Р Е Ш Е Н И Е

141

гр. Габрово, 12.08. 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Габрово в открито съдебно заседание от двадесет и четвърти юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА

и секретар: Радина Церовска, постави за разглеждане докладваното от председателя адм. д. № 188 на Административен съд Габрово по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово Жалба с вх. № СДА-01-999 от 9.06.2020 г., подадена от Д.И.Ф. ***, с ЕГН: **********, против Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0341-000162 по чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП, издадена на 28.05.2020 г. от П.Г.П.– полицейски инспектор към ОД на МВР – Габрово, РУ – Севлиево, с искане за нейната отмяна. 

С атакуваната Заповед и на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на МПС – л. а. *******, с рег. № *******, за срок от 6 месеца за това, че същият, в качеството му на собственик на този автомобил, е допуснал той да бъде управляван от лице, лишено от право на управление на МПС по административен ред на 27.05.2020 г., в гр. Севлиево, а именно – от П.Д.Ф., лишен от право да управлява МПС от 27.03.2018 г.

Заповедта е връчена на П. Ф. /син на жалбоподателя/ на 30.05.2020 г., а жалбата против нея е постъпила в РУ – Севлиево на 9.06.2020 г. – в рамките на законния срок. Като подадена своевременно от заинтересовано лице и против подлежащ на съдебно оспорване ИАА, жалбата се явява редовна и допустима, поради което следва да се разгледа с оглед нейната основателност.

От приложеното по преписката Наказателно постановление /НП/ № 18-0341-000252 от 27.03.2018 г. е видно, че П. Ф. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като НП е получено на 31.10.2018 г. и влязло в сила като необжалвано.  Процесната Заповед е издадена за това, че същият е управлявал МПС на 27.05.2020 г., с оглед на което на ответната страна е указано да докаже, че към тази дата е било в сила все още наложеното на същия наказание или че на друго основание синът на жалбоподателя е бил лишен към този момент от право да управлява МПС.

Като основни мотиви за искането си за отмяна на Заповедта жалбоподателят е изтъкнал, че я намира за немотивирана, тя не съответства на действителното фактическо положение, описано в нея. Конкретно жалбоподателят сочи, че не е предоставял автомобила си на П. Ф., нито е знаел, че последният е лишен от право да управлява МПС. Дори и да е бил лишен от такова право, последният вече е бил изтърпял наложеното му наказание към 27.05.2018 г.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – полицейски инспектор при РУП – Севлиево, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, на основание чл. 168 от АПК, разгледа основателността на подадената жалба във връзка с всички основания, посочени в чл. 146 от същия кодекс.

От фактическа и правна страна се установява следното:

Процесната Заповед е издадена на основание чл. 171, т.2А, б. „а“ от ЗДвП, според която разпоредба за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП предвижда принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, да се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В тази връзка ответната страната е приложила Заповед № 81213-1824 от 9.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която същият, на основание чл. 165 от ЗДвП, във вр. с чл. 33, т. 9 от ЗМВР определя службите за контрол по изпълнението на ЗДвП, сред които са Областните дирекции на МВР. Директорът на ОД на МВР – Габрово, като ръководител на такава служба, със своя Заповед № 264з-1455 от 2.08.2018 г., е оправомощил посочените в нея административни органи и служители да налагат ПАМ по ЗДвП, като мерките по чл. 171, т. 2а от закона могат да се налагат от посочените административни органи и длъжностни лица, сред които са и полицейските инспектори към РУ на ОД на МВР– Габрово, какъвто се явява авторът на обжалваната Заповед. С оглед така изложеното АСГ приема, че процесният ИАА е издаден от компетентен орган, в обхвата на предоставените му правомощия, поради което е действителен.

По отношение на установените релевантни за случая факти съдът взе предвид и обсъди събраните в хода на делото доказателства в тяхната съвкупност.

Процесната Заповед е издадена за нарушение, установено с посочения в нея АУАН № 354/27.05.2020  г., който, на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Този АУАН е приложен към преписката и съдът приема, че е редовно съставен, притежава всички реквизити, предвидени в ЗАНН и е съставен за същото нарушение, визирано в процесния ИАА. Посоченото в него нарушение се изразява в това, че на така посочената дата П.Д.Ф. е управлявал процесното МПС, като при направена справка в масивите на МВР е констатирано, че същият е с отнето/иззето СУМПС на основание Заповед за налагане на ПАМ от 18.03.2018 г. и издадено и влязло в сила НП от 27.03.2018 г.

От приложената към преписката Справка картон на водача е видно, че от 2014 г. до 2020 г. П. Ф. е адресат на редица фишове и АУАН за нарушения на ЗДвП, както и на три ЗПАМ, една от които цитираната № 18-0341-000083 от 18.03.2018 г., връчена на 31.10.2018 г., с която временно му е било отнето СУМПС „до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“. С Определение № 597 от 24.06.2020 г. на АСГ на ответната страна е указано, че в нейна тежест е да установи наличието на фактическите основания за издаването на процесния ИАА, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, вкл. че към датата 27.05.2020 г. лицето, управлявало процесното МПС, е било лишено от такова право по административен ред, както е посочено в заповедта.

В разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от ЗДвП е отразено, че не се издава свидетелство за управление на моторно превозно средство или негов дубликат, както и отнето свидетелство не се връща до заплащане изцяло на дължимите глоби. Наличието на такава причина е изтъкнато от ответника по отношение на указанията дадени от съда – глобата, наложена на П. Ф. с НП от 27.03.2018 г., не е била изцяло заплатена. Видно от приложената по делото и неоспорена справка това НП е влязло в сила на 9.11.2018 г. и наложената глоба не е платена. На това основание и СУМПС не е върнато на притежателя му. При това положение в тежест на жалбоподателя е да установи, че водачът П.Ф., управлявал собственото му МПС, е бил правоспособен водач със СУМПС, нелишен от правото да управлява МПС към датата на издаване на процесната заповед. Такова доказване в процеса не е реализирано.  

При така изложеното следва да се приеме, че обективно е реализирана хипотезата на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – процесното МПС е било управлявано от водач, лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от Закона. Адресат на заповедта е собственика на автомобила, в каквато насока са  събрани също доказателства.

По другото възражение на жалбоподателя – че той няма отношение към факта, че неговият син, неправоспособен, е управлявал на посочените дата, час и място собственото /на жалбоподателя/ МПС съдът намира, че въпросът за вината в случая е ирелевантен за спора.

„От данните по делото е установено обективиране на сочените материалноправни предпоставки за прилагане на мярката. По делото е безспорно установено, че собственият на касаторката автомобил е управляван от лице непритежаващо валидно СУМПС, за категорията МПС, което управлява. Това е достатъчно основание по отношение на … да се наложи ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.” - Решение № 16246 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8938/2018 г., VI о.

В случая също е наложена ПАМ, а не санкция по НП и не се търси административно-наказателна отговорност от собственика на автомобила, за да е необходимо да се установява негова вина или знание за фактите от хипотезата на нормативната разпоредба. В противен случай и при предвиждане мярката да се наложи и на неуправляващ МПС собственик при наличието на съответните предпоставки, ще се стигне до изначална невъзможност за прилагане на нормата в тази й част.

„…законът не предвижда като предпоставка за прилагане на ПАМ наличието на виновно поведение на собственика на автомобила, който е и адресат на мярката. В случая административният орган е действал при обвързана компетентност и законосъобразно е приел наличието на изискуемите предпоставки по чл. 171, т. 2а ЗДвП за прилагането на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.” - Решение № 14573 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3275/2018 г., I о.

„…дали касаторът-собственик е адресат на съставения АУАН е без правно значение. Действително, приложимата правна уредба не обвързва принудителната мярка с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение са обстоятелствата дали жалбоподателката лично е предоставила управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали тя е знаела за това. Законът допуска засягане на правата й с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП- опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.“ - Решение № 1235 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10192/2018 г., VIII о.

„Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП урежда материалноправните предпоставки, при установяването на които органът, при условията на обвързана компетентност, налага ПАМ, …“ - Решение № 1517 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11061/2018 г., VIII о.

В заключение следва да се приеме, че при наличието на предпоставките, регламентирани в хипотезата на разпоредбата, административният орган е задължен да наложи предвидената в нея мярка, като единствено по отношение определяне на срока, за който мярката действа, е предвидена оперативна самостоятелност. В случая е наложен минималният предвиден от законодателя срок от 6 месеца, който е достатъчен за реализиране целите на закона.

В заключение АСГ намира, че Заповедта съдържа всички необходими реквизити, предвидени по АПК, във вр. с приложимата разпоредба от ЗДвП. Посочени са датата, час и място, на които е установено, че процесният автомобил е бил управляван от лице, лишено от право да управлява МПС. В производството по оспорване на административния акт се проверява дали изложените в него факти и обстоятелства изпълняват изискванията на приложимата правна норма и съответстват ли на посоченото правно основание. В случая процесният ИАА съдържа такава фактология, която е достатъчна, за да се съпостави тя с хипотезата на приложимата и посочена като такава разпоредба, послужила за нормативно основание за издаване на акта. Заповедта за налагане на ПАМ е законосъобразна. Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването му. Наложена е предвидената в ЗДвП мярка, съответстваща на поведението, за което е определена. Наложената ПАМ съответства с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Правната квалификация е съответстваща на изписаните фактически установявания. Не е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Актът е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му.

В резултат на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че процесната Заповед е действителна и законосъобразна, поради което подадената против нея жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.

 

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, във вр. с ал. 1 от АПК, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с вх. № СДА-01-999 от 9.06.2020 г., подадена от Д.И.Ф. ***, с ЕГН: **********, против Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0341-000162 по чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП, издадена на 28.05.2020 г. от П.Г.П.– полицейски инспектор към ОД на МВР – Габрово, РУ – Севлиево, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на МПС – л. а. *******, с рег. № *******, за срок от 6 месеца за това, че същият, в качеството му на собственик на този автомобил, е допуснал той да бъде управляван от лице, лишено от право на управление на МПС по административен ред, като неоснователна.

           

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

 

Препис от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.

 

 

 

                                                                                                СЪДИЯ:

ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА