Р Е Ш Е Н И Е

№ 62

гр. Габрово, 22.05.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година  в състав:             

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

                    ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ

                                         ЕМИЛИЯ КИРОВА –

                                                        ТОДОРОВА

 

при секретаря Елка Станчева и в присъствието на прокурора Милчо Генжов като разгледа докладваното от председателя к.а.д. № 26 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал.1, изр. „второ“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

            Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ – София, бул. Ген. Столетов“ № 21, чрез юрисконсулт Х.О. срещу Решение № 50 от 4.05.2018г. постановено от Административен съд – Габрово по АД № 159 по описа за 2017 година, в частта на решението, с която ГДИН е осъдена да заплати на Н.П.А. с ЕГН **********,***, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в Стара Загора сумата 300.- лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди при престоя му в следствения арест в Габрово в периода 02-05.06.2012г.

            С решението е отхвърлен искът над сумата 300.- лева до пълния размер претендираното обезщетение 999.99 лева, като в тази му част е влязло в сила. 

            В жалбата се твърди, че обжалваното решение било неправилно. Били налице условията за прилагане на института на погасителната давност, тъй като искът бил предявен след изтичане на законоустановения петгодишен срок. свидетелите, на които се е позовал съда и посочени от ищеца били заинтересовани, определеното обезщетение било прекомерно. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска в цялост, в условията на алтернативност се иска намаляване на присъденото обезщетение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            Ответникът Н.А. лично и чрез служебния си защитник – адв. Р.Б., оспорва касационната жалба. Представя отговор на Националния омбудсман на негова жалба. Пледира оставяне в сила на атакуваното решение.

           Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за основателност на жалбата. Искът следвало да бъде отхвърлен.

           Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от процесуално легитимирано лице.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за частично основателна по следните съображения:

С исковата си молба, сложила началото на първоинстанционното производство, и след извършено уточнение на същата, ищецът е поискал Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, да бъде осъдена да му заплати сума в размер 999.99 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия /на минимална жилищна площ; на един час престой на открито на ден; на пряк достъп на дневна светлина; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода/ при престоя му в следствен арест гр.Габрово за периода от 2.06.2012 г. до 5.06.2012 година.

В подробно изложени мотиви, които настоящата инстанция споделя, съдът е стигнал до извода, че А. е претърпял неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени, но в по-нисък от претендирания размер. Осъдил е ответната главна дирекция да заплати на ищеца сумата 300.- лева и е отхвърлил иска в останалата му част до пълния претендиран размер 999.99 лева.

По посочените в касационната жалба доводи, съдът намира следното:

1.Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност. Периода в който ищецът е претърпял неимуществените вреди, чиято обезвреда претендира е  2.06.2012 г. до 5.06.2012 година. Исковата молба макар заведена в деловодството на Административен съд – Габрово с вх. № 842 от 8.06.2017г. е депозирана от ищеца в администрацията на Затвора в Стара Загора на 1.06.2017г., видно от приложения плик на л. 3 от АД № 159/2017г. С оглед спецификата на пощенската кореспонденция осъществявана от лицата изтърпяващи наказание лишаване от свобода, настоящата инстанция намира, че от значение в настоящия случай не е пощенското клеймо /7.06.2017г./  поставено върху плика съдържащ исковата молба и изпратен от Затвора в Стара Загора на Административен съд – Габрово, нито датата 8.06.2017г. на която исковата молба е входирана в деловодството на съда. Определяща в случая е датата на която А. е депозирал писмото си с исковата молба в затворническата администрация – 1.06.2017г. Към тази дата погасителната петгодишна давност не е била изтекла и следователно претенцията не е погасена по давност.

2. Това, че съдът се е позовал на показания на свидетели, които също са били задържани в следствия арест в Габрово не опорочава съдебния акт. Показанията им са редовни и допустими доказателствени средства и правилно първоинстанционният съд ги е взел предвид при постановяване на оспореното решение.

3. Основателно обаче се явява възражението в касационната жалба за прекомерност на присъденото обезщетение.

На настоящата инстанция е служебно известно, че с Решение № 11/15.02.2019г. постановено от Административен съд – Габрово по АД № 226/2018г. е осъдена ГДИН да заплати на Н.А. сумата 1000.- лева, явяваща се обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди при престоя му в Следствения арест в Габрово в периода 15.05.2013г. – 8.08.2013г. Решението е оставено в сила с Решение № 15999/25.11.2019г. по АД № 5821/2019г. по описа на ВАС на РБ.

Съгласно чл. 177, ал.1 от АПК решението има сила за страните по делото. А съгласно чл. 297 от ГПК, субсидиарно приложим по силата на чл. 144 от АПК влязлото в сила решение е задължително за съда който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

Съдът е длъжен да се съобрази с res judicata на посоченото влязло в сила решение, според което между същите страни, за престой от 86 дни в същия следствен арест, при идентични условия е определено обезщетение в размер 1,000.- лева, от което следва че дневното обезщетение възлиза на 11,63 лева.

Следователно при съобразяване с посоченото по-горе решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо, за процесния период от 2.06.2012г. до 5.06.2012г., за четири дни следва да бъде присъдено обезщетение /4х11.63/ в размер 46.50 /четиридесет и шест лева и петдесет стотинки/.

С оглед изложеното решението предмет на касационен контрол следва да бъде оставено в сила в частта му с която е присъдено обезщетение в размер 46.50 лева и да бъде отменено за сумата над този размер до присъдения такъв 300.- лева.

С оглед този изход на делото и съобразно нормата на чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС разноски в полза на касатора не следва да се присъждат, тъй като исковата претенция не е отхвърлена изцяло.    

 

           Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК съдът

 

            Р Е Ш И :

 

           ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 50 от 4.05.2018г. постановено от Административен съд – Габрово по АД № 159 по описа за 2017 година, в частта му, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, бул. Ген. Столетов“ № 21 е осъдена да заплати на Н.П.А. с ЕГН **********,***, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в Стара Загора сумата 46.50 /четиридесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди при престоя му в следствения арест в Габрово в периода 02-05.06.2012г.

 

            ОТМЕНЯ Решение № 50 от 4.05.2018г. постановено от Административен съд – Габрово по АД № 159 по описа за 2017 година, в частта на решението, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, бул. Ген. Столетов“ № 21 е осъдена да заплати на Н.П.А. с ЕГН **********,***, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в Стара Загора обезщетение над сумата 46.50 /четиридесет и шест лева и петдесет стотинки/ до присъдения размер 300.- /триста/ лева.

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, бул. Ген. Столетов“ № 21 за присъждане на разноски.

 

             Решението е окончателно.

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

                                                                                             2.