Р Е Ш Е Н И Е

№ 159

гр.Габрово, 11.09.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди и двадесета година  в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

 

при секретаря  Радина Церовска и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия РАЧЕВ адм. д. № 227 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

         Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба с вх. № 1381/22.07.2020г. по описа на Административен съд – гр. Габрово на В.В.В. с ЕГН **********,*** против Заповед № 1378 от 1.07.2020г. на Кмета на Община Габрово. С последната е наредено на жалбоподателя да събори жилищната сграда с кадастрален идентификатор 14218.510.360.2, намираща се в източната част на УПИ V-140, кв.272 по плана на Габрово, ІІІ етап, ІІ част, с административен адрес ул. ***, поради това че е негодна за обитаване, самосрутваща се и опасна за преминаващите покрай нея пешеходци и МПС.

         В жалбата и в представеното писмено становище се иска отмяна на обжалвания административен акт. Основен и единствен довод е, че сградата е била собственост на майката на жалбоподателя от чието наследство същия се бил отказал. По тази причина, той не можел да бъде адресат на обжалваната заповед, защото такъв можел да бъде само собственика й, а с оглед извършения отказ от наследство, не притежавала това качество. Иска се отмяната на заповедта, ведно със законните последици.

         Ответният административен орган – Кмет на Община Габрово, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Твърди че отказа от наследство е нищожен и че г-н В. е собственик на процесната сграда.

         Административен съд – Габрово, след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея доводи, както и данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна.

         На 14.07.1995г. майката на жалбоподателя Славка Христова Цонева като страна по договор за доброволна делба от същата дата, надлежно вписан в службата по вписванията, е придобила в свой дял и е станала изключителен собственик на сградата предмет на посочената по-горе заповед. /л.18-19/.

         Славка Цонева е починала на 22.07.1997г. и оставила като единствен наследник В.В. /л.17/

         На 22.05.1998г. В. *** – МДТ, Декларация по чл. 14, чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ.

         С писмо от 19.05.2020г. /л.28/ Кметът на Община Габрово е уведомил жалбоподателя, че започва процедура за освидетелстване на жилищната сграда с кадастрален идентификатор 14218.510.360.2, намираща се в източната част на УПИ V-140, кв.272 по плана на Габрово, ІІІ етап, ІІ част, с административен адрес ул. ***.и че огледът ще се състои на 1.06.2020г. Писмото е връчено на жалбоподателя на 1.06.2020г. в 11,30 часа /л.27/, но същия е присъствал на огледа заедно със съпругата си.

         Със Заповед № 110 от 22.05.2020г. /л.20/ е назначена комисия, на която е възложено да извърши проверка на описаната сграда. Комисията, в присъствието на В.В. е извършила огледа на сградата на 1.06.2020г.

         На 3.06.2020г. в нарочния регистър воден в Габровския районен съд е вписан отказа на В.В. от наследството на ***, за който отказ комисията е била уведомена, посредством представяне на Удостоверение № 625/4.06.2020г. издадено Районен съд – Габрово.

         На 8.06.2020г. е изготвен протокол № 9 от същата дата, в който са отразени констатациите на комисията, както и нейното решение – предложение до кмета на общината да издаде заповед на основание чл. 195, ал.6 от ЗУТ за премахване на самосрутващата се и опасна жилищна сграда с кадастрален идентификатор 14218.510.360.2.

         Административното производство е приключило с издаване на оспорената пред съда заповед.

         При така описаната фактология, съдът стига до следните правни изводи.

         В проведената административна фаза на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Действията са извършени от компетентни органи.

         От заключенията на назначената комисия става ясно, че състоянието на сградата е такова, че същата е застрашена от самосрутване, опасна е за преминаващите и е негодна за обитаване. Доказателства в противната посока не бяха ангажирани, поради което съдът приема за установено, че състоянието на сградата налага нейното премахване.

         Съдът намира за неоснователен основния довод на жалбоподателя – че не е собственик на сградата, поради извършен от него отказ от наследство, поради което не той следва да изпълни нарежданията на заповедта.

         Съгласно чл. 48 и чл. 49 от Закона за наследството,  наследството се придобива с приемането му, приемането произвежда действие от откриването на наследството. Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, в този случай приемането се вписва в особена за това книга. Приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество.

         В случая е налице приемане на наследството посредством конклудентни действия, от които несъмнено е видна волята на В.В., че е приел наследството на майка си. Както бе посочено по-горе на 22.05.1998г. /няколко дни преди изтичане на крайния срок за това по §2 от ПЗР на ЗМДТ/ В.В. е подал Декларация по чл. 14 и чл.27 от ЗМДТ. В нея той в качеството си на данъчно задължено лице по чл. 11 от същия закон, а именно собственик, декларира че е такъв и че е придобил имота по наследство. По делото е представена и приходна квитанция от която е видно, че В. в качеството си на собственик е заплатил данък върху недвижими имоти и такса смет за процесната постройка отнасящи се за 2019г.

         Именно тези конклудентни действия сочат, че в случая е налице приемане на наследството, а последвалият отказ от наследство е недействителен. Както приемането на наследството, така и отказът от наследство са дефинитивни едностранни сделки по смисъла на чл. 44 ЗЗД. Поради това приемането на наследство след надлежно заявен отказ, както и отричането от наследство след неговото приемане са недействителни. След като наследството е прието, както е в случая, липсва предмет на отричането. Вписаният в нарочната книга на Габровския районен съд под № 64/3.06.2020г. отказ от наследство е едно правно нищо и по тази причина не може да породи никакви последици.  

         По изложените съображения обжалваната заповед е законосъобразна, оспорването срещу нея следва да бъде отхвърлено а в полза на ответния административен орган – да бъдат присъдени деловодни разноски.

         Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2, in fine от Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Габрово

 

         Р Е Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ оспорването на В.В.В. с ЕГН **********,*** против Заповед № 1378 от 1.07.2020г. на Кмета на Община Габрово.

 

         ОСЪЖДА В.В.В. с ЕГН **********,*** да заплати на Община Габрово с ЕИК 000215630 сумата 100.- /сто/ лева, деловодни разноски.

 

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Габрово.

 

         Препис от настоящото да се изпрати на страните.    

 

 

                                              СЪДИЯ: