Р Е Ш Е Н И Е

№ 48

гр. Габрово,8.05. 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Габрово в открито съдебно заседание от шести март, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА

и секретар: Радина Церовска, постави за разглеждане докладваното от председателя адм. д. № 6 на Административен съд Габрово по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /АСГ/ Жалба с вх. № СДА-01-80 от  15.01.2020 г., подадена от М.И.С., против Заповед 8121К – 14274 от 6.12.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с искане за нейната отмяна. 

Обжалваната Заповед е издадена на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, като с нея на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и се прекратява служебното правоотношение с него, в качеството му на държавен служител в Областна дирекция на МВР - Габрово.

Процесният акт е издаден на 6.12.2019 г. Заверено копие от него адресатът е получил на 9.12.2019 г., а жалбата е подадена на 23.12.2019 г., чрез административния орган – неин автор. Като подадена от заинтересовано лице против подлежащ на съдебен контрол административен акт и в законния срок, жалбата се явява редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ в последната й редакция, в сила от 1.01.2019 г., приложима към случая, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, като обжалването не спира изпълнението. На основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР служебното правоотношение се прекратява с налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“, като на основание чл. 227 от същия закон заповед за прекратяване на служебното правоотношение се издава от съответния орган по чл. 158 или 159 – министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството. Разпоредбата на чл. 231 предвижда, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение може да се обжалва по реда на АПК, като обжалването не спира изпълнението.

С процесната Заповед едновременно се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, за което изрично е предвидено, че се обжалва пред административните съдилища, и се прекратява служебното правоотношение, за което се прилагат правилата за родова и местна подсъдност по АПК. В приложима разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2, предл. първо АПК е предвидено, че на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. С решение № 8/23.04.2018 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 г. е дадено тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, с което е прието, че разпоредбата на чл. 125, ал. 2, пр. първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерски съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. В мотивите на решението е посочено, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, като тези актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. Заповедите, които министърът на вътрешните работи издава в качеството му на орган по назначаването, нямат характер на актове, постановени при упражняване на конституционните правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Поради това следва да се приеме, че и в частта по отношение прекратяване на служебното правоотношение спорът не е подсъден на Върховния административен съд като първа инстанция и следва да се разгледа от АСГ, като родово компетентен съд.

Индивидуалният административен акт /ИАА/ е издаден за две дисциплинарни нарушения от следния вид и извършени при следната фактическа обстановка, описана в него по следния начин:  

Дисциплинарното производството е образувано със Заповед на министъра на вътрешните работи от 31.07.2018 г., като проверяваните данни са свързани с това, че С. е привлечен като обвиняем по досъдебно производство /ДП/ № 31 от 2018 г. по описа на Специализирана прокуратура /СП/ за това, че от началото на месец януари 2016 г. до 20.07.2018 г., на територията в страната и в чужбина е участвал в организирана престъпна група /ОПГ/, с цел да извърши престъпления по чл. 308, ал. 3, във вр. с ал. 2 от НК, по чл. 345а, ал. 1 от НК и по чл. 206, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК. Със същата Заповед С. е отстранен временно от длъжност поради това, че му е била наложена мярка „задържане под стража“,като е разпоредено изземване на служебната му карта, личния му знак и служебното му оръжие, до отпадане на основанията за отстраняване. Предвидено е при отпадане на това основание за отстраняване по чл. 214, ал. 3 от ЗМВР служителят да се отстрани на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от същия нормативен акт – поради образуване на дисциплинарно производство по чл. 207 и поради това, че служебното положение на служителя би затруднило разкриването на обективната истина.

Деянията, за които е наказан жалбоподателят, са следните:

1. Дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения“ и „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ: злоупотреба с власт или доверие, поради нарушение на вменените му с длъжностна характеристика задължения да организира, ръководи и контролира изпълнението на задачите на групата, свързани с регистрацията на ПС, издаването на СУМПС, да организира и контролира изпълнението на задачите на групата по контрола на издаването на документи за управление на МПС, което е довело до регистрирането на инкриминирано МПС – Тойота Ланд Круизер, без правно основание, което деяние, в условията на идеална съвкупност, представлява и дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – неспазване правилата на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР /т.19, 24, 25, 42 и 45/, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР– деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.

2. Извършено от служителя дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР /неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР– т. 15, 16, 19 и 20/, а именно – държане на боеприпаси за огнестрелно оръжие /бойни патрони/, без да има разрешение за това, което е съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

В жалбата си против процесната Заповед С. изтъква следните съображения:

Същият е служител в системата на МВР от 10.05.1991 г., като до момента на санкционирането си е изпълнявал стриктно служебните си задължения и е бил награждаван за това.

Жалбоподателят потвърждава, че действително на 21.07.2018 г. му е повдигнато обвинение от СпП София по ДП № 31/2018 г. за участието му в ОПГ – престъпление по чл. 231 от НК, но в това постановление не се коментират фактическите обстоятелства, изложени подробно в Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, вкл. и по отношение автомобил „***. В заповедта подробно е коментиран именно този автомобил, за който С. нямал представа. Цитирани са справки, които обаче не почиват на конкретни доказателства. Не са назначавани технически експертизи, не е водено наказателно производство със събиране на доказателства за неговата вина или невиновност. За такъв автомобил жалбоподателят твърди, че разбира едва по време на дисциплинарното производство. До момента на подаването на жалбата, на С. не са били предявени материалите по ДП 31/2008 г. и ако такъв автомобил е бил коментиран в тях, то той до този момент не е наясно с това и не би могъл да организира защитата си спрямо това обвинение.

По второто обвинение е цитирано сл. д. № 51/2018 г. по описа на ОслО – Ловеч, по което на С. е повдигнато обвинение по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК затова, че държи боеприпаси за огнестрелно оръжие – 37 броя патрони, калибър 9Х19 мм, без наличието на разрешително. Преди издаването на процесната Заповед прокурор от РП Ловеч, водил досъдебното производство, с Постановление от 27.11.2019 г., известно на административно-наказващия орган, е прекратил наказателното производство по същото дело.

Освен това в Заповедта не се обсъжда факта, че на 2.04.2019 г. жалбоподателят сам е депозирал в деловодството на ОД на МВР – Габрово молба, с която е пожелал прекратяване на служебното му правоотношение, като до момента той няма отговор на нея.

Дисциплинарно наказващият орган е иззел правомощията на орган на съдебната власт, като се е произнесъл и е наложил наказание за деяния, които не са доказани и за които не е повдигано обвинение.

По тези съображения се моли за отмяна на процесната Заповед изцяло, по отношение и на двата й диспозитива – налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в нея основание, както и да бъде възстановен на длъжност в системата на МВР, съответстваща на образованието и квалификацията му.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Б.П., като поддържа подадената жалба.

Ответникът – МВР - София, се представлява от началник отдел „Правно-нормативна дейност“ при МВР с юридическо образование - Бориана Бойкова Пиперкова, която оспорва жалбата.

Съдът, на основание чл. 168 от АПК, разгледа основателността на подадената жалба във връзка с всички основания, посочени в чл. 146 от същия кодекс.

От фактическа и правна страна се установява следното:

Конкретните мотиви, въз основа на които дисциплинарно наказващият орган е издал процесната Заповед, са следните:          

1. Със Заповед от 30.06.2015 г. на директора на ОД на МВР-Габрово на жалбоподателя С. е възложено да разписва свидетелства за регистрация на ППС и да извършва контрол по попълването им със задължителни данни. В качеството си на началник група той отговаря пряко за дейността на служителите й, извършва проверки в национални и международни информационни фондове за издирване на регистрационни номера, идентификационни номера на рама и двигател, бланкови и серийни електронни номера на регистрационните документи, както и на извършвани в тях поправки, като при установени нередности докладва по съответния ред. Свидетелството за регистрация на МПС се подписва от него след проверка на данните, отпечатани в него и сравняването им с данните от представените документи. По тази причина той носи отговорност за точно и коректно въвеждане на данните в системата, отпечатването на свидетелството за регистрация и комплектоването на преписката.

На 20.07.2018 г. в гр. Габрово М.С. е допуснал да бъде регистрирано инкриминирано МПС – автомобил ***, идентифицирано с посочени номер на рама, двигател и рег. номер, на името на К. С. А.. Номерът на рамата не е бил оригинален за този автомобил, първоначалният е бил различен, но е бил заличен по механичен начин и на същото място е нанесен новият. По същия начин е било процедирано и с номера на двигателя. Съществуващите номера на рама и двигател съответстват на тези на друг автомобил. За регистрацията  на посоченото МПС в сектор ПП при ОДМВР - Габрово е представена, съответно – приета, неистинска бланка с липсващи защитни елементи и имитирани такива. Регистрацията е извършена под прекия контролна служителя С., което се установява от Протокол за преглед за техническа изправност на ППС за първоначална регистрация на автомобила, където С. е посочен като председател на комисията.

В деня преди регистрацията същият е поддържал комуникация с *** /лицето, което е участвало в организацията по извършването на регистрацията му/, като в телефонен разговор му давал съвети, разяснения и отстранявал спънки относсно това, по какъв начин автомобилът може да се регистрира безпроблемно. След регистрацията и получаването на регистрационните номера, С. е продължил да поддържа връзка с Няголов по този повод.

Старши инспектор М.С. е служителят, който е следвало да провери цялата преписка по регистрацията на МПС и полагайки подписа си върху свидетелството за регистрация, той удостоверява коректното въвеждане на данните в него и в системата за регистрация на МПС, като носи отговорност за действията си. Той е създал възможност за облагодетелстване на ***, улеснявайки го да организира регистрацията на инкриминирания автомобил, както и на ***– лицето, на чието име е регистрирано това МПС, като облагата е регистрация на автомобила, който не отговаря на условията и не може да бъде регистриран на територията на Република България.

От заключението на изготвена експертна справка от 13.11.2019 г. е видно, че именно С. е изпълнител на подписа в долната част на свидетелството за регистрация на процесния автомобил. С подписа си той е удостоверил неверни данни, послужили за регистрация на автомобила, без да е извършил проверка в пълен обем, като е допуснал към преписката да бъдат приложени неистински документи за собственост на МПС. Не е спазил реда за регистрация на МПС, утвърден от директора на ОДМВР – Габрово

По тези причини жалбоподателят е задържан със Заповед за задържане от 20.07.2018 г. въз основа на постъпили достатъчно данни за извършване на престъпление. По случая е образувано ДП № 31/2018 г. по описа на СпП – СлО, пр. пр. № 319/2018 г. по описа са СпП. При разследването в автомобила на майката на жалбоподателя са открити и иззети 3 320.00 лв. с идентичност с една от следите с дактилоскопните отпечатъци на ***. Деянието се изразява в допускане да бъде регистрирано инкриминираното МПС с цел лична облага и облага на трети лица.

С това си поведение С. е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2, т. 4 от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения“, във вр. с т. втора от типовата си длъжностна характеристика за длъжност „началник група „Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна дейност“ в сектор Пътна полиция към отдел Охранителна полиция при ОДМВР от 11.11.2015 г. Не е спазил и моралните норми от Етичния кодекс /ЕК/ за поведение на държавните служители в МВР, в т. 19, 24, 25, 42 и 45 от него, изискваща държавният служител да пази доброто име на институцията, която представлява, тъй като действията му са станали известни на обществото и са допринесли за увреждане името на същата институция, както и на останали служби, осъществяващи аналогични функции. Извършил е грубо нарушение на нормативно определения ред за регистриране на ППС с цел регистрация на автомобил – предмет на престъпна дейност; действията му са извършени от позицията на ръководен служител, разполагащ с правомощия да осъществи контрол по регистрацията на ППС и като такъв е разчитал, че за неправомерните му действия няма да му бъде търсена отговорност; възползвал се е от предоставените му правомощия и служебното си положение, полагайки подписа си върху свидетелството за регистрация на автомобила с цел облагодетелстване на горепосочените трети лица; от намерените в автомобила на майка му пари с отпечатъци се прави извода, че са създадени условия за търсене на насрещни услуги във връзка с така описаната дейност.

Поведението на служителя е станало известно на обществеността посредством публикации в посочени в процесната Заповед медии. Уронен е престижът на МВР. Създадено е впечатление, че ръководни полицейски органи и служители не спазват функциите си по възпрепятстване на противозаконни прояви, а сами участват в тях. По този начин се нарушава доверието в органите на МВР и се компрометира сигурността на издаваните официални документи

 2. На 20.07.2018 г. в с. ***, общ. Габрово, в къща с посочен идентификатор, жалбоподателят е държал боеприпаси за огнестрелно оръжие – 32 броя бойни патрони, калибър 9 х 19 мм по посочени марки, без да има разрешение за това по чл. 56, ал. 1, във вр. с чл. 50, ал. 1 от ЗОБВВПИ. По случая е водено следствено дело № 51/2018 г. по описа на ОСлО – ОП Ловеч. С това си поведение е нарушил моралните норми, регламентирани в ЕК, утвърден със Заповед № 8121з-348 от 25.07.2014 г. на министъра на МВР и по-специално т. 15, 16, 19, 20 – държане на боеприпаси за огнестрелно оръжие без надлежно разрешително; с това е допуснал да произтекат тежки и вредни последици за живота и здравето на хората; създал е предпоставка за уронване престижа на службата, създал е впечатление, че служителите на МВР по силата на служебното си положение позволяват да не се спазват нормативно определените правила и ред за придобиване и съхранение на оръжие и боеприпаси; грубо е нарушил и конкретните правила за притежание на такива, което е лош пример за останалите граждани, като създава у тях впечатление, че това е допустимо, може да се извършва от всички и не е обществено опасно. Поведението на С. е станало известно на широк кръг лица, вкл. и извън системата на МВР и с него е уронен престижът на службата. Доказателствата навеждат на извод за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от същия закон – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.

В Заповедта е описано подробно през какви етапи е преминала процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, какви доказателства са събрани и какви междинни актове са били издадени, както и всички документи и доказателства, на които се позовава дисциплинарно наказващият орган. На жалбоподателя е предоставена възможност да участва в производството. Извършена е цялостна преценка на поведението му като служител, като е взета предвид кадрова справка от 2.10.2019 г.

Така мотивиран и на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено процесното дисциплинарно наказание за двете нарушения – за първото по чл. 194, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4чл. 203, ал. 1, т. 7, т. 13, пр. второ от ЗМВР; за второто нарушение – чл. 194, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

Процесната Заповед е издадена от министъра на вътрешните работи, поради което и на основание изложеното по-горе съдът намира, че е издадена от компетентен орган в изпълнение на правомощията, предоставени му със закон, съгласно чл. 204, т. 1 от ЗМВР.

Дали за така описаните нарушения на служебната дисциплина се търси или не наказателна или друг тип отговорност в случая е без значение, тъй като дисциплинарната отговорност може да се кумулира с останалите три основни вида /гражданска, административно-наказателна и наказателна/. Също така установяването на дисциплинарно нарушение не е обвързано с решение на друг орган, вкл. такъв от структурата на съдебната система, като такова едно решение не е предпоставка за нейното пораждане, установяване и реализация. За да се носи дисциплинарна отговорност е нужно да се установи нарушение на трудовата дисциплина – на задълженията на служителя, свързани с изпълнението на трудовите му, респективно служебни, функции. Въпросът е и изрично уреден с разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР – „Държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност.“.

Също така следва да се отбележи, че дори и да не се установи наличие на престъпление или на административно нарушение в съответните производства по повод същото поведение на служителя, то това пък не е основание да отпадне дисциплинарната отговорност. Такава следва да се носи винаги, когато се установи наличието на нарушение на трудовата /служебната/ дисциплина, извършено виновно, вкл. по непредпазливост. С. не е уволнен дисциплинарно за това, че е извършил престъпление, респективно административно нарушение, а за точно описани в заповедта нарушения на служебната дисциплина. В тази връзка не е задължително и описанието на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, да се съдържат в постановлението за повдигане на обвинение срещу него. В случая от значение е дали те са доказани по настоящото производство, дали му е била предоставена възможност да участва в него, дали е бил запознат с материалите, съдържащи се в дисциплинарната преписка /респективно – дадена му е такава възможност/.

По отношение твърдението на жалбоподателя, че служебното му правоотношение е следвало да се прекрати, т. к. е подал заявление за това на 2.04.2019 г., съдът намира, че доводът не е такъв, който би могъл да доведе до отмяна на процесната Заповед, т. к. съгласно чл. 226, ал. 7 от ЗМВР служебното правоотношение не може да бъде прекратено в случаите по ал. 1, т. 2, 4, 13, 14 и 15 при образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1. По отношение на жалбоподателя такова производство е образувано още на 31.07.2018 г., няма данни да е било прекъсвано и/или спирано, поради което към 2.04.2019 г. и до издаването на процесната Заповед то е било висящо, с оглед на което е недопустимо служебното правоотношение да се прекрати на горепосочените основания, вкл. и по еднолична инициатива на служителя на база подадено от него заявление.

По делото не се спори, че жалбоподателят заема към момента на издаване на процесната Заповед длъжността началник група „Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Габрово, главен инспектор. В тази връзка са приложени Заповеди за назначаване и актове за встъпване в длъжност. В това му качество със Заповед № 808 от 29.06.2011 г. на директор ОДМВР-Габрово /л. 148/ му е възложено да разписва свидетелствата за регистрация на ППС и да осъществява контрол по тяхното попълване със задължителни данни. Същият е запознат с Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед № 8121з-348 от 25.07.2014 г. на 5.09.2014 г., видно от подписания на същата дата Протокол. На 8.02.2016 г. е запознат и с типова длъжностна характеристика за длъжността, която е заемал последно преди освобождаването си и която е също приложена по делото  /л. 69, стр. 2 – л. 71, папка 1.2/. 

Дисциплинарното производство е започнало със Заповед № 8121К-8221 от 31.07.2018 г., изменена и допълнена с още четири Заповеди на министъра на вътрешните работи, издадена на база писмено предложение от директор ОДМВР Габрово, за удължаване срока на производството. Обект на проверка са факти, обективирани в Предложение № 264р-9057 от 25.07.2018 г. на ОДМВР - Габрово относно привличането като обвиняем на М.С. на 21.07.2018 г. по ДП № 31/2018 г. по описа на СпП – СлО, пр. пр. № 319/2018 на СпП. С първоначалната Заповед е образувано дисциплинарното производство против С., определен е Дисциплинарно разследващ орган /ДРО/, жалбоподателят е временно отстранен от длъжност. С тази Заповед, връчена на адресата на 9.08.2018 г., образуването на производството е по отношение само на първото нарушение. Със Заповед от 24.06.2019 г. на ДНО първоначалната заповед е била изменена и допълнена с обвинения срещу жалбоподателя за второто нарушение, като адресатът е запознат със съдържанието й на 1.07.2019 г. Със Заповеди от 5.12.2018 г., 2.04.2019 г. и 6.08.2019 г. на ДНО е удължен срокът на дисциплинарното производство въз основа на Докладни записки на ДРО.

Със Заповедта за образуване на дисциплинарното производство С. е бил временно отстранен от длъжност поради налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Мярката е била изменена на „подписка“, с оглед на което с Определение на съда по ЧНД № 1085/2019 г. на СНС същият е отново отстранен от заеманата длъжност, като този съдебен акт е потвърден окончателно с Определение по ВНЧД № 153/2019 г. на АСНС.

На 2.10.2019 г. ДРО е изготвил Обобщена справка за релевантните факти, които е счел за установени, като тези установявания са обективирани в последствие и в процесната Заповед. На 3.10.2019 г. С. е поканен да се запознае с тази справка и да даде обяснения по провежданото дисциплинарно производство. На 7.10.2019 г. е съставен Протокол за отказ от даване на писмени обяснения от страна на служителя. В Становище от 8.10.2019 г. на ДРО отново е описал подробно установената фактология по двете нарушения и е мотивирал извод за наличието им, като се предлага налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

На същата дата е изготвена Кадрова справка за служителя, в която подробно е описана служебната му история от назначаването му за първи път в системата на МВР на 10.05.1991 г. като милиционер в РПУ Габрово. Отчетено е, че С. е бил награждаван пет пъти с обявяване на благодарност, три пъти с парична награда и четири пъти с колективна награда. През 2008 г. му е било наложено наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца. Не е осъждан.

На 9.12.2019 г. жалбоподателят е „сдал“ длъжността, видно от Акт за сдаване на длъжност /л.188/.

С оглед гореизложеното съдът намира, че процедурата по налагане на наказанието по чл. 205 и сл. от ЗМВР е спазена. На жалбоподателя е предоставена възможност за запознаване с дисциплинарната преписка, образуванасрещу него, на различни етапи от нейното развитие. Единствено от наличието на желание от негова страна е зависело даването на обяснения и представянето на доказателства. Съдът не намира, че правото му на защита е било нарушено в хода на процедурата по налагане на наказанието. Това свое право той е упражнил и с обжалване на процесната Заповед по съдебен ред.

За търсенето на дисциплинарна отговорност законодателят също е предвидил определени срокове, в които може да стане това. Разпоредбата, регламентираща сроковете, в чиито рамки може да се търси такава отговорност, са регламентирани в чл. 195 от ЗМВР: Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. За извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. Когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, едногодишният срок по ал. 1, съответно двегодишният срок по ал. 2, започва да тече от влизането в сила на присъдата или наказателното постановление. В случая не става въпрос за зависимост на деянието от това, дали същото се окачествява като престъпление или административно нарушение, до издаването на Заповедта не е налице нито влязла в сила присъда, нито НП. Касае се за тежко дисциплинарно нарушение, поради което е наложено и най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение“, поради което приложение следва да намерят сроковете по ал. 2 и хипотезата на удължаването им ал. 3, т. к. лицето е било задържано под стража.

С. е задържан със Заповед за задържане на лице от 20.07.2018 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Мярката „задържане под стража“ му е наложена с Определение, постановено в о. с. з. от 23.07.2018 г. по н.ч.д. № 2350 от 2018 г. на СпНС, 8 състав. Този съдебен акт е потвърден от АпСпНС по в.н.ч.д. № 339 от 2018 г. От постановяването на мярката давностният срок за налагане на дисциплинарното наказание не тече на горепосоченото нормативно основание. Мярката е изменена в „подписка“ с Постановление от 21.03.2019 г. на прокурор при РП – София.

С Постановление от 21.07.2018 г. на СпП, отдел“Антикорупция“, М.С. е привлечен като обвиняем за първото посочено в процесната заповед деяние, което се счита за продължено такова, считано до 20.07.2018 г., от когато и следва да тече давностният срок за преследването му като дисциплинарно нарушение що се касае от начален момент на извършване. При липса на спиране на този срок той би изтекъл на 20.07.2020 г., който момент още не е настъпил. Второто нарушение също е установено и преустановено на 20.07.2018 г. – когато са открити боеприсатите в посочената къща.

За момента на „откриване на нарушението“, от когато тече другият срок - от два месеца, следва да се счита, че това е депозирането на становището на ДРО пред ДНО, което в случая е станало на 8.10.2019 г., видно от входящия му номер /Решение № 3589 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 851/2019 г., V о./ Разпоредбата на чл. 196 на ЗМВР посочва кога дисциплинарното наказание се смята за открито и това е моментът, в който органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В този смисъл, напр., Решение № 16840 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11398/2018 г., V о. И др. Заповедта е издадена в двумесечния срок – на 6.12.2019 г., поради което съдът намира, че сроковете за налагане на дисциплинарното наказание са спазени.

По установеността на двете нарушения:

Настоящият съдебен състав следва да посочи, че от приетите по делото доказателства страните не са оспорвали писмените документи, поради което същите следва да се ценят с оглед предоставената им по закон доказателствена сила и в зависимост от техния вид и съдържание в тяхната съвкупност.

Образувано е ДП № 31/2018 г. по описа на СпП, СлО, пр. пр. 319/2018 г. на СпП за престъпление по чл. 321, ал. 3, във вр. с ал. 2 от НК. На С. е повдигнато обвинение и същият е привлечен като обвиняем на 17.05.2019 г. с Постановление на следовател при ОСлО към ОП – Ловеч по ДП № 51/2018 г. за престъпление по чл. 339, ал. 1,предл. второ от НК /визирано в процесната Заповед/, за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за огнестрелни оръжия, без да има за това надлежно разрешение.

От материалите по настоящото дело се установява, че лицето *** е закупило процесният автомобил на 10.07.2018 г. с № на рама по документ за придобиване: JTECR3FJ005003774, посочен в декларация на лицето от 20.07.2018 г. При регистрацията в КАТ превозното средство е преминало през технически преглед, за което е издаден протокол, подписан от комисия с председател – жалбоподателят, като в протокола е посочен същият № на рама. Издаден е талон за първоначална регистрация на същото МПС с този № на рама и № на двигател 1GD8138764, като му е поставен ДК № ***.

От Експертната справка за техническо изследване на документ № 112-ТХД/2019 г. от 7.11.2019 г. е видно, че бланката на представеното румънско свидетелство за регистрация на МПС, издадено за този автомобил с този № на рама, е неистинска, като част от защитните й елементи липсват, а друга част са имитирани. Такава е и бланката на представения румънски документ за собственост на това МПС. Липсващите елементи следва да са установени при извършването на техническия преглед в КАТ - Габрово при регистрацията на автомобила.

От резултатите на назначена балистична експертиза, обективирани в Протокол № 263от 4.02.2019 г., става ясно, че наличните веществени доказателства по ДП № 51/2018 г. поописа на ОСлО в ОП – Ловеч -18 броя патрони калибър 30-60 и 82 броя патрони калибър 9х19, са фабрично производство, годни за стрелба и представляват именно боеприпаси. От приложен разпит на свидетел е видно, че  в къщата на жалбоподателя в с. *** С. лично е предал процесните боеприпаси, съхранявани там от него, като в протокола, с който същите са предадени, той е записал саморъчно, че те са лично негови, законно притежавани. Към делото е приложен и този Предавателно-приемателен протокол, в който обяснението се чете по този начин.

В Експертна справка от 13.11.2018 г. за извършено графическо изследване е отразено като извод, че положеният подпис в долната част на Свидетелството за регистрация на процесния автомобил, издадено на ***, е положен от жалбоподателя М.С., като длъжностно лице. От друга графическа експертиза № 48 от 5.03.2019 г.  на ОД МВР – Ловеч се установява, че именно С. се е подписал на 20.07.2018 г. като „предал“ в Предавателно-приемателен протокол № 1752р-8274 от 23.07.2018 г. и ръкописно е изписал „Лично мои, законно притежавани“.

Съдът намира за безспорно и установеното с Протокол № 19 ФЗХ - 124 от 20.03.2019 г. за извършване на техническа експертиза, че процесното МПС – ***, е с номер на рама и двигател на автомобила, цитиран в Заповедта, както тези номера не са оригинални за него. Първоначалният номер на рама е бил заличен по механичен начин и на същото място допълнително е нанесен съществуващият такъв. При третиране на номера с химически реактиви са се проявили следи от първоначалния номер. Съществуващият номер на рама, посочен в процесния ИАА, фигурира и на типовия стикер, който не е оригинален и е поставен допълнително на автомобила. Същото се отнася и за номера на двигателя – наличният такъв не е автентичен за автомобила и е нанасян допълнително и нерегламентирано, след заличаването на първоначалния. Жалбоподателят не е оспорил не само така приложения по делото документ, а и изобщо твърдението, че регистрираният автомобил, за който той е подписал съответните документи, е с пренабити, нанесени по неустановения ред, номера на рама и двигател. Нещо повече – според вещото лице при обикновен визуален преглед се установяват разлики в шрифта и начина на нанасяне на номера на рамата спрямо фабричните такива за този модел автомобили. С оглед на което може да се направи извод, че при желание още при техническия преглед, този „дефект“ би могло и е следвало да се установи.

В Протокол № 300-Д/2018 от 22.07.2018 г. е отразено, че по предоставените за лабораторна обработка във вр. с ДП № 31/2018 г. на СО-СпП, пр. пр. № 319/18 г. иззети и описани банкноти се проявяват дактилоскопски следи, годни за сравнително изследване и идентификация, като се установява, че същите са на лицето ***. Видно от материалите по ДП /Протоколи за изземване и обиск, за претърсване и изземване/, банкнотите са иззети от л. а. *** рег. № ***.

За участието на жалбоподателя в ОПГ се получава информация от приложените сведения на разпитвани лица. Така, напр., в писмените обяснения на *** се сочи, че била налице престъпна схема за регистриране на автомобили „с пренабити номера“, в която реално и активно участва „М., шефа на КАТ“, като *** подробно обяснява как е ставала самата регистрация - не в сградата на КАТ, а до „моста“, като „***“ давал на М. парите в плик и след това М. идвал с готови документи – малък талон и голям талон.  Тези регистрации започнали от преди пет години. Много „коли и бусове“ били регистрирани по този начин. В разпита й, в качеството на свидетел по ДП № 31 от 2018 г., се сочи, че Регистрацията на колите в КАТ – Габрово става по документи… Всичко се уговаряше предварително по телефона между *** и М.С.. Него го знаят като шефа на КАТ… Обикновено ние влизахме в сградата на КАТ, заставахме пред едно гише… През това време М.С. стои първо зад едното гише…По-малко от 5000.00 лв. за кола не са давани на М.С.…След като излизахме от сградата на КАТ, М. идваше до колата на ***и в момента, в който си взимат довиждане, при ръкостискането *** дава плика на М.…“ – Протокол за разпит на свидетел от 21.08.2018 г. /л. 52-56, папка 2.2./.

Визираният в Заповедта *** пише, че познава жалбоподателя М.С. от 5 години. Той отрича да е давал пари на С. и сочи, че не е регистрирал автомобили в КАТ – Габрово. Не дава обяснения за намерените дактилоскопски следи върху банкнотите, озовали се в автомобила ***, собственост на майката на жалбоподателя – ***.

Собственикът на процесния автомобил, ***, също е дал писмени обяснения. Той не отрича, че е регистрирал автомобила на 20.07.2018 г. в КАТ – Габрово на свое име. Но лично той едва на тази дата той разбрал, че тази и други автомобили са били „предмет на престъпление“. Не познавал лично служителя М.С., но може да го опише. На процесната дата С. само се „явил“ и казал да ***да чака.

***, работили в КАТ в група МПС и АНД, сочат, че те са поставили номерата на процесния автомобил и са го идентифицирали, но М.С. не им е въздействал за това. *** сочи, че когато автомобилът дошъл за монтаж на номерата, той видял, че е объркан номера на рамата и се обадил „вътре на регистрация“. Не става ясно по какви причини след като е съобщил за това разминаване документи за регистрация на автомобила все пак са били издадени. С. посещавал на място техническия пункт, когато му се обадели за проблеми, но дали на процесната дата и за процесния автомобил са го търсили и дали е идвал на място– това от тези обяснения не става ясно. Красен Цанев е работил в същата група и заявява, че когато при идентификацията на превозните средства бивал установен проблем, викали С. да вземе решение. Този служител е бил в отпуска на процесната дата и не е очевидец нито на идентифицирането на автомобила, нито на издаването на документите за него.

От Протокол за разпит на свидетеля *** от 20.07.2018 г. /л.41 и сл., папка 2.2/ - оперативен работник в ДВС - МВР, става ясно, че от използвани СРС се установява, че *** е търсил жалбоподателя по телефон, като го е питал дали ще има проблем да се регистрира в КАТ румънска кола с немски документи, а С. му казва, че щяло да бие много на очи и че ще трябва да се потърсят някакви румънски фалшиви документи за да се извърши регистрацията. *** се наема да достави такива, а в края на разговора заявява, че на 20.07.2018 г. ще регистрират въпросната кола. Вечерта на 19.07.2018 г. *** е пренощувал у С. и на следващия ден провеждат множество телефонни разговори за регистрацията на процесния автомобил. Този автомобил имал проблем, изразяващ се в това, че в гаранционния фонд той фигурира като застрахован в „***“, имал проблеми с гражданската отговорност и документите за закупуване, но С. заявил, че нямало да има проблеми да го регистрират като нов внос от Румъния, въпреки наличната му вече регистрация. Автомобилът е регистриран на името на *** като нов внос от Румъния. В тази връзка и с оглед резултатите от дактилоскопската експертиза може да се обоснове извод за предаване на неследваща се облага от Няголов по отношение на жалбоподателя именно с цел регистрация на процесното МПС.

В хода на проверката по дисциплинарното производство са изискани и приложени материали по ДП № 31/2018 г. на СО-СП София, вкл. горецитираните експертни заключения, поради което същите могат и следва да се ценят като допустими и годни доказателства за целите и настоящото производство. Жалбоподателят е имал възможност да се запознае и с тях при предоставянето на възможност за запознаване с материалите, събрани и приобщени от ДРО. Нито е нужно, още по-малко пък е задължително, да се назначават нови повторни експертизи, специално за целите на дисциплинарното производство. Жалбоподателят, в случай, че не е бил съгласен с изводите на експертите, е можел да възрази, вкл. и да оспори заключенията в хода на съдебното оспорване на процесната Заповед, но, както бе вече посочено, не е сторил това и съдът е приел всички приобщени към дисциплинарната преписка доказателства като доказателства по настоящото административно дело.

В Длъжностната характеристика на С., че той организира, ръководи и контролира изпълнението на задачите на групата, свързани с регистрацията на ППС и издаването на СУМПС. Той осъществява контрол върху работата на подчинените си и следи за стриктното спазване на служебната дисциплина и законността. Длъжен е да спазва и познава нормите по организацията и изпълнение на длъжността му, вкл. и тези на Етичния кодекс. То ръководи, планира, анализира и контролира дейността на служителите от групата въз основа на нормативната уредба, заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР, ГДНП, свързани с превантивната дейност, регистрацията, отчета и анализа на ППС.  Организира и контролира изпълнението на задачите на групата по контрола на издаването на документи за управление на МС, координира  взаимодействието на държавните и местни органи на власт, ангажирани в борбата с противозаконните посегателства върху МПС и документите за управлението на такива.

В чл. 12а от Наредба I-45/24.03.2000 г. са посочени необходимите за първоначална регистрация на МПС документи. Наредбата съдържа и списък на проверките, които се извършват при първоначални технически прегледи на МПС, като се сравняват данните от документите с тези на самото МПС. В МВР е създаден ред за идентификация на МПС при първоначална регистрация, като за целта е издадена Заповед № 11937з-744 от 7.05.2015 г., а с горецитираната Заповед № 264з-691 от 30.06.2015 г. жалбоподателят е определен да разписва СРМПС, да осъществява контрол по попълването им със задължителни данни на субекти и МПС. С УРИ 264р-8058 от 30.06.2015 г. е утвърден технологичен ред за идентификация и регистрация на превозни средства, който обхваща всички дейности по идентификацията и регистрацията им. Технологичният ред /л. 12 и сл., папка 3.2./ предвижда, че осъществяването на пряк контрол на тези действия се извършва от инспекторския състав и началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Габрово. Същият, освен че следва да организира и контролира дейността и действията на служителите, трябва и да извършва проверки в национални и международни информационни фондове за серийни номера на регистрационните документи и на поправките, допуснати в тях. В Раздел Трети, т. 5 и 6 от Технологичния ред е посочено идентифицирането на рамата с визуален оглед на набития номер от лицевата и обратната страна на рамата с помощта на увеличителни прибори и подходящо осветление и т.н. Разработени са и изисквания за проверка в национални и международни фондове /буква Д от Реда/, като според т. 5 от този Ред за всеки случай, породил съмнение или при констатирано нарушение или отклонение във връзка с осъществяваната от тях дейност, служителите /техник-механик/ докладват на прекия си началник за взимане на отношение и възобновяват дейността си, но след получаване на указания относно установения проблем. Видно от показанията и обясненията на *** в случая с процесното МПС той установил такъв проблем и уведомил за това, но не е получил указания, а документите за регистрацията на МПС били издадени и подписани от жалбоподателя с неверния номер на рама и двигател. В Раздел трети /л. 25, стр. втора/ на Реда е посочено, че осъществяването на пряк контрол на действията по регистрация и идентификация на ПС се извършва от държавните служители от инспекторския състав и началник /началниците/ на група /и, какъвто е бил С.. Те отговарят пряко за дейността на служителите техник-механици; извършват проверки в национални и международни информационни фондове за издирване по рег. Номер на рама, на двигател, бланкови и серийни електронни номера и регистрационни документи, на извършените в тях поправки и при установени нередности докладват по съответния ред.

От данните по делото е видно, че жалбоподателят не е упражнил тези свои правомощия, което е довело до неправомерния резултат – регистриране на МПС с недействителни данни /номер на рама и двигател/ въз основа на недействителни /преправени/ документи. Освен това от приложените към преписката и цитирани по-горе доказателства е видно, че С. не само че не е положил достатъчно усилия да изпълни задълженията си по проверка и регистрация на процесното МПС, но и целенасочено е подпомогнал регистрацията му, въпреки, че е бил наясно, че съпровождащите документи са неистински, съответно – неистински са и номерата на рама и двигател, с които същото е регистрирано на 20.07.2018 г. От тези данни се установява и наличието на виновно поведение, като задължителен елемент от състава на дисциплинарното нарушение, с форма на вина – пряк умисъл.

С оглед така изложеното АСГ намира, че е налице доказано от обективна и субективна страна тежко дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР - превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица, както и такова по т. 8 - злоупотреба с власт или доверие. И за двете нарушения законодателят е предвидил налагане на дисциплинарно наказание – уволнение. Налице е и основание за характеризиране на деянието по т. 13 - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, тъй като с поведението си С. е нарушил  т. 19, 24, 25, 42, 45 и 46 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Също така по отношение на второто нарушение АСГ намира, че по делото по несъмнен начин се установява, че при претърсване на къща в с. Драгановци, общ. Габрово на 20.07.2018 г. са открити боеприпаси за огнестрелно оръжие, за които самият жалбоподател не оспорва, че са негови. 

Както бе посочено по-горе още със Заповедта за образуване на дисциплинарното производство от 31.07.2018 г. жалбоподателят е бил отстранен от длъжност на посочените правни основания. На основание чл. 215, ал. 1 от ЗМВР При отстраняване от длъжност при условията на чл. 214, ал. 1, т. 1 и ал. 2 /приложими в случая/ органът по чл. 207, ал. 1 разпорежда изземване на служебната карта, личния знак и служебното оръжие. Съдът намира, че на това основание не може да се счита, че към 20.07.2018 г. С. е бил с иззето оръжие, тъй като той не е бил все още отстранен от длъжност. Разпореждане за изземване на оръжието е предвидено в Заповед № 8021К-8265 от 2.04.2019 г. И двете заповеди са издадени след 20.07.2018 г. и въз основа на тях не може да се направи извода, че с тях съхранението на боеприпасите за огнестрелно оръжие става незаконосъобразно, като неразрешено, което е обаче отрицателен факт.

Жалбоподателят, от своя страна, не представя доказателства, че на процесната дата е имал право да съхранява процесните боеприпаси за огнестрелно оръжие на посоченото място, в което те са открити, въпреки дадените му в тази насока изрични указания.

Съхранението на боеприпаси подлежи на регламентация и специален режим по ЗОБВВПИ. За държане /съхранение/ на боеприпаси лицата се нуждаят от специално издадено разрешение на основание чл. 56, ал. 1, във вр. с чл. 50, ал. 1 от този закон. По делото жалбоподателят не е представил доказателства, че има разрешение да държи процесните боеприпаси и то на мястото, на което са били открити.

С Разпореждане № 60 от 23.01.2020 г. /л.29/ съдът е указал изрично на жалбоподателя, че в негова тежест е да представи доказателства, че към процесната дата е имал правото да носи служебно оръжие и боеприпаси за него, но такива доказателства, както е посочено по-горе, не са представени по делото.

Също така ответникът представя Писмо № 264р3969 от 28.02.2020 г. на ОД на МВР– Габрово /л. 228/, от което е видно, че жалбоподателят от 2007 г. не притежава служебно оръжие: „Ви уведомяваме, че през 2007 г. служителят е предал на материално отговорното лице в Районно управление – Габрово служебното си оръжие и боеприпаси към него, след което такива не са му били зачислявани.“.

С оглед на така изложеното настоящият съдебен състав приема, че и второто твърдяно нарушение е доказано от обективна и субективна страна. Същото е квалифицирано правилно от ДНО като нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и чл. 203, ал. 1, т. 13 от същия нормативен акт, във вр. с т. 15, 16, 19 и 20 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР – деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Както и предходното нарушение, и това е квалифицирано от законодателя като тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение".

АСГ отчита, че извършените нарушения и обстоятелствата около тях, макар и не в пълнота, са станали и достояние до широката общественост, което допълнително създава неблагоприятни последици за обществото, държавността, доверието в институциите и служителите в тях, като уронва престижа на МВР, като цяло. Всяко от тях, само по себе си, е достатъчно тежко, за да породи като правна последица носенето на дисциплинарна отговорност и налагане на най-тежкото наказание „уволнение“, което прави извода на дисциплинарно наказващия орган за необходимост от налагането на това наказание мотивиран и законосъобразен.

При налагане на това дисциплинарно наказание, логично и законосъобразно, се прекратява и служебното правоотношение с жалбоподателя на посоченото в процесната Заповед правно и фактическо основание.

В заключение съдът намира, че заповедта е действителна и законосъобразна, с оглед на което подадената против нея жалба следва да се остави без уважение.

По време на съдебните прения процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лв., като е приложил и Списък на разноските с посочване на сумата и основанието на претенцията си, които са дължими от страна на жалбоподателя на основание чл. 78, ал. 3, 4 и 8 от ГПК, чл. 78, ал. 8, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 2, във вр. с ал. 1, от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед фактическата и правна сложност на делото, вкл. неговия обем, съдът намира, че сумата не епрекомерна, но тя не е испорена като такава от жалбоподателя. Същата следва да се присъди в полза на ответника – Министерство на вътрешните работи.

 

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, във вр. с ал. 1 от АПК, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с вх. № СДА-01-80 от  15.01.2020 г., подадена от М.И.С. ***, ЕГН: **********, против Заповед 8121К – 14274 от 6.12.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с която му се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ и сепрекратява служебното му правоотношение с МВР, като неоснователна.  

ОСЪЖДА М.И.С. ***, ЕГН: ********** да заплати на Министерство на вътрешните работи - София деловодни разноски в размер на 450.00 /четиристотин и петдесет/ лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

           

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на настоящия съдебен акт, чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд.

 

Препис от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.

 

 

 

                                                                                    СЪДИЯ:

   ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА