Р Е Ш Е Н И Е

№ 215

гр. Габрово, 6.01.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Габрово в открито съдебно заседание от седемнадесети декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА

и секретар: Мариела Караджова, постави за разглеждане докладваното от председателя адм. д. № 282 на Административен съд Габрово по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /АСГ/ Жалба с вх. № СДА-01-1801 от 2.10.2020 г., подадена от Р.Г. ***, с ЕГН: ********** против Предписание № ЗП-02-252 от 15.07.2020 г. на директора на Дирекция „Надзор на заразните болести“ при РЗИ Габрово, с искане за прогласяване на неговата нищожност, респективно – за отмяната му като незаконосъобразно.

С процесното Предписание за изолация в домашни условия се предписва жалбоподателката да бъде поставена под изолация на посочен адрес с начална дата -14.07.2020 г. до 27.07.2020 г. поради потвърден случай на COVID-19, като са посочени и условията, при които следва да се проведе изолацията. Посоченото основание за издаване на предписанието е чл. 61, ал. 5 от Закона за здравето /ЗЗ/ и Заповед № РД-01-371 от 30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването. В приложената към предписанието разписка е отразено, че то е връчено на адресата на 15.07.2020 г., което е удостоверено с подписа на свидетел – Тотка Денчева Колева, но не е налице подпис на жалбоподателката.

Мотивите, поради които Р.Г. счита, че заповедта е недействителна, респективно - незаконосъобразна, се изразяват в следното:

Предписанието е издадено от некомпетентен орган, при неспазване установената форма и при съществено противоречие с процесуалните и материално правни норми.

1. Предписанието е издадени при липсващо основание – отменен административен акт /Заповед № РД-01-371 от 30.06.2020 г., която е отменена със Заповед № РД-01-404 от 15.07.2020 г./. Съгласно чл. 61, ал. 12 от ЗЗ заповедите на министъра на здравеопазването имат възможност да се изпълняват предварително само след публикуването им в сайта на МЗ, а в случая процесната такава е публикувана на 15.07.2020 г., но в предписанието е посочено, че подлежи на изпълнение от предходния ден. Заповедта е била издадена при наличието на нова такава от 15.07.2020 г., отменяща процесната от 30.06.2020 г. 

2. Предписанието е издадено от некомпетентен орган – съгласно чл. 61, във вр. с чл. 4 от ЗЗ предписания за поставяне под карантина на лицата по т. 2 могат да се издават само от директора на РЗИ, а процесният ИАА е издаден от друго лице, без данни същото да е оправомощено и упълномощено за това като заместващ титуляра. 

3. Не е спазена законовата форма за издаването на предписанието – нарушено е изискването за форма и реквизити, като в процесното е допълнено, че е издадено „от директора на РЗИ или от оправомощено от него лице“, без да става ясно коя от хипотезите е налице.

4. Изолация и лечение може да се извърши след преценка за всеки отделен случая, след становище на лекуващ лекар, преценка на риска и предложение на лекаря, а такива не са налице.

5. Заповедта не е връчена на адресата по законния ред, също така адресатът не е заявил адреса, на който ще пребивава, което е в разрез с изискванията и целта на мярката.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. В.П., която поддържа жалбата.

Ответната страна не изпраща представител.

Съдът направи проверка както за наведените в жалбата доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на всички основания по чл. 146, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК.

От фактическа и правна страна се установява следното:

Директор РЗИ – Габрово депозира по делото Писмо от 29.10.2020 г., в което сочи, че предписанието е подписано от д-р Т.В., директор Дирекция „НЗБ“ в РЗИ – Габрово. На ответника е указано, че същият следва да представи доказателства за наличието на правомощия за издаването на предписанието за изолация в домашни условия на лицето, подписало процесното такова – д-р В..

По делото са представени доказателства, че д-р В.  е директор на дирекция „НЗБ“ при РЗИ Габрово, но няма спор, че тя не е директор на РЗИ – Габрово, нито заместник-директор на същата администрация. В приложени от нея писмени обяснения /л. 25/ тя сочи, че процесното предписание е подписала в качеството си на директор дирекция „Надзор на заразните болести“ в РЗИ.

Въз основа на повторно искане от съда за установяване правомощията на д-р В. поделото е постъпило писмо от 4.12.2020 г. /л. 30/, в което директора на РЗИ – Габрово изрично посочва, че „д-р Т.В.-Ш. на длъжност директор Дирекция „Надзор на заразните болести“ на РЗИ – Габрово не е била изрично оправомощена да осъществява към 15.07.2020 г. функциите на директор РЗИ Габрово и/или конкретно да издава предписания от типа на процесното такова. На тази дата тя е била служител в РЗИ на посочената длъжност – директор на съответната дирекция, за което е приложена Заповед от 21.02.2020 г. на директор РЗИ Габрово за определянето на ранг на държавен служител на същото лице, изпълняващо длъжността директор на Дирекция „НЗБ“ в РЗИ Габрово.

Тъй като първото основание на жалбоподателката е свързано именно с липсата на правомощия на лицето, издало процесния ИАА, а този порок би довел до нищожност на процесното Предписание, в случая е без значение датата на която същото е било връчено или съобщено на адресата, т.к. нищожните актове могат да се атакуват по съдебен ред безсрочно, на основание чл. 149, ал. 5 от АПК.

Процесното предписание е издадено на основание чл. 61, ал. 5, във вр. с ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, както изрично е посочено и в самото него. Съгласно тази разпоредба, която към момента е отменена, но е била в сила към датата на издаване на процесния ИАА през месец юли, 2020 г., задължителната изолация и/или лечението на лице по ал. 1 и 3 може да се извършва в домашни условия с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция по предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. Жалбоподателката е поставена именно под „изолация“ при посочените в АА условия. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му или за процесното Предписание следва да се установи съответствие с материалната нормативна база към 15.07.2020 г., т.е. с така цитираната разпоредба с това нейно съдържание.  Въпреки това АСГ обръща внимание, че и към настоящия момент е налице законова уредба за принудителна изолация - в нормата на чл. 61, ал. 4 от ЗЗ, според която задължителната изолация на лице по ал. 1 или 3 се извършва с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция. И при старата, и при настоящата редакция е изрично посочено кой административен орган има правомощието да издаде процесното предписание за изолация и това е само директорът на РЗИ /в приложимата към 15.07.2020 г. редакция/ и то след предложение на лекуващ лекар въз основа на извършена оценка на риска. В случая предписанието е издадено от некомпетентен орган и при липса на задължителната предпоставка – предложението от лекуващия лекар, което го прави нищожно – непораждащо правен ефект от момента на самото му издаване. Дори и новата сега действаща редакция не предвижда възможност такова предписание да се издава от орган, различен от директора на РЗИ или в новата, но неприложима към случая редакция – оправомощен от този административен орган заместник-директор на РЗИ, какъвто лицето, подписало процесното предписание не се явява.

Въз основа на така изложеното АСГ намира, че оспореното предписание е нищожен административен акт поради липса на материална компетентност на автора му. Основното разграничение на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока, от който са засегнати. В административното право, за разлика от гражданското, липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и кога – унищожаем. За да бъде един административен акт нищожен, е необходимо да е засегнат от съществен, основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе целените правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че нищожен е този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че той изначално от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съдебната практика от дълги години е възприела ясния критерий, че административен акт, издаден от некомпетентен орган, е съществено опорочен, поради което се явява нищожен и непораждащ правен ефект.

С оглед установяване наличието на този най-тежък за един ИАА порок, се явява безпредметно обсъждането на останалите основания, които биха довели до незаконосъобразност на същия.

При този изход на спора претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя, адв. П., за възлагане в полза на жалбоподателя на направените от разноски, се явява обоснована и следва да бъде уважена, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Същите се равняват на 410.00 /четиристотин и десет/ лв., от които - 10.00 заплатена държавна такса и 400.00 /четиристотин/ лв. договорен и заплатен адвокатски хонорар.

 

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо, във вр. с ал. 1 от АПК, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТ, по Жалба с вх. № СДА-01-1801 от 2.10.2020 г., подадена от Р.Г. ***, с ЕГН: **********, чрез адв. В.П. от ГАК, на Предписание № ЗП-02-252 от 15.07.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Надзор на заразните болести“ при РЗИ – Габрово, с което  на основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗ се предписва на жалбоподателката поставяне под изолация в домашни условия от 14.07.2020 г. до 27.07.2020 г., като издадено от материално некомпетентен административен орган.

ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция - Габрово, да заплати на жалбоподателката Р.Г. ***, с ЕГН: ********** направените от нея разноски в настоящото производство на обща стойност 410.00 /четиристотин и десет/ лв., от които 10.00 лв. заплатена държавна такса и 400.00 /четиристотин/ лв. договорен и изплатен адвокатски хонорар.

           

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето на настоящия съдебен акт.

 

Препис от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.

 

 

 

                                                                                                СЪДИЯ:

ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА