Р Е Ш Е Н И Е

№ 50

гр. Габрово, 31.03. 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Габрово в открито съдебно заседание от шести март, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА

и секретар: Радина Церовска, постави за разглеждане докладваното от председателя адм. д. № 354 на Административен съд Габрово по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /АСГ/ Жалба с вх. № СДА-01-1959 от 31.12.2019 г., подадена от Ц.Г.И. ***, с ЕГН: **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0341-000394 от 11.12.2019 г., с искане за нейната отмяна. 

С процесната Заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя И. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до заплащане на дължимата глоба. Фактическото основание за издаването на процесния ИАА е следното: На 11.12.2019 г., около 12.33 часа, в гр. ***, на кръстовището на ул. „***“, Ц.Г.И., като водач на МПС – лек автомобил ***, по данни на свидетелите ***и ***, управлява собствения си лек автомобил, без да е заплатил доброволно и в законово установения срок глоби по НП № 19-0456-000086 от 2019 г. на РУ Угърчин, влязло в сила на 19.10.2019 г. и НП № 19-1204-001906, както и фиш серия К, № 3122637, връчен на 2.11.2019 г.“. С огледна така изложеното административният орган е направил извода, че И. се явява водач, който управлява МПС с наложено наказание „глоба“ с наказателно постановление и/или електронен фиш, незаплатен в срока за доброволно заплащане, с което е нарушил чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.

Процесният ИАА е получен от адресата си на 11.12.2019 г., а жалбата против него е подадена на 16.12.2019 г. от същото лице, в законния 14-дневен срок. Като подадена от заинтересовано лице против подлежащ на съдебен контрол административен акт, жалбата се явява редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

В жалбата си против процесната Заповед И. сочи, че на 11.12.2019 г., около 11.44 часа, управлявал автомобил ***, бил спрян от полицай, понеже „коланът му би закопчан зад него“. Оспорената Заповед била издадена заради това, че жалбоподателят управлявал този автомобил без да е поставил предпазен колан, като И. намира, че тя е незаконосъобразна и недействителна. Жалбоподателят моли съдът да отмени както тази Заповед, така и цитирания в нея АУАН № ГА 106622 от 11.12.2019 г., издаден по същия повод. По отношение искането за отмяна на АУАН с Разпореждане № 14 от 7.01.2020 г. на съда същият е посочил, че то е недопустимо, т.к. актовете, с които се установяват административни нарушения, не подлежат на обжалване по съдебен ред, на такова оспорване подлежат единствено издадените въз основа на тях наказателни постановления /НП/, но настоящият съд не разглежда НП, издадено по повод на този акт, нито има правомощието даразгледа такава жалба като първа съдебна инстанция.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – полицейски инспектор при РУП – Севлиево, се представлява от юрисконсулт С., която оспорва жалбата.

Съдът, на основание чл. 168 от АПК, разгледа основателността на подадената жалба във връзка с всички основания, посочени в чл. 146 от същия кодекс.

От фактическа и правна страна се установява следното:

Процесната Заповед е издадена на основание чл. 171, т.1, б. „д“ от ЗДвП, според която разпоредба за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява такова с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба. Фактическото основание и описанието на мотивите за издаването на процесната Заповед съответстват на хипотезата на тази нормативна разпоредба.

Разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП предвижда принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, да се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В тази връзка ответната страната е приложила Заповед № 81213-1824 от 9.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която същият, на основание чл. 165 от ЗДвП, във вр. с чл. 33, т. 9 от ЗМВР определя службите за контрол по изпълнението на ЗДвП, сред които са Областните дирекции на МВР. Директорът на ОД на МВР – Габрово, като ръководител на такава служба, със своя Заповед № 264з-1455 от 2.08.2018 г., е оправомощил посочените в нея административни органи и служители да налагат ПАМ по ЗДвП, като мерките по чл. 171, т. 1 от закона могат да се налагат от посочените административни органи и длъжностни лица, сред които са и полицейските инспектори към РУ на ОД на МВР – Габрово, какъвто се явява авторът на обжалваната Заповед. С оглед така изложеното АСГ приема, че процесният ИАА е издаден от компетентен орган, в обхвата на предоставените му правомощия, поради което е действителен.

По отношение на установените и релевантни за случая факти съдът взе предвид и обсъди събраните в хода на делото доказателства в тяхната съвкупност.

Процесната Заповед е издадена за нарушение, установено с посочения в нея АУАН № GA 106622/11.12.2019  г., който, на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Този АУАН е приложен към преписката и съдът приема, че е редовно съставен, притежава всички реквизити, предвидени в ЗАНН и е съставян за същото нарушение, визирано в процесния ИАА. Актът е съставен в присъствие на сочения в него нарушител, но той е отказал да го подпише, като отказът му е оформен съгласно законовите изисквания – с подпис на свидетел, чиито три имена, адрес и ЕГН са вписани в Акта.

Към преписката е приложено писмено обяснение на *** от 16.12.2019 г., в което тя сочи, че на процесната дата е пътувала в автомобила на И. и при съставянето на АУАН и на процесната Заповед служители от РУ са я накарали да „се подпише“ под документите, без тя да е запозната със съдържанието им. Що се касае до подписа на това лице, положен върху процесната Заповед, то той отразява само датата на връчване на акта и това, че адресатът И. е отказал да се подпише като получател. Дори и твърденията на Петрова да отговарят на истината, то същите са без значение при преценка законосъобразността на ИАА, която няма връзка с начина и датата й на връчване. Последните касаят предимно срока за обжалване на акта, който, както АСГ е отразил по-горе, е спазен.  АУАН, цитиран в процесната Заповед, не е подписван от *** изобщо. Поради така изложеното тези обяснения нямат отношение към настоящия спор.

От приложената към преписката Справка картон на водача е видно, че от 1992 г. до момента Ц.И. е извършвал многократни нарушения на ЗДвП. Заповедта обаче е издадена заради незаплащането на глоби, наложени му с посочени в самата нея две НП и един ЕФ. Съдът е събрал доказателства за това, дали, по какъв начин и кога са наложени трите санкции, както и дали и кога така посочените актове са влезли в сила, тъй като именно тези обстоятелства имат отношение към случая.

В тази връзка по делото е приложено Наказателно постановление № 19-1204-001906 от 9.07.2019 г. на началник група към ОДМВР София, сектор Пътна полиция,  което за четири нарушения на ЗДвП на жалбоподателя са наложени четири административни санкции: глоби. С Наказателно постановление № 19-0456-000086 от 7.08.2019 г. на началник РУ към ОДМВР Ловеч, РУ – Угърчин за две нарушения на И. са наложени две санкции – отново глоби. Приложен е и ЕФ серия К, № 3122637 от 21.10.2019 г. на ОДМВР Велико Търново, с който за нарушение на ЗДвП е наложена глоба от 300.00 лв.

Съдът е изискал ответникът да представи доказателства за влизане в сила на тези актове. В тази връзка по делото са приложени: 1. Писмо от 5.02.2020 г. на началник сектор ПП при ОД МВР – София, в което е отразено, че НП № 19-1204-001906 от 9.07.2019 г. на началник група към ОДМВР София, сектор Пътна полиция, е влязло в сила на 19.10.2019 г. – преди издаването на процесната Заповед. 2. Съгласно писмо от 24.02.2020 г. НП № 19-0456-000086 от 7.08.2019 г. на началник РУ към ОДМВР Ловеч, РУ – Угърчин е влязло в сила също на 19.10.2019 г. 3. В писмо на директор ОДМВР Велико Търново от5.03.2020 г. е посочено, че ЕФ серия К, № 3122637 от 21.10.2019 г. на ОДМВР Велико Търново е връчен на 2.11.2019 г. и е влязъл в сила на 18.11.2019 г. – отново преди издаването на процесната Заповед. Жалбоподателят не оспорва тези факти, нито документите, с които те се удостоверяват. Въз основа на така изложеното съдът приема, че действително преди издаването на процесната Заповед на жалбоподателя И. са били наложени няколко административни санкции – глоби: четири по първото НП, две по второто и една по ЕФ. Жалбоподателят нито твърди, нито представя доказателства, че е заплатил същите. По тази причина и АСГ приема, че е налице посоченото в обжалвания ИАА основание за налагане на процесната ПАМ – управление на МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане. Материално правните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 1 б. "д" от ЗДвП чрез временно отнемане на свидетелството за правоуправление, са били налице към момента на издаване на оспорената заповед - установено е, че И. е управлявал МПС с наложени глоби по две наказателни постановления и един електронен фиш, които не са били заплатени в срока за доброволно заплащане. При наличието на тези предпоставки за административния орган възниква задължение за налагане на ПАМ по посочената разпоредба до заплащане на дължимите глоби, което е и сторено от административния орган. Тези факти са посочени и изложени в оспорената пред АСГ Заповед. Липсват допуснати нарушения на административно производствените правила, а заповедта е надлежно мотивирана. Неотносими към спора са наведените възражения за лично негативно отношение на проверяващите към жалбоподателя, тъй като то е, на първо място, недоказано, а на следващо – няма данни дори и да е било такова, това да е повлияло на производството, мотивировката и правните изводи на административния орган, както и на законосъобразността на процесния ИАА. На практика жалбоподателят не оспорва изложената в ИАА и установена фактическа обстановка, поради което и понеже тя е подкрепена от относими доказателства съдът я приема за установена по несъмнен начин. Чрез ПАМ в този случай се цели осигуряване на събирането на публични държавни вземания. В случай, че И. е смятал, че санкциите по тези НП и ЕФ са незаконосъобразни, то той е имал правото и възможността да ги оспори. След като не е направил това и те са влезли в сила, то той е следвало да заплати доброволно наложените с тях глоби. Законодателят ясно е предвидил при липса на такова поведение да се отнеме временно СУМПС на водач на МПС до реализирането на прекратително условие – заплащане на дължимите санкции. Когато И. заплати наложените му с влезли в сила НП и ЕФ глоби, то и СУМПС следва да му бъде върнато.

В заключение АСГ намира, че Заповедта съдържа всички необходими реквизити, предвидени по АПК, във вр. с приложимата разпоредба от ЗДвП. Посочени са датата, час и място, на които е установено, че процесният автомобил е бил управляван от лице, което има наложени с влезли в сила актове глоби, които не са заплатени. В производството по оспорване на административния акт се проверява дали изложените в него факти и обстоятелства изпълняват изискванията на приложимата правна норма и съответстват ли на посоченото правно основание. В случая процесният ИАА съдържа такава фактология, която е достатъчна, за да се съпостави тя с хипотезата на приложимата и посочена като такава разпоредба, послужила за нормативно основание за издаване на акта.

В резултат на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че процесната Заповед е действителна и законосъобразна, поради което подадената против нея жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.

В проведено поделото открито съдебно заседание и преди обявяване на делото за решаване процесуалният представител на ответната страна претендира за заплащане на разноски, съставляващи юрисконсултско обезщетение. Същите са дължими от жалбоподателя, с оглед изхода на правния спор, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, като с оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира за справедливо присъждането на такова възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лв.

 

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, във вр. с ал. 1, чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд Габрово

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с вх. № СДА-01-1959 от 31.12.2019 г., подадена от Ц.Г.И. ***, ЕГН: **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0341-000394 от 11.12.2019 г., с която на жалбоподателя се налага ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до заплащане на дължимите глоби, наложени с НП № 19-1204-001906 от 9.07.2019 г. на началник група към ОДМВР София, сектор Пътна полиция; НП № 19-0456-000086 от 7.08.2019 г. на началник РУ към ОДМВР Ловеч, РУ – Угърчин и ЕФ серия К, № 3122637 от 21.10.2019 г. на ОДМВР Велико Търново, като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на същото лице против Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 106622 от 11.12.2019 г. на младши автоконтрольор при ОД на МВР Габрово, РУ Севлиево, като недопустима, подадена против неподлежащ на обжалване акт.

ОСЪЖДА Ц.Г.И. ***, ЕГН: ********** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово деловодни разноски на стойност 100.00 /сто/ лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

           

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

 

Препис от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.

 

 

 

                                                                                    СЪДИЯ:

ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА