927.410.9507 – улица „****** – Вишните“ /идентификатор по КККР 65927.88.78/, тъй като не граничи с него. Същото се отнася и за ПИ № 65927.70.55 от КК на гр. Севлиево, представляващ полски път, който макар да не граничи с горепосочената улица, а във възлагателното писмо да е посочен като имот, засегнат от изменението, в резултат на това изменение се нанася с увеличена ширина, засягайки имота на жалбоподателя и други имоти. Настоящият съдебен състав намира, че в случая липсва посочването на каквито и да било мотиви, че е констатирана ЯФГ по смисъла на предложение второ на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР по отношение на ПИ № 65927.70.55 от КК на гр. Севлиево, представляващ полски път, за да бъде обосоновано процесното изменение и посоченият път да попадне в обхвата на проекта, който съгласно чл. 53б, ал. 3 от ЗКИР включва всички поземлени имоти, засегнати от установената явна фактическа грешка.

Процесната заповед в оспорената ѝ част е издадена и при допуснато съществено процесуално нарушение. Административното производство по издаване на заповедта е протекло в нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК, според която разпоредба за започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организаци освен заявителя.  Доколкото с процесния акт безспорно се засягат правата на жалбоподателя, последният безспорно има качеството на заинтересовано лице, което е следвало да бъде уведомено за започнатото производство, каквито действия не са били предприети от страна на административния орган. По този начин жалбоподателят е бил лишен от гарантираното му от закона право му да участва в производството, да прави възражения и да иска събиране на доказателства, при които обстоятелства органът можеше да достигне до извод, различен от изложения в процесния акт.

Настоящият съдебен състав възприема за основателни и доводите на оспорващия за издаване на процесната заповед в оспорената й част в нарушение на материалния закон. Съгласно легалното определение за ЯФГ, дадено в § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, такава грешка в неурбанизирана територия е несъответствието в границите на съществуващите на местността /терена/ трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. Според основното и допълнително заключение на вещото лице /вкл. и дадените обяснения в о.с.з./, което не е оспорено от страните и се възприема от съда като обективно и компетентно изготвено /л. 239-243 и л. 276-279/ и останалите събрани по делото писмени доказателства, имотът на жалбоподателя, който е засегнат от процесното изменение, представлява земеделска земя, собствеността върху която е възстановена  по реда на ЗСПЗЗ с план за земеразделяне в нови граници. Имотът се застъпва с трасето на полски път представляващ ПИ с идентификатор 65927.70.55 от КК на гр. Севлиево, който попада в територията на Плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № 231 от 08.07.2014 година на Областен управител на област Габрово, като не е бил нанесен в този план, а самият план не е бил използван при изработване на проекта за отстраняване на ЯФГ. Полски път, представляващ ПИ с идентификатор 65927.70.55 от КК на гр. Севлиево, е бил предмет на картата на възстановената собственост, а впоследствие на КК на гр. Севлиево. В случая липсват каквито и да било данни несъответствието в границите на път с идентификатор 65927.70.55 от КК на гр. Севлиево въз основа на съпоставка между геодезически измервания и кой план и/или карта е установено, при положение че според вещото лице пътят е бил предмет на КВС, но е и на ПНИ, а в обяснителната записка към проекта за изменението се споменава единствено ПНИ, макар това да противоречи на твърдението на вещото лице, че ПНИ не е бил използван при изработване на проекта за отстраняване на ЯФГ. В случая прави впечатление и това, че не просто се променят границите на посочения по-горе полски път, а същият променя и своята площ от 1823 на 2026 кв.м., видно от процесната заповед, като особено съществено в случая е това, че в частта, граничеща с процесния имот, собственост на жалбоподателя, пътят се уширява от предвидените 3.5 метра на 5 метра, който факт се потвърждава както от вещото лице, така и от процесуалния представител на ответната страна в представената по делото писмена защита. Видно от обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание на 05.03.2020 година в частта на т. 2 от Приложение № 2 към допълнителното заключение /л. 279/, условно нареченият триъгълник, заключен между границата на пътя по данни от геодезическа снимка и червената линия, заснета от вещото лице, представлява участък, засипан от собственика на имота, за да си направи подход към имота и място, на което си спира автомобила. Посочените обстоятелства навеждат на извода за липса на ЯФГ по смисъла, твърдян от ответната страна. Липсват каквито и да било данни, че към момента на одобряване на КК и КР на гр. Севлиево Община Севлиево се е легитимирала като собственик на път с идентификатор 65927.70.55 с площ, посочена след изменението, както и със съответнита габарити – ширина от 5 метра в частта, граничеща с процесния имот. В случая става въпрос за изменение на трасето и габаритите на пътя, което категорично не може да бъде процедирано по реда за отстраняване на ЯФГ по реда на ЗКИР.

Според настоящия съдебен състав процесната заповед в оспорената ѝ част е издадена и в несъответствие с целта на закона.  С оглед установеното изменение в площта и габаритите на процесния полски път, по отношение на които не се установява, че са били такива към момента на одобряване на КККР на гр. Севлиево, и по този начин се извършва промяна в границите и площта на имота, собственост на жалбоподателя, който се засяга неблагоприятно, процесното изменение излиза извън предвидената от закона цел в чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР. Налице са индиции, че чрез предприетото изменение на КК с твърдение за ЯФГ, обуслявящо обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти съгласно чл. 53б, ал. 6 от ЗКИР, се избягва засягането на съществуваща масивна ограда, намираща се на юг от процесния полски път. Вещото лице в съдебно заседание на 27.01.2020 година сочи, че е възможно и такова разрешение на твърдяната от него контактна зона, при което изместването на трасето на пътя да се извърши на юг за сметка на имот с идентификатор, окончаващ на 168, който по твърдение на оспорващия /о.с.з. на 27.01.2020 година/ е общинска собственост.

По изложените съображения съдът намира, че Заповед № 18-8821-26.08.2019 година на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Габрово е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но в оспорената част по отношение на поземлен имот № 65927.70.74 е издадена при липса на фактически основания, при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, както и в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена в оспорената част.

При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК и своевременно направени искания от оспорващата страна, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия сумата от 910 /деветстотин/ лева разноски по делото - 10 /десет/ лева дължима и внесена държавна такса /л. 5/, 500 /петстотин/ лева депозит за вещо лице /л. 227 и л. 261/ и 400 /четиристотин/ лева договореното и платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие /л. 220/.

 

             Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

             Р Е Ш И:

 

             ОТМЕНЯ Заповед № 18-8821-26.08.2019 година на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Габрово по отношение на предвиденото изменение на поземлен имот № 65927.70.74.

ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър – София да заплати на Х.Х.Т. *** с ЕГН ********** сумата от 910 /деветстотин и десет/ лева разноски по делото.

 

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                 

                                                                               АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: