Р Е Ш Е Н И Е

№ 43

гр. Габрово, 27.03. 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Габрово в открито съдебно заседание от двадесет и осми февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА

и секретар: Радина Церовска, постави за разглеждане докладваното от председателя адм. д. № 270 на Административен съд Габрово по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /АСГ/ Жалба с вх. № СДА-01-1508 от 10.10.2019 г., подадена от А.А.А. ***, с ЕГН: **********, против Заповед за прилагане на административна мярка № 19-0341-000294 от 24.09.2019 г., с искане за нейната отмяна. 

С процесната Заповед на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателката А. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - прекратяване на регистрацията на МПС – лек автомобил мерцедес, с рег. № ЕВ 6614 ВК, за срок от 6 месеца затова, че същата, в качеството си на собственик на този автомобил, е допуснала той да бъде управляван от лице, което е лишено от това право по административен ред. Автомобилът е бил управляван на 16.09.2019 г. от Мирослав Валентинов Асенов, ЕГН: **********, който е бил лишен от право на управление на МПС със ЗППАМ № 18-0341-000246 от 2018 г. по реда на чл. 171, т.1, б. “б“ от ЗДвП.

Процесният ИАА е получен от адресата си на 25.09.2019 г., а жалбата против него е подадена на 3.10.2019 г. от същото лице, в законния 14-дневен срок. Като подадена от заинтересовано лице против подлежащ на съдебен контрол административен акт, жалбата се явява редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

В жалбата си против процесната Заповед А. оспорва приетата за установена от административния орган фактическа обстановка. Сочи, че на процесната дата – 16.09.2020 г., единствено тя е управлявала посочения лек автомобил и не го е предоставяла на друг. Ключовете за него са били само у нея. Освен оспорване на отразените факти, тя изтъква и съображения за нарушение на материалния и процесуалния закон: Заповедта е немотивирана, не съдържа аргументирани изводи по отношение на това защо се приема, че именно Асенов е управлявал процесното МПС, защо се приема, че го е управлявал след като е бил лишен от такова право по административен ред. Не е посочено и конкретно място на нарушението– населено място, път, улица, на което Асенов е управлявал посочения автомобил. Оспорват се и правомощията на автора, издал процесната Заповед, да издава актове от този вид.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с адв. Б. *** и поддържа депозираната жалба.

Ответникът – началник група към ОД на МВР Габрово, РУ – Севлиево, се представлява от юрисконсулт С., която оспорва жалбата.

Съдът, на основание чл. 168 от АПК, разгледа основателността на подадената жалба във връзка с всички основания, посочени в чл. 146 от същия кодекс.

От фактическа и правна страна се установява следното:

Процесната Заповед е издадена на основание чл. 171, т.2А, б. „а“ от ЗДвП, според която разпоредба за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства– за срок от 6 месеца до една година. В случая очевидно се има предвид последната хипотеза – управление на МПС не от собственика, а от друго лице, което няма такова право.

Разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП предвижда принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, ,  да се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В тази връзка съдът е изискал от ответната страна доказателства за наличието на правомощия за издаване на процесната Заповед, в резултат на което страната е приложила Заповед № 81213-1824 от 9.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която същият, на основание чл. 165 от ЗДвП, във вр. с чл. 33, т. 9 от ЗМВР определя службите за контрол по изпълнението на ЗДвП, сред които са Областните дирекции на МВР. Директорът на ОД на МВР – Габрово, като ръководител на такава служба, със своя Заповед № 264з-1455 от 2.08.2018 г., е оправомощил посочените в нея административни органи и служители да налагат ПАМ по ЗДвП, като мерките по чл. 171, т. 2а от закона могат да се налагат от „началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР“, „началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР – Габрово със звена „Пътен контрол“ – на за нарушения на ЗДвП, извършени на територията на съответното РУ“. Процесната Заповед е издадена от „началник група“ към ОДМВР – Габрово, РУ – Севлиево Христо Стефанов Чопов. От Удостоверение от служба „Човешки ресурси“ на ОДМВР – Габрово /л. 26/ е видно, че Чопов към 24.09.2019 г. е изпълнявал длъжността „началник група на сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Севлиево, което не е оспорено от жалбоподателя като факт, нито е оспорен така посоченият удостоверителен документ. С оглед така изложеното АСГ приема, че процесният ИАА е издаден от компетентен орган, в обхвата на предоставените му правомощия, поради което е действителен.

По отношение на установените и релевантни за случая факти съдът взе предвид и обсъди събраните в хода на делото доказателства в тяхната съвкупност.

По делото е приложен АУАН от 17.09.2019 г., съставен против Мирослав Валентинов Асенов за това, че на процесната дата – 16.09.2019 г., в с. Сенник, на изхода за гр. Севлиево, посока с. Градница, при ясно подаден сигнал със стоп палка не спира на указаното място. Същият е управлявал л. а. ЕВ 6614 ВК, собственост на А.А.А.. Актът не е подписан от адресата, оформена е бележка за отказ с посочен свидетел на същия, дата и подпис на този свидетел.

На 28.07.2018 г. на Асенов е издадена Заповед № 18-0341-000246 за това, че на 28.07.2018 г. е управлявал лек автомобил на друго лице, без да носи у себе си СУМПС и контролен талон към него, както и затова, че управлява МПС след употреба на алкохол- 1,02 ‰, като на основание чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП му е отнето временно СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на адресата на 15.11.2018 г., както е отразено в разписката към нея и това не е оспорено.

На 8.08.2018 г. против Асенов е издадено НП № 18-0341-000554 за това, че на 28.07.2018 г. същият управлява автомобил, собственост на друго посочено в постановлението лице, след употреба на алкохол, като след направена проверка за това уредът е отчел 1,02 ‰. Освен това водачът не е носил у себе си СУМПС и контролен талон. За така извършените нарушения освен наложените глоби той е бил и лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. НП е връчено на адресата си на 17.09.2019 г., видно от приложената към него разписка.

По делото е приложена Справка от 28.10.2019 г. на младши полицейски инспектор Иванов до началник РУ – Севлиево, неоспорена от страните и приета като доказателство, относно получена преписка рег. № 341з-12784 от 17.09.2019 г. за управление на МПС от неправоспособен водач. В нея е посочено, че на 16.09.2019 г. Иванов и колегата му – Цветомир Цонков, работели по безопасността на движението в с. Сенник, общ. Севлиево. В 16.45 ч. по улицата, в посока с. Градница се движел лек автомобил мерцедес ЕВ 6641 ВК, сив на цвят. Цонев подал сигнал за спиране със стоп-палка и автомобилът първоначално намалил скоростта си, а след това рязко ускорил и продължил движението си в посока с. Градница. Когато автомобилът преминал край служителите на РУП, те ясно различили, че водачът в автомобила е именно Мирослав Валентинов Асенов от с. Дамяново. При извършената проверка в системата на МВР се установило, че автомобилът е собственост на А.А.А. от същото населено място. На следващия ден около 10.15 ч. проверяващите установили, че Мирослав Асенов бил в дома си, но при проведен с него разговор той отрекъл, че е управлявал МПС на посочените дата, час и място. Не дал информация къде се е намирал в същото време. Отказал да предаде регистрационните табели на автомобила и СУМПС - част втора, с което създал и затруднения в работата на полицейските органи. По тази причина се наложило да го задържат в РУ Севлиево, където му бил съставен горепосочения АУАН от същата дата. От направената проверка в информационните масиви на РУ Севлиево се установява, че водачът Асенов е с отнето СУМПС на основание ЗППАМ от 28.07.2018 г., връчена на 15.11.2018 г. и към момента на проверката и на управлението на МПС наложеното му наказание все още не е било изтекло. Преписката е предложено да се изпрати в Районна прокуратура Севлиево с мнение за образуване на ДП на основание чл. 343, ал. 1 от НК.

Както бе посочено по-горе, тъй като процесната справка, явяваща се официален свидетелстващ документ, не е оспорена от жалбоподателя, съдът приема за реализирани фактите, описани в нея. Те се потвърждават и от събраните в хода на процеса свидетелски показания. Свидетелят Цонев, посочен в справката като втория служител, присъствал на  проверката и съставил АУАН на следващия ден – 17.09.2019 г., сочи, че той познава лично Мирослав Асенов, поради което го и разпознал при опита да му бъде направена проверка. На 16.09.2019 г. той и колегата му Иванов работели в с. Сенник. Били спрели за проверка друг автомобил, като Иванов взимал през това време отношение при проверката на неговия водач. Свидетелят видял, че от гр. Севлиево се движел л. а. мерцедес с № ЕВ 6614 ВК. Служителят му подал ясен сигнал със стоп-палка да спре и му посочил място за спиране. Водачът намалил и минал покрай свидетеля. В този момент Цонев видял, че шофира именно Асенов, когото познавал. Шофьорът го подминал, намалил, спрял на около 20 м по-надолу, след което подал пълна газ в посока паметника на Дан Колов за с. Градница и не позволил да се осъществи проверка. След като колегата му Иванов приключил с проверката, уведомил дежурната част, че се опитали да спрат автомобил, но водачът не се подчинил и не изпълнил указанията. Нямало как на момента да го последват, поради това се прибрали в управлението и изготвили докладна записка. На следващия ден го потърсили на адреса, на който живеел и го довели в РУ, където му съставили АУАН. Асенов отричал, твърдял, че не той е карал автомобила, а жена му А. /жалбоподателката/. Свидетелят Цонев разяснява, че познава Мирослав Асенов, тъй като лично го е санкционирал не веднъж, взимал му е „книжката“. По тази причина не е имал проблем да го разпознае, когато опитал да го спре на пътя. Автомобилът минал покрай него на по-малко от 2 метра, когато служителят опитал да го спре, пресичайки платното, за да стигне до автомобила. По служебен път изискали и записи от камерите, на които се виждал автомобилът и цялата ситуация от процесната дата и час.

Съдът е изискал записите от камерите и установява, че на тях се вижда, че действително двама служители на ПП са се намирали на улица в населено място със служебния си автомобил. Записите са предоставени от РУ – Полиция и от Община Севлиево, като двата записа са идентични. На тях се вижда, че процесният автомобил с посочения номер, се движи по улицата. Единият от полицаите се запътва към средата на платното, достига близо до осовата линия, намирайки се откъм страната на шофьара, подава знак с полицейската си палка на водача на автомобила да спре. Водачът намалява скоростта си на движение, подминава служителя, след което подава газ и продължава, като се изнася с висока скорост. На записите лицето на водача не се вижда, но автомобила е ясно разпознаваем и това е процесният автомобил. Свидетелските показания на Цонев съответстват както на този запис, така и на съдържанието на горецитираната Справка. В ден, като процесния – летен ден, чисто, ясно време, за свидетеля не е било трудно да установи лицето, управлявало процесното МПС, тъй като от неговото положение в средата на платното до автомобила, преминаващ покрай него, разстоянието е не повече от метър. Самият проверяващ се намира точно откъм страната на водача на автомобила. Съдът не приема възможността при тези обстоятелства проверяващият да сбърка водача Мирослав с жалбоподателката А. /която твърди в жалбата си, че тя е управлявала процесното МПС/, още повече, че двамата са от различен пол и едва ли могат да бъдат объркани един с друг при наличието на добра видимост, ниската скорост на колата и т толкова близко разстояние.

По делото е разпитан като свидетел и Мирослав Асенов, за когото се твърди, че е управлявал процесния лек автомобил. Той заявява, че е получил заповедта за налагане на ПАМ, на която той е адресат, на 10.11.2018. и не я е обжалвал. Следователно тя е влязла в сила на 25.11.2018 г. Ако се вземе предвид датата на връчване, отразена в разписката към заповедта – 15.11.2018 г., то същата следва да се счита за влязла в сила на  30.11.2018 г. С тази заповед СУМПС на Асенов е отнето „до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Или при липса на влязло в сила НП или липса на постановяване на неговата отмяна действа мярката по тази Заповед, като срокът й към 16.09.2019 г. не е изтекъл. АСГ в настоящото производство не може да обсъжда допустимостта и законосъобразността на този ИАА и на наложената с него мярка, следва да отчете обаче последиците, които са породени от нея. От приложената по делото и неоспорена от страните справка е видно, че за нарушенията, посочени в тази Заповед, е издадено НП от 8.08.2018 г., което е влязло в сила и с което Асенов е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Това НП /л.27/ е връчено на адресата на 17.09.2019 г. Към процесната дата – 16.09.2019 г., е действала наложената на Асенов мярка със Заповедта за налагане на ПАМ от 28.07.2018 г., т. к. до 16.09.2019 г. не е бил решен все още въпросът с административно-наказателната отговорност на Асенов, нито са били изтекли 18-те месеца, за които максимално е било отнето негово СУМПС.

Съдът, преценявайки показанията на този свидетел, взе предвид това, че той живее на семейни начала с жалбоподателката повече от 10 години, поради което, както и поради факта, че с признанието, че е управлявал посочения лек автомобил на процесната дата в период, в който е бил с отнето СУМПС, би навредил на самия себе си. Затова и не дава вяра на тези показания. Освен това нелогично звучи обяснението му, че не е запознат, че жената, с която живее повече от 10 години, притежава въпросният автомобил. След като тя „няма книжка“, според показанията на Асенов, и не кара кола, не е ясно как е управлявала автомобила на процесната дата, както сама пък сочи в жалбата си. 

С оглед гореизложеното АСГ приема, че на 16.09.2019 г. Мирослав Асенов действително е управлявал посочения процесен автомобил, собственост на жалбоподателката, видно от приложеното удостоверение – „данни за регистрацията на МПС“ /л. 40/. Същият към процесната дата е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред, като свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП – предпоставка за налагане на процесната мярка.

Изрично в чл. 171, т. 2а ЗДвП в редакцията, в сила от 24.09.2019 г., когато е издадена процесната Заповед, е посочено, че принудителната административна мярка се налага на собственик на автомобил, който е предоставен на водач, който не притежава свидетелство за управление. В случая са налице предпоставките за реализирането на тази разпоредба. ПАМ е наложена на собственика на автомобила. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от акта, с който се установява административно нарушение и се налага административно наказание. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. По отношение правната същност на процесната принудителна административна мярка следва да се има предвид, че тя не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а да се постигне правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това въздействие върху субекта, е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения. За разлика от административно-наказателното и наказателното право, тук вината не е компонент от хипотезата на правната норма и предпоставка за нейната реализация. Затова и наличието на знание у собственика не се изисква. Той, като собственик, носи обективна и безвиновна отговорност за това, че е допуснал употребата на собственото му МПС в разрез със законовите правила и изисквания, с поведението си е предоставил възможност това да се случи. Адресат на такава мярка може да е и юридическо лице, което няма начин да реализира виновно поведение, поради своята юридическа специфика, но, въпреки това, при наличието на съответните нормативни предпоставки, на него също може и следва да се наложи такава мярка.

Заповедта съдържа всички необходими реквизити, предвидени по АПК, във вр. с приложимата разпоредба от ЗДвП. Посочена е датата, на която е установено, че процесният автомобил е бил управляван от лице, което няма право на това, посочено е и лицето с индивидуализиращите го белези. Фактическите основания, съгласно безспорната съдебна практика, може да се съдържа и в преписката по издаването на акта – съставения АУАН, Справката на мл. ПИ Иванов, Заповедта за прилагане на ПАМ от 28.07.2018 г. с адресат – Мирослав Асенов. В производството по оспорване на административния акт се проверява дали изложените в него факти и обстоятелства изпълняват изискванията на приложимата правна норма и съответстват ли на посоченото правно основание. В случая процесният ИАА съдържа такава фактология, която е достатъчна, за да се съпостави тя с хипотезата на приложимата и посочена като такава правна норма, послужила за нормативно основание за издаване на акта. Където и да е шофирало лицето, СУМПС на което е било отнето по съответния ред, налице е предпоставка за прилагането на процесната мярка на собственика на автомобила.

В резултат на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че процесната Заповед е действителна и законосъобразна, поради което подадената против нея жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.

 

 

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд Габрово

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с вх. № СДА-01-1508 от 10.10.2019 г., подадена от А.А.А. ***, ЕГН: **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0341-000294 от 24.09.2019 г., с която на жалбоподателката се налага ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС – лек автомобил мерцедес, рег. № ЕВ 6614 ВК за срок от 6 месеца, като неоснователна.

           

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

 

Препис от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.

 

 

 

                                                                                    СЪДИЯ:

ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА