Р Е Ш Е Н И Е

№ 5

гр.Габрово, 26.01.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и двадесет и първа година  в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

 

при секретаря  Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия РАЧЕВ адм. д. № 289 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

         Производството по делото е по реда на чл.198, ал.4 във връзка с ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба вх. № 1856/14.10.2020г. по описа на Административен съд – гр. Габрово на Х.А.Х. с ЕГН ********** понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора град Бургас, против Заповед № Л-892 от 10.08.2020г. на Началника на Затвора град Ловеч.

         С обжалваната заповед, на основание чл. 198, ал.1 от ЗИНЗС е продължен периода на изтърпяване на наказанието на жалбоподателя при специален режим.

         В жалбата се иска отмяна на обжалвания административен акт. Основен довод е, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила – жалбоподателят не бил уведомен за започване на производството по издаването на заповедта. Това лишило жалбоподателя да участва в административната фаза на производството, което от своя страна е ограничило правото му на защита. Моли съда, позовавайки се на чл. 168, ал.1 от АПК, да бъде извършена цялостна проверка на законосъобразността на атакуваната заповед. Липсва искане за присъждане на разноски.

         Ответният административен орган – Началник на Затвора Ловеч, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита заповедта за мотивирана, включително със становищата на заместник-началника по режимно-охранителна дейност, ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа /СДВР/, психолога в затвора и доклада на инспектор СДВР. Намира, че събраните доказателства не сочат основание за промяна на режима на изтърпяване на наказанието с оглед липсата на трайна положителна промяна в поведението на осъденото лице. Не са опровергани фактическите основания за издаване на заповедта, нито данните по преписката поставят под съмнение истинността на приетите за установени факти от административния орган. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

         Административен съд – Габрово, след като прецени допустимостта на жалбата и изложените  в нея доводи, както и данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна.

         Лишеният от свобода е постъпил в затвора на 17.01.2000г. и към настоящият момент изтърпява наказание доживотен затвор без замяна. С постъпването е поставен на строг режим, а от 1.07.2002г. режимът е сменен на специален. Първоначално определената оценка е била с висок риск от рецидив – 98 т., а при последваща оценка рискът е нараснал до 104 т. Административното производство, приключило с обжалваната заповед, е проведено при условията на чл.198, ал.3 от ЗИНЗС /към момента на провеждане на производството и на постановяване на атакуваната заповед, а понастоящем ал.4 след измененията на закона публикувани в ДВ бр.105/20г./ Съгласно посочената норма началникът на затвора е длъжен да се произнася периодично относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим, като периодичността е определена – не по-късно от една година от предходното си произнасяне.  В производството са приети становища на началник сектор СДВР, заместник - началник РНОД, инспектор – психолог и инспектор СДВР. Видно от заповедта и от приложените становища, на преценка е поставено поведението на лишения от свобода през „изтеклата една година“. От приложените по делото доказателства /посочените становища/ е видно, че промяна в поведението на лишения от свобода не се наблюдава. Комплексната оценка не е отчела настъпили позитивни промени в поведението Х..

         При тези данни съдът намира следното.

         Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга да притежаваните от него правомощия. Заповедта е издадена в изискуемата форма. Изводите на административния орган се основават на събраните в административното производство доказателства, което сочи, че Началникът на затвора Ловеч е достигнал до правилно и обосновано заключение, че не са налице основания за промяна на режима на изтърпяване на наказанието в по-лек и че изтърпяването на наказанието лишаване от свобода следва да продължи при специален режим.

         Не са налице и твърдените от жалбоподателя нарушения на административно производствените правила, изразяващи в ограничаване на правото му да участва в административното производство, поради неуведомяването му за започване на същото. Това е така с оглед принципа, че специалния закон ограничава действието на общия. В този смисъл е и нормата на чл.22, т.1 от АПК според която производството по този раздел /включващ в себе си и чл.26/, не се прилага за административни актове, за които по силата на специален закон предвидено специално производство с оглед на естеството им. В случая разпоредбите на ЗИНЗС, се явяват специални и препятстват приложението на общите, съдържащи се в АПК. В чл. 198, ал.3 от ЗИНЗС /в относимата редакция/ предвижда, че началникът на затвора следва да се произнася периодично относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим, като всяка следващо произнасяне следва да бъде извършване в срок не по-дълъг от предходното такова произнасяне. Относно процедурата, по която следва да бъде проведено периодичното произнасяне, по аналогия следва да се приложи тази предвидена в ал.1 от същия законов текст. Според тази специална процедура началникът на затвора се произнася след като му бъдат представени становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. От така описаната процедура става ясно, че не се предвижда участие в производството на лишеното от свобода лице. В случая по чл.198 от ЗИНЗС е предвидено специално производство, което не включва участието на лишеното от свобода лице и за това производство не се прилагат общите изисквания на чл. 26 от АПК. Дори Х. да беше уведомен за започването на производството, специалния ЗИНЗС не предвижда възможност той да предприеме каквото и да било действие. В заключение – в проведената процедура не са допуснати процесуални нарушения включително и твърдяното от жалбоподателя, такова по чл.26 от АПК.

         Въпреки изложеното по-горе, атакуваната заповед следва да бъде отменена, поради противоречието й с материално правна разпоредба – основание за отмяна по чл. 146, т.4 от АПК.

         Както бе изложено, периодичното произнасяне от страна на началника на затвора относно продължаване на изтърпяването на наказанието при специален режим е уредено в чл.198, ал.3 от ЗИНЗС /в относимата редакция/. Нормата на която е основал заповедта си Началника на затвора Ловеч е чл. 198, ал.1, но същата се отнася за първоначалното произнасяне, в едногодишен срок от началото на изтърпяването. Тази правна норма е неотносима, към периодичните произнасяния. Нормата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК изисква в административния акт да бъде посочено правното основание, на което същият е издаден. Посочената в административния акт норма следва да съответства на фактическите основания. В настоящия случай, това законово изискване не е спазено. Посочвайки правна норма която, не се отнася, за производството, което е проведено, Началникът на затвора Ловеч е постановил незаконосъобразна заповед, която следва да бъде отменена.   

          

         Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2, предл. „второ“ от Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Габрово

 

         РЕ Ш И:

 

         ОТМЕНЯ Заповед № Л-892 от 10.08.2020г. на Началника на Затвора град Ловеч.

 

         Решението е окончателно съгласно чл.198, ал.2, изр. „второ“ от ЗИНЗС.

 

         Препис от настоящото да се изпрати на страните.    

 

 

 

                                              СЪДИЯ: